Решение № 158 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7398/2022
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 27.01.2023
- В сила
- 17.02.2023
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 189з · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 18, ал.2 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 31, ал.1, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330207398 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000258, издадено от Началник сектор към ОДМВР, 03 РУ-Пловдив, с което на С. С. Д. е наложена глоба в размер 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По конкретно се сочи, че:
-отразената в НП фактическа обстановка е неправилно установена, като жалбоподателят не бил извършил допуснатото нарушение;
-отразеният в АУАН свидетел по акта не съществувал;
-било нарушено правилото на чл. 40, ал.3 АУАН да се съставя в присъствие на повече от един свидетел;
-по случая следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 28.11.2022г., а жалбата е входирана на 12.12.2022г.) от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За пълнота следва да се изложат нарочни съображения за възможността делото да се разгледа и приключи в съдебното заседание от 20.01.2023г.
Действително от жалбоподателя е постъпила молба за отлагане на делото с приложена епикриза. Съдът намира, че представените документи не установяват уважителна причина за отлагане на съдебното заседание:
-от епикризата е видно, че на 12.01.2023г. на жалбоподателя е извършена операция на сливиците, като е изписан на 15.01.2023г., без усложнения, точно обратното с подобрения. В епикризата не се съдържа каквото и да било отразяване, което да налага извод, че явяването на жалбоподателя в съдебно заседание би било невъзможно или затруднено.
-съгласно чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза: „ При определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.“ В процесния случай не само не е представено изискваното в Наредбата удостоверение, което само по себе си е основание за неоснователност на молбата за отлагане на делото, но всъщност липсва и приложен болничен лист, от който да се установява някаква форма на неработоспособност на лицето, пък била и такава, която е съвместима с явяване в съдебно заседание.
Така Решение № 565 от 23.12.2010 г. по нак. д. № 577/2010 г. на Върховен касационен съд.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
2
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 29.06.2022 г. в 08:31 часа в гр. Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ до номер 124, в посока север, жалбоподателят управлява лек автомобил „Опел Корса“ с peг. номер *******, като навлиза и преминава на забранителен сигнал на светофарната уредба (червено), при работеща в нормален режим светофарната уредба.
Противно на възражението в жалбата, гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства:
- показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание не само категорично потвърди изложеното в АУАН, но и уточни, че лично е възприел нарушението, като е имал отлична видимост, както към забранителния сигнал на светофарната уредба, така и към преминалия на него автомобил на жалбоподателя. На следващо място актосъставителят разясни, че лично е установил и самоличността на нарушителя, като на място го е спрял и му е съставил АУАН, който е подписан без възражения.
-изисканата по служебна инициатива на съда справка от ОП „ОКТ“, от която е видно, че на процесния адрес към вменената дата е била налице изправна и функционираща светофарна уредба, ведно с циклограма за дейността й, която изцяло съответства на изложеното в АУАН.
Освен това от жалбоподателя не са ангажирани доказателства , за да разколебаят горните несъмнени фактически изводи.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.
3
Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
От друга страна съгласно чл. 31, ал.1, т.1 от ППЗДвП червена светлинаозначава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
С оглед приетата фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не се е съобразил със светлинните сигнали и по-конкретно със светещия за него червен сигнал на светофарната уредба, поради което е допуснал нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, което се санкционира по реда на чл.
183, ал.5, т.1 ЗДвП със санкция във фиксиран размер- 100 лева.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки някои предходни колебания, най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.
В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на Пловдивския Административен Съд, ХХIV състав, по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022, Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 330 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2890 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 32 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2965 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
4
Особено показателни в тази насока са второто и последното от цитираните решения, в които изрично е посочено, че правилото за поведение, което нарушава деецът при несъобразяване със сигнализацията на светофарната уредба се намира именно в чл. 6, т.1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП.
Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.
При извършена служебна проверка, макар такъв довод да не е навеждан, съдът намира, че в АУАН и НП по достатъчно коректен начин е индивидуализирана и конкретната приложима хипотеза на чл. 6 ЗДВП Както в АУАН, така и в НП нарушението е надлежно цифрово квалифицирано по чл. 6, т.1 ЗДвП , като същевременно също така надлежно е изписано словесно, че нарушението се състои в преминаване на червен (забраняващ) сигнал на светофарната уредба, тоест нито за съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото и да било съмнение за какво е наказан, като свидетелство за последното обстоятелство са и конкретните възражения срещу АУАН, които саморъчно е вписал в него.
Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.
Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.
В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред- изречения, предложения, алтернативи и др.
Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 5
3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен съд – Пловдив.
Точно такъв е и процесния случай.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
1/Неоснователно е възражението, че НП подлежало на отмяна, доколкото АУАН бил съставен в присъствието на само един свидетел, докато ЗАНН предвиждал това да стане най-малко в присъствие на двама свидетели.
Този довод не държи сметка за трайно установеното положение в съдебната практика, че не всеки формален порок на административния процес представлява СПН и е основание за отмяна на НП, а само този, който се е отразил на възможността да се установят фактическите признаци на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя или е рефлектирал върху правото на защита на жалбоподателя.
В процесния случай вече се изясни, че гореизложената фактическа обстановка се доказва по един несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване правата на наказания субект, още по-малко съществено.
Че съставянето на АУАН в присъствието на само един свидетел не представлява СПН е и трайната съдебна практика.
Така Решение №
1872/26.10.2022 год. на Пловдивският
Административен Съд, ХХIV състав, КАНД № 1751/2022 г., Решение № 390 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2961 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 4 от 04.01.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 2951 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2367 от 20.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1917 от 27.09.2018 г. по к. адм. н. д. № 1955 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1473 от 21.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 1577 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2051 от 16.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1958 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
6
2/Неоснователно е възражението досежно самоличността на свидетеля по акта. При разпита му в съдебно заседание, актосъставителят изрично уточни, че при набиране на текста на АУАН на служебния таблет е допуснал техническа грешка при една от цифрите на ЕГН, поради което програмата автоматично е заредила данните на посоченото в АУАН лице, родено през 1911г.
Разпечатката съдържа 59 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba575230-5beb-4eea-8194-0eaab6ac15c0