Решение № 15 от 17.02.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Търговище, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20243500100222 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Д. Х. П., ЕГН**********, от гр. *****, против Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, седалище и адрес на управление, София, п.к 1407, ул. „Кричим“ 1, представлявана от управителя М.С.М.. С исковата молба е предявен иск за оспорване на изпълнението по изпълнително дело № 1312/24 по описа на ЧСИ А.З. с район на действие ОС – Търговище.

Твърди се, че ищецът е длъжник по изпълнителното дело, което е образувано въз основа на издаден против него изпълнителен лист от 11.08.2015 година.

Предприетите действия по принудително събиране на вземането са едва през 2024 година, по образувано изп.д. № 1312/24 по описа на ЧСИ. Поради това се позовава чл. 110 от ЗЗД, с твърдение, че изпълняемото право е погасено по давност и не дължи изпълнение. Предявените искове са частични, като се претендира недължимост на сумата 19 425 лв., като част от главница в размер на 194 250 лв. и сумата от 40 017 лв., като част от лихва в размер на 382 174.47 лв. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че не дължи изпълнение, поради настъпила погасителна давност. Приложени са писмените доказателства, относно твърдените от молителите факти.

В месечния срок ответникът упражни правото си на отговор. Твърди, че 1 искът е неоснователен, като изложените във връзка с това възражения са следните: в полза на Националната здравноосигурителна каса е издаден изпълнителен лист от 11.08.2015 г. от Окръжен съд – Разград по НОХД № 112/2013 г. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 601/2015 г. по описа на Частен съдебен изпълнител А. З. с рег.№ 769 и район на действие- ОС –Търговище, по което са извършвани принудителни действия за събиране на дължимото вземане По този начин с предприетите изпълнителни действия, давността е прекъсната. В последствие, въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20187690400720 по описа на Частен съдебен изпълнител А. З., по което също са извършвани принудителни действия за събиране на дължимото вземане, като отново е прекъсната давността. Това изпълнително дело е преобразувано в ново изпълнително дело, а именно в изп.дело № 20247690401312 по описа на Частен съдебен изпълнител А. З.. Поради това ответникът твърди, че не е изтекла давността, на която ищецът се позовава. Освен горното излага твърдение, че е по отношение на вземането не е изтекла абсолютната погасителна давност, която е десетгодишна и за вземания към длъжницифизически лица, започва да тече от 02.06.2021 г. Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Фактите по делото са следните:

С присъда по НОХД № 112/13 по описа на ОС – Разград, влязла в сила на 27.07.2015 година, ищецът Д. П. е осъдена да заплати на Национална здравноосигурителна каса, сумата от 194 250 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпление, ведно със законната лихва от 20.12.2006 година. Въз основа на постановената присъда в полза на НЗОК е издаден изпълнителен лист от 11.08.2015 година, послужил като титул за образуване на изп.д. № 601/15 по описа на ЧСИ А. З., с район на действие ОС – Търговище.

От приложеното изп.д. № 601/15 по описа на ЧСИ А.З. се установява следното: делото е образувано по молба на взискателя НЗОК от 08.10.2015 година, против длъжника Д. Х. П.. Образувано е за сумата от 407 668.85 лв., от които 194 250 лв., представляваща главница, сумата от 199 985.20 лв., представляваща законна лихва за периода 20.12.2006 година до 22.10.2015 година и сумата от 13 433.65 лв., представляваща такси по Тарифата към 2

ЗЧСИ. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, но не са приложени доказателства дали и кога е връчена на длъжника. ЧСИ е предприел действия по проучване на имуществото на длъжника. Наложени са на 27.10.2015 година запори на дружествените дялове на длъжника в четири търговски дружества. Наложен е и запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодател СХБАЛ „П.“ ООД. Други действия по изпълнение на паричното задължение, не са извършвани. С постановление от 21.06.2018 година, ЧСИ е прекратил производството по изп.д. № 601/15 година, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изпълнителният лист е бил върнат на взискателя по негово искане.

По молба от 25.06.2018 година на НЗОК е образувано изп.д. № 720/18 година по описа на ЧСИ А.З., с район на действие ОС – Търговище отново против длъжника Д. Х. П., въз основа на издадения по НОХД 112/13 по описа на ОС – Разград изпълнителен лист. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал да се връчи покана за доброволно изпълнение до длъжника, да се извърши цялостно проучване на имуществото му, да се предприемат изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банковите му сметки, на трудовото му възнаграждение, възбрана на притежаваните от него недвижими имоти, както и да се извърши опис и продажба на имуществото на длъжника. С молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, за сумата от 462 569.63 лв., от които 194 250 лв., представляваща главница, сумата от 253 475.41 лв., представляваща законна лихва за периода 20.12.2006 година до 09.07.2018 година и сумата от 14 844.22 лв., представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ. Извършено е цялостно проучване на имуществото на длъжника и са наложени запори на банковите сметки на длъжника в няколко банки, на 25.06.2018 година, на 09.07.2018 година е наложена възбрана върху имот на длъжника. По делото няма постъпили суми за погасяване на задължението, тъй като не са установени наличности в банковите му сметки. С постановление от 17.07.2024 година на ЧСИ, производството по изп.д. № 720/18 е било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, а изпълнителния лист е върнат на взискателя.

Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на НЗОК е образувано изп.д. № 1312/24 година по описа на ЧСИ А.З.. С молбата за образуване на 3 делото взискателят е поискал да се връчи покана за доброволно изпълнение до длъжника, да се извърши цялостно проучване на имуществото му, да се предприемат изпълнителни действия, чрез налагане на запор на банковите му сметки, на трудовото му възнаграждение, възбрана на притежаваните от него недвижими имоти, както и да се извърши опис и продажба на имуществото на длъжника. С молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, за сумата от 594 490.95 лв., от които 194 250 лв., представляваща главница, сумата от 382 248 лв., представляваща законна лихва за периода 20.12.2006 година до 07.08.2024 година и сумата от 17 992.95 лв., представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ. Предприетите действия по изпълнението са наложен запор на пенсията на длъжника, на 17.07.2024 година и запор на трудовото му възнаграждение, на 23.07.2024 година, както и запор на банковите му сметки, на 17.07.2024 година. Наложена е и възбрана на недвижимо имущество, на 23.07.2024 година. Делото е висящо и към момента, но по него няма постъпили суми за погасяване на задължението на взискателя.

При така установените факти от правна страна, съдът прие следното:

Предявения от ищеца иск е с правно основание чл. 439 от ГПК. Предмет на установяване по иска са факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, изключващи изпълняемото право-плащане, давност, прихващане и др. В случая ищецът се позовава на погасителна давност, изключваща изпълняемото право и настъпила след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист. Твърди, че е изтекла погасителна давност за вземанията по издадения в полза на ответника изпълнителен лист, позовавайки се на чл. 110 от ЗЗД. Няма спор за това, че съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б."а" ЗЗД с изтичане на 3 – годишна давност се погасяват вземанията за лихви и други. Действията по принудителното събиране на вземането, в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) прекъсват давността, като съгласно чл. 117 ЗЗД -от прекъсването на давността започва да 4 тече нова давност която е със срок от пет години.

Както беше посочено по-горе между страните в качеството им на взискател и длъжник въз основа на едно и също изпълнително основание, са образувани три изпълнителни дела, две от които – изп.д. № 601/15 и изп.д. № 720/18 по описа на ЧСИ А. З. са прекратени на основание чл. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Изп.д. № 1312/24 година е висящо. Установи се, че по първото изпълнително дело № 601/15, последното изпълнително действие е от 23.10.2015 година, а по второто изп.д. № 720/18 година, последното изпълнително действие е от 09.07.2018 година. Тогава когато по искане на взискателя ЧСИ е наложил възбрана върху имот, собствен на длъжника.

Основният спор е дали по това изпълнително дело в рамките на пет години са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността. По дело са били предприети и други изпълнителни действия, като запор на банковите сметки на длъжника, наложен на 25.06.2018 година. Няма доказателства чрез наложените запори да е погасено вземането на взискателя, нещо повече няма данни в изпълнителното производство изобщо да са постъпвали суми от третото задължено лице- съответната/те банка/и, при което в рамките на предприетия способ да е прекъсвана давността. За прекъсване на давността обаче няма значение, че не е открит авоар по банковите сметки/вземания на ищеца. Както е посочено в т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г по тълк.дело № 3/2015 Г., ОСГТК на ВКС изпращането на запорно съобщение до банката в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508 ал.1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява валидно действие по налагане на запор. От своя страна налагането на запор върху банкова сметка безспорно е действие, с което давността бива прекъсната – мотиви на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г по тълк.дело № 2/13 г на ОСГТК на ВКС. По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е едновременно обезпечителна мярка и способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя, като той се налага за определен период, през който следва да се приеме, че са извършвани валидни изпълнителни действия.

Когато изпълнението е насочване чрез налагане на запор или възбрана, тези действия са до постъпването на парични суми от плащания от трети задължени лица. От датата 25.06.2018 г. запорът се счита наложен по смисъла на чл. 450, ал. 3 от ГПК . Банките, в които е установено наличие на открити 5 банкови сметки са уведомили ЧСИ, че длъжникът няма авоари или че вземанията по сметката са запорирани, но към момента няма средства със секвестируем характер за изпълнение на запорното съобщение. Запорът е бил наложен до 17.07.2024 г., на която дата изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ и би следвало да бъдат вдигнати наложените запори. Така през периода 25.06.2018 г. – 17.07.2024 г. по изпълнителното дело е бил приложен и действащ способ за принудително изпълнение-запор върху банкова сметка на длъжника. Касае се за изпълнителен способ с продължително действие, по който по правило изпълнението може да се осъществява периодично, като способът по естеството си включва множество изпълнителни действия, свързани с многократни плащания от третото задължено лице. Дори и да няма осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на ЧСИ, посоченият способ на принудително изпълнение е бил действащ през целия период, през който запорът е бил наложен, като при евентуално постъпление на суми в сметката на длъжника във всеки момент този способ е можело да бъде активиран. Предвид горното не се установява след датата 25.06.2018 г. да е налице непрекъснат период от пет години до прекратяване на производството от ЧСИ на 17.07.2024 година, който да е довел до погасяване на правото на изпълнение по давност. С постановлението за прекратяване се вдигат и наложените запори, дори и да не е постановено изрично. От тогава е започнала да тече нова давност, но тя отново е прекъсната с образуването на изп.д. № 1312/24 по описа на ЧСИ А.З., въз основа на същото изпълнително основание на 17.07.2024 година, по което дело са предприети по искане на взискателя действия по принудително събиране на вземането. Ето защо не може да се приеме, че до предявяването на настоящите искове- 02.09.2024 г., е изтекъл период през който спрямо длъжника Д. Х. П. да не е било предприето принудително изпълнение за събиране на процесните вземания. В този смисъл вземанията не са погасени по давност, респ. правото на кредитора за принудителното им събиране също не е погасено.