Решение № 643 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604004 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 334 вр чл. 337 ал. 3 НПК.

То е образувано въз основа на жалба, подадена от адв. А., повереник на В. Д. Г., частен тъжител, против Присъда от 05.03.2024 г по н.ч.х.д. № 1825/23 по описа на СРС, 9 състав, с която подсъдимата К. Г. е призната за невиновна и оправдана.

С процесната присъда тя е оправдана по повдигнатото с частната тъжба обвинение за това, че в периода 20.12.2022 – 03.02.2023 г, с шест отделни деяния (осъществени на 20.12.2022 г, 09.01.2023 г, 13.01.2023 г, 21.01.2023 г, 31.01.2023 г и 03.02.2023 г), при условията на продължавано престъпление, не е изпълнила и по какъвто и да е начин да е осуетила изпълнението на Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа на СРС, 91 състав, с което са предоставени родителските права върху детето Т.В. Г. на бащата В. Г., като на тези дати не е осигурила детето в жилището на баща му, като не му го е предоставила и отказала да го върне, а вместо това го задържала в дома си извън определения режим на лични отношения. Дадена е правна квалификация на деянието по чл. 182 ал. 2 във вр. с чл. 26 НК. На тъжителя са възложени разноските по делото.

В жалбата се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и несправедлива. Първата инстанция едностранчиво и превратно е тълкувала доказателствата, като неправилно е приела, че подсъдимата е оказала съдействие на ЧСИ. Посочва се, че тя съзнателно и тенденциозно не е изпълнила съдебното Определение, което е наложило да се търси съдействието на ЧСИ. На него тя е предала детето не доброволно, е принудително, 1 като е подала жалба против действията му. Счита, че при едно правилно обсъждане на доказателствата, по несъмнен начин се установява основателността на обвинителните твърдения – а именно, че подсъдимата категорично е отказала да изпълнява съдебния акт, което изявление е правено пред свидетели. Счита допуснатата по инициатива на съда СППЕ за неотносима и довела само до стрес за детето. Посочва се предубедеността на съда, който сочи, че в действителност подсъдимата е пострадала от престъпно деяние на тъжителя.

Счита, че съдът е поел защитата на подсъдимата и е направил процеса бракоразводно дело.

Счита, че не е следвало първата инстанция да се произнася кой от двамата родители е попригоден да осъществява родителски права върху децата. Счита, че съдът в действителност подпомага подсъдимата за нуждите на бракоразводния процес. Счита, че е налице частично игнориране, превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата. Прави се искане да се отмени оправдателната присъда и да се постанови нова, осъдителна.

Подсъдимата, чрез защитника си адв. С., посочва, че в жалбата не са посочени ясно пороците в обжалвания акт; подсъдимата доброволно е предала детето в рамките на изпълнителния процес; счита нейното обжалване на изпълнителното действие за правомерно; счита представените от обвинетието доказателства за неясни и неубедителни.

Моли присъдата да се потвърди.

В съдебно заседание тъжителят, чрез своя повереник, посочва, че СРС е написал мотивите си по странен начин, като е объркал гражданския и наказателния процес; коментира кой е добър и кой е лош родител; посочени са неотносими неща, напр. действията на частния съдебен изпълнител; съдията се изявява като адвокат на подсъдимата; не е ясно посочено дали има или няма изпълнение на съдебното решение; не са обсъдени показанията на полицейските служители, като мотивите са изградени на твърденията на брата на подсъдимата, който обаче не е присъствал на инкриминираните събития; не разбира защо е била назначена експертиза на детето. Моли да се отмени оправдателната присъда и да се постанови нова, осъдителна присъда.

Частният тъжител посочва, че съдията е предубеден; не е кредитирал твърденията му, че е превел по банков път 30 000 лв на тъжителката; той не е имал финансови претенции към нея и не е упражнявал физическо насилие; счита за неправилно съдът да не кредитира видеозаписа, а да кредитира лъжливите свидетелски показания. Излага подробни аргументи за недобросъвестността на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата посочва, че поддържа възражението си.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите в жалбата. По своето естество тези доводи се отнасят до два аспекта – проявено пристрастие от съдията към подсъдимата, изразено в поемане на нейната 2 защита, установяване на благоприятни за нея правноирелевантни обстоятелства и превръщане наказателното дело в бракоразводен процес; а също така и неправилна преценка на събраните доказателства, при което неправилно е достигнат до извода, че подсъдимата не е извършила вменените престъпления.

Относно първия довод. При прегледа на материалите по делото въззивният съд не счита, че по време на процеса съдът е формирал по достатъчно ясен и несъмнен начин определено свое пристрастие към страна по делото. Видно от отразеното в съдебните протоколи и съдебните актове, постановени в закрито съдебно заседание, той е изпълнявал по обективен начин своите правомощия да администрира частната тъжба и да ръководи проведения въз основа на нея съдебен процес. Решението на съда да предприеме действия по събиране на доказателства, вкл. и оспорената от частния тъжител експертиза, са проява на признатите от закона правомощия на съда служебно да събира доказателства, с цел пълното изясняване на фактическите обстоятелства по делото. И по-специално субективното решение на първата инстанция, че определени фактически обстоятелства следва да бъдат надлежно установени, доколкото несъмнено последните са свързани с предмета на делото, не може да бъде определено като проява на пристрастие.

Този извод, за липса на обективирано пристрастие, се отнася и до излагане на мотивите към присъдата. В тях несъмнено СРС е посочил, че подсъдимата не е извършила противоправно деяние, като достига до извод, за извършени такива деяния от тъжителя, но всички негови доводи са свързани с предмета на делото, формулиран в частната тъжба, като са резултат от неговия прочит на доказателствата. Макар и в определени аспекти тези доводи да напускат този предмет на делото, това е резултат по-скоро от неумелост при формулиране на мотивите, но не и на пристрастие.

Този извод на въззивната инстанция е обусловен от изследване на съдържанието на обжалвания акт.

За да постанови своя акт, първата инстанция е приела, че след като настъпила фактическата раздяла между тъжителя и подсъдимата (съпрузи, с две деца от брака – Е., родена на **** г и Т., роден на **** г), тъжителят започнал да създава проблеми на подсъдимата, като я малтретирал и не давал да вижда децата (подробно се излага малтретирането); в рамките на бракоразводния процес като привременна охранителна мярка упражняването на родителските права било предоставено на бащата, като майката имала право да ги взима в определени периоди. СРС посочва, че частният тъжител „започнал да създава множество интензивни проблеми от всякакво естество“ на подсъдимата, като подробно описва тези проблеми. Посочва, че Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа на СРС, 91 състав предоставя привременно родителските права върху децата на бащата, като майката имала право да ги взима в определени периоди (първа и трета седмица, между 17,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е, както и в определени периоди на Коледните, Великденските и Новогодишните празници, както и 20 дни през лятото).

След като излага своите изводи относно деянията на подсъдимата на петте инкриминирани дати (или липса на такива деяния), се посочва, че след 21.02.2023 (когато подсъдимата предала на тъжителя детето Т. Г. в процеса на принудително изпълнение), самият тъжител не предавал детето на майката, съобразно предоставения режим или го правил със закъснение. След това се излагат доводи за последващите отношения между страните, отново в упрек на тъжителя.

А в действителност всички тези обстоятелства са извън предмета на делото. Те биха 3 могли да имат значение само ако съдът приеме, че инкриминираното деяние – което отново е непредаване на детето, в изпълнение на съдебно решение – е било извършено от подсъдимата, но тя е действала под влиянието на предходно неизпълнение от страна на тъжителя, като след това оцени правното значение на това предходно неизпълнение. След като съдът е приел, че поначало липсва противоправно деяние от страна на подсъдимата, то не е следвало да излага тези подробни доводи относно предходни противоправни деяния от страна на тъжителя. При все това тези доводи не може да бъдат определени като пристрастие.

Първата инстанция е приела, че тъжителят използва наказателния процес, за да тормози подсъдимата пред държавните органи с цел да я изобличи и дискредитира като престъпник, лоша майка, безотговорен родител и хазартна личност. Посочва, че той, с неправомерните си опити да уведоми подсъдимата за привременните мерки, е предприел действия с цел да създаде умисъл за престъпление по чл. 182 НК у съзнанието на подсъдимата.

Отново тези доводи излизат извън предмета на делото. При все това те са резултат от неумение да се дефинира този предмет и да се изложат съответните аргументи, но не и проява на явна симпатия към подсъдимата и антипатия към тъжителя, в който случай би било налице пристрастие.

За да постанови оправдателната си присъда, първата инстанция е приела, че в целия инкриминиран период подсъдимата не е била обвързана от задължението да спазва Определение № 34294/15.12.2022 г по гр.д. № 37 679/22 по описа на СРС, 91 състав, определило привременните мерки в полза на тъжителя, доколкото не е била надлежно уведомена за него от съответен държавен орган. Първата дата, на която това Определение я обвързва, е била 21.02.2023 г, когато тя предала детето чрез съдействието на ЧСИ.

Първата инстанция е приела, че подсъдимата „е зачела институцията на съда, неговия съдебен акт и отговорностите си като осъзната човешка личност с ненакърнимо достойнство и чест, като изключително стойностна жена и като отговорен родител“.

Този начин на формулиране на мотивите и тези квалификации, които съдът дава на тъжителя и на подсъдимия, макар и явно да се отклонява от типичния начин на оформяне на съдебните актове, все пак е проява на недостатъчно адекватна преценка какъв е предметът на делото и какви мотиви следва да се изложат в тази връзка, а не е проява на липса на обективност и равноотдалеченост от противопоставящите се интереси.

Поради това, доколкото не счита, че е налице пристрастност и взимане на страна (тази на подсъдимата) от страна на СРС, въззивният съд не намира основание само на това основание да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Това е така, доколкото – видно от излагането на мотивите – първо районният съд е достигнал до изводи за правнорелевантните обстоятелства (което е било дължимо за него) и след това, въз основа на тях, е изложил и своите емоционални преценки за неправомерност на предприетите действия от страна на тъжителя, вкл. и неправомерни действия под формата на предявяване на частната тъжба (което е извън правомощията му). След като, конкретно за формирането на първата част от неговите изводи, касаещи фактическата обстановка и правната квалификация на деянията, посочени в тъжбата, няма основание да се приеме, че е била проявена пристрастност, то впоследствие проявената емоционална ангажираност с въпроси, извън предмета на делото – а именно даване на определени квалификации на 4 действията на подсъдимата, които не са нужни за преценка дали деянието е било правомерно или противоправно (още повече, че СРС поначало не приема за извършено деяние по непредаване на дете в нарушение на съдебно решение) – не може да доведе до извод, че е било допуснато съществено процесуално нарушение, под формата на липса на обективен и безпристрастен съд.