Решение № 3388 от 28.10.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33477/2021
- Вид
- Решение № 3388
- Подписан
- 28.10.2021
- Състав
- НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3388 гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20211110133477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Н. СТ. Л. против К.В.ЕООД с искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на длъжността си и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 24.11.2014 г. бил назначен в ответното дружество на длъжност „счетоводител“. Договорът бил в безсрочен с месечно възнаграждение от 3613 лева. Със Заповед № 410/13.04.2021 г., трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът твърди, че по време на работата си към ответника получавал висока положителна оценка на всяко годишно ревю, за което получавал и годишен бонус към възнаграждението си. На 28.01.2021 г. ответникът му предложил прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от 6 брутни месечни заплати, ведно с попълнена бланка на заявление за приемане на предложението, която той отказал да подпише. На 13.04.2021 г. било отправено второ такова предложение. Той отново отказал, при което му било връчено искане за даване на обяснения на основание чл. 193 от КТ. Искането било връчено в 16:00 часа, като следвало обясненията да бъдат дадени до края на работния ден. Установените нарушения на трудовата дисциплина се изразявали в четири фактури, осчетоводени от ищеца не по съответния ред. В 17:05 часа на същия ден му била връчена и процесната заповед за уволнение.
С уведомление от 26.04.2021 г. ищецът направил опит за свързване с ответника и евентуална отмяна на заповедта от негова страна, но до такава не се стигнало. Ищецът оспорва заповедта като незаконосъобразна и немотивирана. Оспорва тези фактури да са били неправилно осчетоводени от него. Счита, че не му бил даден достатъчен срок, за да даде обяснения по чл.
1
193, ал. 1 КТ, че тази разпоредба била извършена само формално по отношение на него. Твърди, че дори и да били доказани, твърдените от него нарушения не обосновавали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, имайки предвид досегашното му поведение на работното място.
Излага становище за злоупотреба с право от страна на ответника. Моли съда да признае уволнението за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановен на длъжността счетоводител и да му бъде заплатено обезщетение за оставане без работа за периода от 13.04.2021 г. до 13.10.2021 г. в размер на 21678 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца, прекратяването на същото, отправянето на двете предложения за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Счита, че заповедта била законосъобразна и достатъчно ясно мотивирана. Установените в заповедта нарушения били доведени до знанието на ищеца преди отправянето на искането за даване на обяснения. Освен посочените в заповедта, били установени и други грешки, допуснати от него. Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била спазена, като на ищеца било дадено достатъчно време, за да подготви обяснения. Установените нарушения били системни, многобройни и достатъчно тежки, за да обосноват налагането на най-тежко наказание. Оспорва твърдението на ищеца за наличие на злоупотреба с право от негова страна. Моли съда да отхвърли исковете претендира разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и поддържат съответните си искания. От ищеца е направено искане за увеличаване размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вместо за сумата от 21678 лева на 21684,36 лева. Искането е допуснато с определение на съда от открито съдебно заседание на 18.10.2021 г.
На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите че ищецът е бил служител към ответника на основание трудов договор от 24.11.2014 г., че това правоотношение е било прекратено със Заповед № 410/13.04.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, че това е първо наказание за ищеца, както и че са му били отправяни две предложения за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. От представената заповед за уволнение се установява, че нарушенията на трудовата дисциплина, установени от ответника са следните: на 11.03.2021 г. е осчетоводил фактура № 18396 от 10.10.2020г. с грешна дата на падеж в нарушение на Утвърдени процедури за изпълнение на процесите в Шотландия, Част 5; нарушението е било установено от работодателя на 12.03.2021 г.; на 11.03.2021 г. е осчетоводил фактура № 2028071 от 03.03.2021 г. с грешна дата на падеж в нарушение на Утвърдените процедури, част 6 за осчетоводяване на документи – Шотландия; нарушението е било установено от работодателя на 12.03.2021г.; на 05.03.2021 г. е осчетоводил кредитно известие № 90298 от дата 24.02.2021 г. в нарушение на Утвърдените процедури, Част 3 по обработка и контрол на фактурите в системата Eye Share за Норвегия; нарушението е било установено от работодателя на 08.03.2021г.; на 22.02.2021 г. е осчетоводил с грешно ДДС фактура № 2020-65 от 30.12.2020г. в нарушение на Утвърдените 2 процедури, Част 3 по обработка и контрол на фактурите в системата Eye Share за Норвегия; нарушението е било установено от работодателя на 24.02.2021г.
По делото е представена и длъжностната характеристика на ищеца, в която подробно са описани трудовите му задължения. От представените четири броя бонус форми се установява, че трудовото възнаграждение на ищеца е било увеличавано четири пъти за периода от 01.02.2017 г. до 01.08.2019 г.
Представена по делото е и форма за изискване на обяснения от ищеца по смисъла на чл. 193 КТ по повод на установените от работодателя и подробно описани по-горе нарушения. Като дата на връчване е посочена 13.04.2020 г., 16:00 часа. Представено е и обяснение от ищеца, връчено на ответника също на 13.04.2020 г. В същото, ищецът е помолил ответника за копия на документите и осигуряване на достъп до електронната система, за да може да установи какви са били допуснатите от него грешки. По делото е представено писмо, изпратено от ищеца до различни служители на ответника за обсъждане и евентуална отмяна от страна на ответника на процесната заповед. По делото е представено копие на трудовата книжка на ищеца, което беше сверено и удостоверено като идентично с оригинала от председателя на състава в открито съдебно заседание на 18.10.2021 г. От копието се установява, че считано от 13.04.2021 г. до приключването на съдебното дирене по делото на 18.10.2021 г. ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение. По делото са представени справка-извлечение от ведомостите за заплащане на трудови възнаграждения на ответника и фиш за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за м. март 2021 г., от които се установява, че последното пълно трудово възнаграждение, изплатено на ищеца е било в размер на 3614,06 лева.
По делото е представен заверен превод на български език на обучение „Поръчки в Eye Share“, проведено през м. юни 2020 г. Описан е процесът по регистриране на поръчки в електронна система, като е посочено, че в случай, че документ няма конкретна дата на падежа, той трябва да бъде ангажиран с 30 календарни дни от датата на фактурата. Представен е и заверен превод на български език на обучение „Резервация на стоки“, проведено през м. юниюли 2020 г. Описан е процесът по резервация в електронна система, като отново е посочено, че в случай, че документ няма конкретна дата на падежа, той трябва да бъде ангажиран с 30 календарни дни от датата на фактурата.
Представен е и заверен превод на български език на обучение „Норвегия – SGNI Обработка и разпространение на документи в платформата EyeShare“.
По делото е представена имейл кореспонденция адресирана от Красимира Атанасова до О.И. и Христофор Христов, в която е описано непрофесионално поведение на ищеца, подканване към нарушение на трудовата дисциплина, липса на съдействие за доброто разбиране на мигриращия процес и напрежение в работния процес. Приложена е и аналогична кореспонденция, адресирана от Катрин Станчева, отново до О.И. и Христофор Христов, в която е посочено общото впечатление на Станчева от работата на ищеца.
Посочени са десет случая на допуснати от ищеца грешки по обработка на фактури без да се посочват конкретни номера на фактури. По делото е представен и заверен препис на писмо, подписано от трето лице – Клаудия Лопес, адресирано до Кепчър Сървис Акаунт, от което се установява, че според това лице по фактура 2020-65 не е бил начислен ДДС. Представените по делото кореспонденции, описани в този абзац, съдът счита, че нямат качеството на доказателства и не могат да бъдат ценени в процеса. Същите 3 представляват волеизявления на трети за процеса лица по отношение на възприети от тях факти, т.е. имат качеството на свидетелски показания.
Съгласно принципа за непосредственост в гражданския процес такива показания се дават единствено пред съда в рамките на съдебно заседание и не могат да бъдат приемани в писмена форма.
Като свидетел по делото е разпитана Петя Димитрова Тотева. Заявява, че е работила за ответника за период от приблизително година и половина от 2019г. начало, до 2021г. – юни месец. Работела като счетоводител, обработвала фактури. Обработването се състояло в това, че всички пристигащи фактури, които трябвало да се заплатят на определени клиенти, трябвало да се въведат в текущата счетоводна система. За месец всеки служител обработвал приблизително 400 фактури, които били разпределяни по равно между служителите. Фактурите се обработвали от четирима човека, като ищецът бил един от тях. Всички реквизити по фактурите, като номер, дата, сума, валута и т.н. ръчно се въвеждали в счетоводната система.
Обработвали единствено фактури, издавани от доставчици към Аква Нютришън. Прекият ръководител на ищеца бил О.И.. Над него в структурата на фирмата стоял Христофор Христов. Грешки се допускали от всички служители в процеса на обработване на фактурите. Можело да се допусне грешка, например в крайната дата на фактурата, с името на клиента или в самия превод на ДДС. Получавали обратна връзка с Норвегия и Шотландия, чрез имейли в които ги уведомявали за определен вид грешка и как да се коригира. В системата можело да се коригира грешка от всеки един човек от екипа. За коригирането на грешки се следяло от Норвегия и Шотландия.
Свидетелят не била получавала предупреждение или сигнализация за някаква грешка. Срещу нея нямало дисциплинарно наказание за допуснати грешки.
Разпознава приобщените по делото преводи на документи за проведени обучения. Твърди, че били изготвени от нейна колежка в същия екип – Катрин Станчева. Били изработени с цел да помагат на същата и на други хора от екипа. Не били съобщавани официално на служителите от ответното дружество. След всяко едно обучение, Станчева правела тези документи за себе си, за да се ориентира по-лесно в материала. О.И. не ги е уведомявал за тях, нито Христофор Христов. Договорът с ответника бил прекратен по взаимно съгласие по нейно желание. Работела по проекта от неговото иницииране, което било през месец март 2020г. Преводите на документи за проведени обучения, видяла за пръв път 5 месеца по-късно или месец август 2020г. Преди това не била работела по правила, тъй като официално не ми били дадени такива от партньорите в Норвегия, като не знае дали да одобрени от тях. Доста често допускала грешки, тъй като това било ново за всички в екипа и преди и след въвеждането на тези инструкции. Голяма част от грешките били връщани от партньорите с отбелязване за допусната грешка.