Определение № 735 от 30.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. София, 30.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Атанас Ст. Атанасов

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600925 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на осъдения С. Ф. Г. срещу определение от 16.07.2025 г. на Софийски градски съд по ЧНД № 4579/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на същия осъден за неговото предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № С-74/2014 г. на СГС.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че са били налице предпоставките за предсрочно условно освобождаване на осъдения, тъй като той е дал доказателства за своето положително поправяне, преодолени са съществувалите проблемни зони и не е необходимо да бъде изтърпяван остатъкът от наказанието. Жалбоподателят моли да бъде отменено определението на СГС и вместо него да бъде постановено ново, с което бъде предсрочно условно освободен.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, 1 прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, което е легитимирано да обжалва първоинстанционното определение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В съответствие със събраните в хода на делото доказателства – справка от затворническата администрация и приложените по досието на осъдения документи, първоинстанционният съд е приел за установено, че осъденият С.

Ф. Г. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от двадесет години лишаване от свобода по НОХД № С-74/2014 г., тъй като към датата на провеждане на съдебното заседание на СГС – 16.07.2025 г., е бил изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от десет години един месец и петнадесет дни фактически.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото първата инстанция е счела, че не е налице другата предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения С. Г., а именно той да е дал доказателства, че в резултат на така изтърпяната част от наказанието се е поправил в такава степен, че да не е необходимо да търпи и остатъка от наказанието.

Въззивният съдебен състав също счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира убедителен и еднозначен извод, че в достатъчна степен са били изпълнени целите на наказанието спрямо осъдения С. Г. и най-вече неговото поправяне и превъзпитание, така че да не се налага той да изтърпява и остатъка от наказанието му. Сред приложените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 439а, ал. 1 и следващите от НПК, са налице данни, че ангажираните пряко с надзора върху изпълнението на присъдата служители от затворническата администрация считат, че е необходимо да продължи изпълнението на наказанието за постигането в пълнота на неговите цели. Това становище е надлежно обосновано с конкретно посочени данни за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието му и нереализирането в пълен обем на 2 принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието.

В хода на първоинстанционното производство са били представени доказателства за положен труд от страна на осъдения, за участие в различни мероприятия, спазване на вътрешния ред в пенитенциарното заведение и за получавани награди. Тези доказателства, обаче, както е посочил първоинстанционният съд, не обосновават категоричен извод за трайно настъпила положителна промяна у осъдения, която да е доказателство за негово поправяне и липса на необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието, предвид цялостното изпълнение на плана на присъдата.

Първоинстанционният съд правилно е отчел и че към момента на постановяване на обжалваното определение е изминал непродължителен период от замяната на режима на изтърпяване на наказанието в „лек“.

Въззивният съдебен състав се съгласява с първоинстанионния съд и за това, че независимост от констатираната положителна тенденция в развитието на осъдения, незавършеният в цялост корекционен процес и необходимостта за неговото утвърждаване в достатъчна степен, не позволява да бъде формиран категоричен извод за достигнат необратим процес на поправяне и превъзпитаване.

В процесния случай наличието на данни за незавършеност на процеса на поправяне у осъдения е пречка за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване по отношение на осъдения С. Ф. Г., независимо от наличието на първата от предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, САС, НО, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.07.2025 г. на Софийски градски съд по ЧНД № 4579/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4