Решение № 5214 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5214 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20211100513782 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК /1952г., отм/.

С Решение № 153910/28.06.2019г. поправено по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ с Решение № 20266690/02.12.2020г. гр.д. № 7869 по описа да 2004г. на Софийски районен съд, 30-ти състав :

1. е признато за установено по отношение на ответника М. Г. З., ЕГН ********** на основание на чл. 108 от ЗС, че А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** са собственици на търговско помещение /магазин за платове / находящ се в гр. София, ул. „******* с разгърната застроена площ от 97,24 кв.м. , състоящо се от търговска зала и склад при съседи: от изток- магазин на ул. *******, от запад – магазин; от север- ул.

„Пиротска“, от юг- вътрешен двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел I от кв. 184 по плана на гр. София, местност „Западно направление“, като М. Г. З., ЕГН ********** е осъдена да предаде на А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** владението на така описания имот; като М. Г. З., ЕГН ********** е осъдена да заплати на А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** на основание на чл . 78, ал.1 от ГПК 1 сумата от 644лв., представляващи съдебни разноски по делото;

2. са отхвърлени като неоснователни исковете на А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** срещу Р. С. З., ЕГН ********** по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника Р. З., че ищците А. И. Д.а и Г. М. Д. са собственици на търговско помещение /магазин за платове / находящ се в гр. София, ул. „******* с разгърната застроена площ от 97,24 кв.м. , състоящо се от търговска зала и склад при съседи: от изток- магазин на ул. *******, от запад – магазин; от север- ул.

„Пиротска“, от юг- вътрешен двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел I от кв. 184 по плана на гр. София, местност „Западно направление“, и за осъждане на Р. С. З. да предаде на А. И. Д.а и Г. М. Д. владението върху така описания имот, като А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Р. С. З., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500лв., представляващи съдебни разноски.

С Определение № 250864/22.10.2019г. по гр.д. № 7869/2004г. на Софийски районен съд, 30-ти състав е оставена без уважение молба на Р. З. за изменение на решението в частта за разноските като му се присъди сума от още 100лв.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх.№ 5124811/23.07.2019г. по регистъра на СРС от ищците А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** в частта, в която иск срещу Р. С. З., ЕГН ********** е отхвърлен като неоснователен.

Изложили са съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано, следвало да се признае за установено, че по отношение на този ответник са собственици на имота, като той бъде осъден да им предаде владението върху него. Още през май 2021г. На ответника З. била връчена нотариална покана, а и с подаването на исковата молба били направили изявление за прекратяване на действието на договора за наем и са поискали имота да им бъде върнат. Твърдението от последното съдебно заседание, че помещението било ползвано като офис не било вярно. Свидетелят Д. говорел неопределено за магазин на ул. Пиротска, без да го конкретизира, още повече че бившата съпруга на З., владеела съседен на спорния магазин. С молбата от 2

01.03.202005г., тъжбата до СВОП , жалба до ВКС, посочено от З. като свидетел по дело № 1231/2005г., ответниците сочели обстоятелства, които опровергавали твърдението, че магазин се ползва от Р.-*“ООД. Претендирали са разноски.

Въззиваемият-ответник по иска - Р. С. З., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не е изразил становище. В първото о.с.з. е оспорил жалбата, като е посочил, че решението в тази част е правилно. Не можело веднъж да се приеме, че договор за наем е с юридическо лице, а същевременно че имот се владее с физическо лице.

М. Г. З., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в тази част е правилно. Не било доказано ответникът З. като физическо лице да владее имота изобщо и то без правно основание. По делото било установено, че имот се владее от „Р.-*“ЕООД от 1999г., дори свидетелят на ищците не установил кога и при какви обстоятелства виждал ответниците в имота. М. З. притежавала съседен магазин и можела да бъде видяна по всяко време там, но това не означавало, че владее процесния имот. Дори след прекратяването на договора за наем, ако ползването му продължи, то договора за наем се счита за продължен за неопределено време, а и претенцията за имота по прекратен договор за наем следвало да се реализира по чл. 233 от ЗЗД, а не по чл. 108 от ЗС. Претендирала е разноски.

2. въззивна жалба вх. № 5125814/24.07.2019г. по регистъра на СРС от ответника по исковете М. Г. З., ЕГН ********** в частта, в която иска по чл.

108 от ЗС е уважен и по отношение на нея е признато за установено, че ищците са собственици на имота и е осъдена да предаде на ищците владението върху процесния имот. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че не била доказана втората предпоставка за уважаване на иска, а именно че владее имота без правно основание. Не се установила да владее имота. Събраните доказателства установявали, че имотът бил ползван от Р.-*“ООД по договор за наем, дори свидетелят на ищците не установил кога и при какви обстоятелства виждал ответниците в имота. Ответниците притежавали съседен магазин и можело да бъдат видяни по всяко време там, но това не означавало, че владеят процесния имот. Споровете за собственост на имота по 3 други съдебни дела не доказвали владение на имота. СРС в мотивите от една страна приемал, че имот се владее от Р.-*“ООД, а от друга страна – от Р. З., не ставало ясно на какво основание приемал, че М. З. владее имота.

Претендирала е разноски.

Въззиваемите – ищци - А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** след срока за отговор са оспорили жалбата. Посочили са, че решението на СРС в тази част било правилно. Претендирали са разноски.

Р. С. З. е посочил, че жалбата на М. З. е основателна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№18462/14.07.2004г. по регистъра на СРС вписана в АВписвания на 07.09.2004г. , том 4, № 62, вх. рег. № 37384 на А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г.

М. Д., ЕГН ********** срещу М. Г. З., ЕГН ********** и Р. С. З., ЕГН **********, с която са поискали от съда на основание чл. 108 от ЗС да признае за установено, че А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** са собственици на основание на договор за покупко-продажба от 01.04.1999г., констативен акт за собственост по който е издаден под № 24, том 1-4, рег. № 2514, дело № 419 / 1999г. от нотариус СтИ.н Т. , рег. № 065 на Нот.К. на търговско помещение /магазин за платове / находящ се в гр.

София, ул. „******* с разгърната застроена площ от 97,24 кв.м. , състоящо се от търговска зала и склад при съседи: от изток- магазин на ул. *******, от запад – магазин; от север- ул. „Пиротска“, от юг- вътрешен двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел I от кв. 184 по плана на гр. София, местност „Западно направление“, като М. Г. З., ЕГН ********** и Р. С. З., ЕГН ********** бъдат осъдени да предадат на А. И. Д.а , ЕГН ********** и Г. М. Д., ЕГН ********** владението върху този имот. Претнедирали са разноски. Навели са твърдения че придобили имота по покупка от Столична община по време на брака им, имот бил съпружеска имуществена общност, ответниците ползвали имота без основание въпреки поканата, която им била отправена да го напуснат..

4

Ответниците М. Г. З., ЕГН ********** и Р. С. З., ЕГН ********** са оспорили исковете. Посочили са, че ищците не са собственици на магазина.

Имало образувано производство по тяхна тъжба за това, че ищците придобили имота с измама, договорът за продажба със СО бил нищожен, защото подадената от ищците декларация по чл. 4, ал.1 от Наредбата за сведенията по чл. 9 от ПЗР на ЗППДОбП отм не съдържала предвидени данни, а и ищците укрили обстоятелство, че плащат имота със средства, дадени им от М. З.. Този договор ищцата сключила като подставено лице на ответниците и затова сделката била абсолютно симулативна. Магазин те не ползвали по предназначение, от момента на въвода то бил заключен, не бил отдаван под наем. Ищцата държала ключовете за имота. Претендирали са разноски.

По делото е приет нотариален акт № 24, том 1-4, рег. № 2514, дело № 419 / 1999г. съставен от нотариус СтИ.н Т. , рег. № 065 на Нот.К. с който А. И. Д.а е призната за собственик на основание на договор за покупка на общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване, сключен на 01.04.1999г. на търговско помещение /магазин за платове / находящ се в гр. София, ул.

„******* с разгърната застроена площ от 97,24 кв.м. , състоящо се от търговска зала и склад при съседи: от изток- магазин на ул. *******, от запад – магазин; от север- ул. „Пиротска“, от юг- вътрешен двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел I от кв. 184 по плана на гр. София, местност „Западно направление“.

Прието е неоспорено от страните удостоверение за граждански брак, съгласно което Г. М. Д. и А. И. Г. са сключили граждански брак на 20.12.1987г., като след брака А. И. е приела да носи фамилно име Д.а.

Приет е договор за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез търг с явно наддаване, съгласно който на 01.04.1999г.

Столичен общински съвет, като представител на Столична община чрез изпълнителния директор на Столична общинска агенция по приватизация е продало на А. И. Д.а търговско помещение /магазин за платове / находящ се в гр. София, ул. „******* с разгърната застроена площ от 97,24 кв.м. , състоящо се от търговска зала и склад при съседи: от изток- магазин на ул.

*******, от запад – магазин; от север- ул. „Пиротска“, от юг- вътрешен двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото 5 на строеж върху мястото, съставляващо парцел I от кв. 184 по плана на гр.

София, местност „Западно направление“.

Приет е приемо-предавателен протокол от 06.04.1999г., съгласно който на 06.04.1999г. Столичен общински съвет, като представител на Столична община чрез изпълнителния директор на Столична общинска агенция по приватизация е предало на А. И. Д.а владението върху търговско помещение /магазин за платове / находящ се в гр. София, ул. „******* с разгърната застроена площ от 97,24 кв.м. , състоящо се от търговска зала и склад при съседи: от изток- магазин на ул. *******, от запад – магазин; от север- ул.

„Пиротска“, от юг- вътрешен двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел I от кв. 184 по плана на гр. София, местност „Западно направление“.

Приети са тъжба, постановление, жалба, съгласно които по тъжба на М. З. е образувана прокурорска преписка вх. № П-584/2004 по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура срещу Г. Д. и А. Д.а за това, че са възбудили и поддържали у нея заблуждение с цел на набавят за себе си имотна облага във връзка с покупката на магазин на ул. Пиротска 55. В тъжбата от 30.03.2004г. е посочено от М. З., че тя дължи ключовете за имота и за щорите от 06.04.1999г., когато имот бил предаден от СО на А. Д.а, както З. държи и оригинала на приемо-предавателния протокол , като от този момент само тя има достъп до имота. В жалбата от 17.11.2004г. М. З. е посочила, че е във владение на магазина от предаването му от СОАП до момента.