Протокол № 189 от 11.04.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 143/2023
- Вид
- Протокол № 189
- Подписан
- 11.04.2023
- В сила
- 11.04.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.206 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 189 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000143 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:46 часа се явиха:
Жалбоподателят Т. П. П., редовно призован, не се явява, за него се явяват адв. В., упълномощена от по-рано и адв. Ф.-Р., преупълномощена от днес, представя пълномощно.
Ответникът по въззивната жалба „Ф.**“ ЕООД, редовно призован, за него се явява адв. Г., упълномощена от по-рано.
Третото лице помагач „Р.Ф.“ ЕАД, редовно призован, не се явява представител.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ф.-Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпи се към докладване на въззивната жалба.
Обжалва се постановеното решение по т.д. № 227/2019 г. по описа на Окръжен съд - Х., в установителната му уважителна част, с която е признато за установено по отношение на Т. П., че същият дължи на „Ф.**“ ЕООД 1 сумата от 97 818,82 лв. - главница по иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 99 от ЗЗД, представляваща дължима от него цена на прехвърлено вземане по договор за цесия от 30.05.2018 г., сключен между него като цесионер и „Ф.**“ ЕООД като цедент, ведно със законната лихва, както и сумата от 3 396,46 лв. - мораторна лихва върху тази главница за периода 01.06.2019 г. – 03.10.2019 г., които вземания са предмет на заповедно произвоство, издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2932/2019 г. на Районен съд - Х..
Жалбоподателят Т. П. счита, че решението в така посочената обжалваема уважителна част е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост, като моли да се отмени, като се отхвърлят исковете изцяло, а при условия на евентуалност да се намали техния размер.
Изложил е подробни съображения, като на първо място не е съгласен с изводите на съда във връзка с възраженията за нищожност на процесния договор за цесия и предхождащия го такъв от 17.06.2013 г., като счита, че неправилно в тази връзка се интерпретирани събраните свидетелски показания, както и представените писмени доказателства, включително споразумението от 12.12.2012 г.
На следващо място е посочил, че неправилно са възприети размерите на исковете, поради неправилните изводи на съда във връзка с възраженията за нищожност на договорите за цесия, като подробно е описал изчисленията в пункт 2-ри от оплакванията във въззивната жалба.
На следващо място е преценил, че неправилно не е разгледан и не е обсъден споразумителния протокол от 28.12.2020 г. по подробно описани оплаквания в тази връзка в пункт 3-ти от въззивната жалба.
Както се посочи по-горе, се моли да се отмени решението, да се отхвърлят изцяло исковете, евентуално частично, претендират се разноски за две съдебни инстанции.
Във въззивната жалба няма направени доказателствени искания.
Ответникът по въззивната жалба е подал отговор на въззивната жалба, който е бланкетен.
Адв. В.: Поддържаме въззивната жалба. Действително нямаме 2 доказателствени искания. Спорът е изяснен цялостно от фактическа страна.
Представям преводно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като в представения договор нямаше данни за заплащане на сумата, която е платена непосредствено преди днешното съдебно заседание. Представям и списък на разноските за двете съдебни инстанции.
Адв. Ф.-Р.: Присъединявам се към казаното.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, подали сме отговор на въззивната жалба, в който сме заявили, че ще развием съображенията си по същество.
Оспорваме жалбата, както сме посочили и в писмения отговор.
Считам, че не са налице нарушенията, посочени в нея при постановяване на решението.
Представям списък с разноски, договор за правна помощ, доказателства за платена сума.
Нямам доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРИЕМА представените списъци за разноските, доказателства към тях.
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната жалба изцяло. Правилно докладвахте, че тя е много подробна, взели сме отношение по всички спорни въпроси по делото, с аргументи защо считаме, че решението на Х. окръжен съд в уважителната установителна част е неправилно.
Оплакванията ни са действително в две основни групи.
В част I от жалбата подробно разглеждаме и обсъждаме тезата си за нищожност на договора за цесия от 2018 г., която се обуславя от нищожността на предходната цесия от 2013 г.
Позовали сме се на различни хипотези на чл.26 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и сме се аргументирали защо считаме, че е налице такава нищожност.
3
Х.т окръжен съд не сподели тези наши доводи. Моля отново да ги обсъдите, защото от това как ще бъдат възприети тези доводи, зависи дали изцяло да бъде уважена жалбата ни, тъй като те касаят целия спор и размера на иска.
Моля да обърнете внимание на оплакването ни по чл. 99 ал.2 от ЗЗД във връзка с твърдението ни, че при сключване на договора за цесия на Т. П., не са били представени всички документи, които установяват вземането.
Тук се позовахме на конкретно нарушение на ЗЗД при сключване на договора за цесия, тъй като на Т. П. е представен предходния договор за цесия и един анекс и никакви други съпътстващи документи, които да установяват размера на това вземане. За да докаже, че е изпълнил това задължение, ищецът в този спор ангажира само свидетелски показания, това са показанията на свидетеля А.. Съдът изцяло кредитира неговите показания, за да приеме, че не е било допуснато такова нарушение, което ние считаме за съществено.
Представи се и една счетоводна справка допълнително, която не покрива и размера на тази цесия.
Съдът е изложил в тази част един мотив, който смятам за незаконосъобразен. Съдът твърди, че не е било необходимо, точно това е фразата, да се предават такива докуменит, тъй като Т. П. бил достатъчно информиран за предишната цесия, за размера на вземането и прочие.
Тук в тази част изводите на съда са и необосновани, не се уважи и твърдението ни, че свидетелят А. неговите показания, дори и да ги приемем за относими към спора, следва да се преценяват през призмата на чл.172 от ГПК, като заинтересован.
Извън тезата за нищожност в раздел 2-ри подробни съображения излагаме за начина на формиране на сумата по цесията, във връзка с оспорването ни на този иск и по размер.
Групирали сме отделните групи суми, по които също са изложени достатъчно подробни съображения.
Относно сумата 13 600 лв., за която със съдебно счетоводната експертиза се установи, че е сума лично платена от Т. П., като физическо лице за погасяване на този кредит, който е в основата на договора за цесия.
Съдът е приел тук, че за да плати тези суми Т. П. е вземал служебни 4 аванси от "А." АД, правилно "А." АД е включило тази сума в размера на цесията.
Считам, че отношенията на Т. П. като служител в "А." АД, със самото "А." АД на тема получаване на аванси, отчитане на служебни аванси няма пряко отношение към това как той използва тази сума и за какво я използва.
Това са друг тип отношения по служебни аванси, които ако не са отчетени, би трябвало да се търсят по друг ред, но да се включва тази сума в цесията, считаме за неправилно.
Съдът не възприе и този довод.
Много съществен е доводът, че има разлика в размера на двете цесии и тя е над 26 000 лв., а се цедира това вземане, което е по първичната цесия. В хода на делото се уточни от къде идва тази сума от 26 000 лв. и съдът е отхвърлил в тази част претенцията за 6700 лв., представляващи лихва, докато в останалата част до 26 000 лв. не е приел нашето възражение за основателно, а е приел, че това е лихва, която допълнително е била изчислена.
Представя се един приемо-предавателен протокол след сключване на цесията, в който има изчислявана лихва. Нашата теза е, че тази лихва няма как да е предмет на договора за цесия, след като не е включена в самия договор, а се оказа даже от друга страна, че тя е и неправилно изчислена. Вещото лице я изчисли в друг размер. По-важен е принципния подход.