Решение № 260747 от 25.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4134/2017
- Вид
- Решение № 260747
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 21.07.2023
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.287, предл. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70 · Закон за собствеността
- чл.72 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадест и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4134 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Д.Н.Б. против „Н.Т.“ЕООД – в ликвидация и „И.“ ЕООД главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и евентуални искове с правно основание чл.79, ал.2 от ЗС и чл.79, ал.1 от ЗС.
Ищецът твърди, че на 05.12.2003 г. сключил с „Н.Т.“ EООД договор за поръчка по чл.292, ал.З от ЗЗД, по силата на който възложил на дружеството да закупи от свое име, но за сметка на възложителя от „А.“ ООД недвижим имоти - два офиса. По договора ищецът заплатил на „Н.Т.“ ЕООД на 01.06.2004 г. възнаграждение в размер на 2000 евро. Съгласно договора за поръчка ответникът следвало да закупи следните недвижими имоти:1/офис № 403 на четвърти етаж в изградената в груб строеж административна сграда - Бизнес център в гр.София, Столична община - район „Възраждане”, улица ******със застроена площ от 45.12 кв.м., състоящ се от: две офисни помещения, складово помещение, при граници: стълбище, коридор, офис № 402 и двор, заедно с прилежащите по предварително ценообразуване 2.91 % ид. части от общите части на сградата и толкова ид.части от урегулирания поземлен имот, върху който се изгражда сградата, а именно УПИ II - 21 в квартал № 217 по подробния устройствен план на София, улица „******, местност „Зона Б-4 -3ап. направление”, с площ от 495 кв.м., при граници по скица: улица „Осогово”, урегулирани поземлени имоти № I-22, № XIII - 3 и 2/офис № 402 на четвърти етаж в изградената в груб строеж административна сграда - Бизнес център, в гр.София, Столична община - район „Възраждане”, на улица ******със застроена площ от 36.98 кв.м., състоящ се от две офисни помещения, при граници: стълбище, коридор, офис № 403 и офис № 401, заедно с принадлежащите по предварително ценообразуване 2.38 % ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от урегулирания поземлен имот, описан по-горе. Посочените недвижими имоти били придобити от „Н.- транс“ ЕООД за сумата от 40 000 евро, която ищецът заплатил на ответника предварително. Сключеният договор за поръчка съдържал изрична клауза, според която същият имал характер на разписка относно предоставянето на паричната сума. В изпълнение на договора за поръчка „Н.- транс“ ЕООД сключил с „А.“
ООД договор за закупуване на двата офиса под формата на нотариален акт № 173, том I, рег.№ 1081, нот.дело № 163/28.05.2004г. по регистъра на нотариус С.М.. На 01.06.2004г. „Н.- транс“ ЕООД предало на ищеца владението върху посочените имоти. В протокол от същата дата било описано състоянието, в което се предават имотите - на етап „груб строеж“. За подобренията ищецът възнамерявал да предяви отделен иск по чл.72 от ЗС срещу ответниците. За периода от 01.06.2004 г. до датата на подаване на исковата молба ищецът отправил многократно покани до „Н.- транс“ ЕООД за прехвърляне на имота, но същите останали без резултат. Представителите на дружеството отлагали прехвърлянето с най - различни доводи, включително и с аргумента, че ищецът ползва имотите и не бива да се притеснява за формалностите около придобиването им „на хартия“. В нарушение на договора и без съгласие от страна на ищеца недвижимите имоти били ипотекирани за задължения на „Н.- транс“ ЕООД. На 27.02.2017 г. в пощенската кутия на офиса си ищецът намерил съобщение от частен съдебен изпълнител М.Б., с което го уведомил, че по изп.дело № 20118380405297 на публична продан имотите са придобити от „И.“ ЕООД и предстои въвод в имотите. С посоченото съобщение ищецът бил поканен да опразни имотите. След получавена на съобщението ищецът извършил справки и установил, че е проведена публична продан по реда на ГПК за процесните недвижими имоти по изп.дело № 20118380405297, като за купувач действително бил обявен „И.“ ЕООД и постановлението за възлагане на имотите влязло в законна сила. Ищецът се запознал и със съдържанието на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 145, том II, рег.№ 3459, дело № 322/17.04.2008г. на нотариус Р., касаещ процесните имоти, които били ипотекирани в полза на „Б.Д.“ ЕАД - взискател по цитираното изпълнително дело. При извършената справка в Търговския регистър ищецът установил, че „Н.- транс“ ЕООД е в ликвидация и е заявило и откриване на производство по несъстоятелност. Ищецът твърди, че бил собственик на имотите, тъй като били закупени за негова сметка. Неосъществяването на отчетната сделка по договора за поръчка било обективно невъзможно, поради недобросъвестността на „Н.- транс“ ЕООД. Ищецът сочи и други основания за придобиване на имотите - добросъвестно давностно владение, осъществено през периода от 01.06.2004г. до датата на подаване на исковата молба, евентуално недобросъвестно давностно владение, осъществено през периода от 01.06.2004 г. до датата на подаване на исковата молба. Поради изложените доводи моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на описаните по-горе недвижими имоти по силата на договор за поръчка 05.12.2003 г., въз основа на който „Н.Т.“ ЕООД (в ликвидация) придобил имотите от свое име, но за сметка на ищеца, като скрит пълномощник. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли главния иск, ищецът моли да се приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на процесните имоти на основание добросъвестно давностно владение, осъществено през периода от 01.06.2004г. до датата на подаване на исковата молба. При условията на евентуалност ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че е собственик на процесните имоти на основание недобросъвестно давностно владение, осъществено през периода от 01.06.2004г. до датата на подаване на исковата молба.
Ответникът
„Н.Т.“ ЕООД /в ликвидация/ не е подал отговор на исковата молба и не изразява становище по исковете.
Ответникът
„И.“ ЕООД оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва между страните да е съществувал договор за поръчка; оспорва достоверността на датата на договора за поръчка от 05.12.2003 г., както и подписите под този договор; твърди, че липсва отчетна сделка по договора за поръчка – имотите не са прехвърлени на ищеца с нотариална сделка, поради което същият не е техен собственик; поддържа възражение, че договорът за поръчка от 05.12.2003 г. е прекратен на основание чл.287, предл. последно от ЗЗД, тъй като довереникът е юридическо лице, което е прекратено през 2013 г.; поддържа становището, че добросъвестно е придобил собствеността върху имотите по силата на постановление за възлагане на ЧСИ, поради което придобитите от него права са противопоставими на правата на ищеца по договора за поръчка от 05.12.2003 г.; оспорва достоверността на датата на протокол с нечетливо нотариално удостоверяване от 01.06.2004 г. и автентичността на подписите под този протокол; оспорва ищецът да е владял имотите; в изпълнителното производство по изп.дело № 20118380405297 на ЧСИ М.Б. за пазач на имотите бил определен управителят на „Н.Т.“ ЕООД; при извършените огледи на имотите и по време на описа не било установено в тях да има трети лица; по време на въвода на 18.07.2017г. имотът бил празен, нямало трети лица в него; отметникът твърди, че в исковата молба не било посочено основание, на което евентуално ищецът да е започнал добросъвестно владение; ответникът поддържа становището, че евентуално владение, каквото не било осъществявано от ищеца, следвало да се счита за прекъснато с образуване на изпълнителното производство през 2011 г. по изп.дело № 20118380405297. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника „И.“ ЕООД – „Б.Д.“ ЕАД не изразява становище по исковете.
Третото лице – помагач на страната на ответника „И.“ ЕООД - ЧСИ М.Б. оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
За да бъде уважен предявеният иск ищецът трябва да докаже, че е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти на твърдяното от него придобивно основание.
Ищецът се позовава на писмени доказателства: договор за поръчка от 05.12.2003 г., сключен с ответника “Н.Т.“ ООД, съгласно който му възложил да закупи недвижими имоти като скрит пълномощник; запис на заповед от 27.05.2004 г. за сумата от 40 000 евро, договор от 28.05.2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 173, том първи, рег. № 1081, нот.дело № 163/2004 г. и протокол от 01.06.2004 г., с който „Н.Т.“ ООД му предал владението вуърху процесните имоти.
Видно от копие на договор от 05.12.2003 г. ищецът Д.Н.Б. в качеството на доверител е възложил на ответника „Н.Т.“ ООД в качеството на комисионер да закупи от свое име и за сметка на ищеца от „А.“ООД офис № 403 и офис № 402 в административна сграда, изградена на етап “груб строеж“ – Бизнес център в гр.София, Столична община, район „Възраждане“, ул.“****** срещу заплащане на сумата от 40 000 евро. В параграф 4 от договора е посочено, че в отношенията между страните процесните офиси са собственост на доверителя, като комисионерът няма право да се разпорежда с тях. За обезпечаване на това задължение страните са се споразумели комисионерът „Н.Т.“ ООД да издаде в полза на доверителя Б. запис на заповед за сумата от 40 000 евро. Страните са се договорили да бъде извършена отчетна сделка между тях, по силата на която доверителят да придобие на свое име правото на собственост върху имотите незабавно след прекратяване на брака му с Д. Веселинова Бошнакова. Комисионерът е длъжен да регистрира съответните партиди за имота на свое име и да заплаща всички консумативи във връзка със собствеността като тези разноски са за сметка на доверителя. /параграф 6/. Комисионерът е длъжен да предаде владениего върху имота на доверителя веднага след изповядване на сделката по нотариален ред, като за предаването страните подписват протокол – споразумение, неразделна част от договора/ параграф 7/. Върху копието на договора е отразено, че е извършена нотариална заверка на подписите на 05.12.2003 г. от нотариус Н.с район на действие – районът на СРС.
Представен е запис на заповед с посочен дата 27.05.2004 г. от „Н.Т.“ ООД в полза на Д.Н.Б. за сумата от 40 000 евро, платима при предявяване на ценната книга.
На 28.05.2004 г. „Н.Т.“ ООД е закупило от „А.“ ООД процесните офис № 403 и № 403, находящи се в административна сграда, изградена на етап „груб строеж“ в административна сграда – Бизнес център в гр.София, Столична община, район „Възраждане“, ул.“****** срещу сумата от 40 000 евро, платима по банкова сметка *** „ОББ“ АД с кредит от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, съгласно сключен между купувача и банката договор за кредит за закупуване на имотите./нот.акт № 173, том първи, рег. № 1081, нот.дело № 163/2004 г. на нотариус М./.
Представено е копие на протокол от 2004 г. без дата, съгласно който комисионерът „Н.Т.“ ООД е предал на доверителя Д.Б. владението върху двата офиса. В протокола е посочено, че комисионерът е закупил от свое име и за сметка на доверителя процесните офиси; че изпълнението на поръчката се доказва с нотаралния акт № 173, том първи, рег.
№ 1081, нот. дело № 163/28.05.2004 г. и че протоколът има характер на споразумение, което представлява предварителен договор, като доверителят има правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД да обяви договора за окончателен по съдебен ред. Върху копието на протокола е отразено, че подписите са с нотариална заверка, извършена на 01.06.2004 г. от нотариус Н.с район на действие – районът на СРС.
По делото е прието кредитно досие по кредитно искане от 14.04.2008 г. от Б.В.П. - управител на „Н.Т.“ ООД до „Б.Д.“ ЕАД. В същото се съдържа нотариален акт № 049/31.10.2005 г., том трети, рег. № 2042, нот.дело № 401/2005 на нотариус М., с който е учредена договорна ипотека от „Н.Т.“ ООД върху процесните два офиса за обезпечаване на задължения по банков кредит, сключен с Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. В същото досие се съдържа и нот.акт № 145/17.04.2008 г., том втори, рег. № 3459, нот.дело № 322/2008г. на нотариус Р., с който „Н.Т.“ ООД отново е учредило ипотека върху процесните офиси в полза на друга банка –„Б.Д.“ ЕАД за обезпечаване на отпуснат кредит.
Разпечатката съдържа 26 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba53b4b2-07e0-431f-8fc6-7b9836659786