Решение № 326 от 11.03.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. ***, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. П.а като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430102495 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Н. М. Г., действащ чрез пълномощника си адв.И. В. против П. Г. Д., в която се твърди, че ответникът е собственик на апартамент №47, в сграда садминистративен адрес: гр. ***, ул.***. Твърди , че ответникът не е заплатила натрупаните и дължими месечни вноски за управление и поддръжка на ЕС.Посочва, че въз основа на решение на Общото събрание на етажната собственост, между Етажната собственост, действаща чрез свой упълномощен представител, от една страна като ВЪЗЛОЖИТЕЛ и доверителя ми „***“ ЕООД от друга страна като ИЗПЪЛНИТЕЛ е сключен Договор за услуга № 172/25.01.2024г. съгласно който дружеството е поело да извършва услугата, описана в чл.1, ал.1 от Договора, а именно: професионален домоуправител на сграда в режим на етажна собственост с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, ул.***, състояща се о т 111 самостоятелни обекта. Съгласно текстовете на сключения договор и във връзка с разпоредбите на Закона за етажната собственост, Изпълнителят дружеството „***“ ЕООД приема да управлява и представлява Възложителя (Етажната собственост) добросъвестно и с грижа на добър стопанин, в съответствие с действащата нормативна уредба, Правилника за вътрешния ред 1 на етажната собственост, Решенията на Общото събрание и съобразно клаузите на сключения договор. На основание чл.7 от Договора за услуга е договорено, че всеки етажен собственик е задължен да заплаща определените по договора суми.Ответникът, като собственик на апартамент № 47, разположен в процесната етажна собственост с кадастрален идентификатор на самостоятелния обект: *** с адрес: гр. *** ул.***.не е изпълнил договорните си задължения по редовно внасяне на месечните си разходи по управление и поддържане на общите части на сградата в режим на етажна собственост и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“. Към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно: 13.11.2024г. са налице 9 /девет/ бр. неплатени вноски във фонд „Ремонт и обновление“ / за ремонт на покрив/, 1 /един/ бр. месечна вноска, 1 /един/ бр. административен разход / пощенска пратка/ дължими във връзка с поетата услуга от страна на дружеството „***“ ЕООД и на основание клаузите на сключения договор. Поради тази причина дружеството „***“ ЕООД подаде до Районен съд - *** Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата в размер на 349,25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.11.2024г. до окончателното плащане на вземането.За разглеждане на заявлението е било образувано ч. гр. д № 6562 / 2024г. по описа на Районен съд - *** и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Издадената заповед е връчена на длъжника, като същия в срок е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение. С оглед на изложеното, с определение по ЧГД е указано на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.Сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, представляват припадащата се част от разходите, които дружество „***“ ЕООД е извършил във връзка с управлението и поддържането на етажната собственост. Ищецът ми със собствени /фирмени/ средства заплаща всички необходими разходи за управление и поддържане на ЕС, както и изцяло заплаща ремонти, за които се събират средства във фонд „Ремонт и обновяване“. За извършване на посочената в договора дейност на „професионален домоуправител“ за управление и поддържане на ЕС на ищеца се дължи и месечна такса/ хонорар в размер на 6 лв. за всеки самостоятелен обект е ЕС.След фактическото заплащане на разходите по управление и 2 поддръжка на ЕС същите се разпределят между етажните собственици съобразно решенията на Общото събрание на ЕС. Всеки етажен собственик заплаща припадащата му се част от разходите по сметка на дружеството, като по този начин възстановява на доверителя ми извършените разходи.

Ответникът като собственик на самостоятелен обект - апартамент № 47 в етажната собственост не е изпълнил задължението си за заплащане на припадащата се част от разходите извършени от „***“ ЕООД и спрямо същия ищец има изискуемо вземане.

Във връзка с изложеното и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за дружеството - ищец „***“ ЕООД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си в рамките на определения ни от Районен съд - *** едномесечен срок срещу него.

Уточнявам, че ответника, в качеството си на собственик на обект в етажна собственост и съгласно чл.6, ал.1, т.8 от Закона за управление на етажната собственост е длъжен да изпълнява решенията на Общото събрание на етажната собственост. Именно въз основа на решения на Общото събрание на етажната собственост, обективирани в съответните протоколни решения от гласувани ви взети решения в тази връзка, управлението на сградата е било възложено на дружество „***“ ЕООД. На база проведените Общи събрания в процесната етажна собственост и приетите на тях решения е определена ежемесечна такса/хонорар за услугата „професионален домоуправител“ в дължима за всеки апартамент. Отделно е прието решение за заплащане на сума в твърд /постоянен/ размер от 10,00 лв. на месец за всеки апартамент, от която сума се покриват разходите за управление и поддържане на общите части на сградата. На общо събрание на ЕС е взето й решение за извършване на ремонт, необходимите разходи за който да бъдат осигурени чрез вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, за ответника сумата е в размер на 180,00 лв. изчислена съобразно процента на притежаваните от него идеални части от общите части в сградата, както и за извършване на дребни ремонти и пръскане против хлебарки.

Видно от изложеното и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК главницата от 349,25 лева е формирана за времето от м. февруари 2024 до м. ноември 2024г. вкл., от задължение за 3 извършени месечни разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“, или по пера е както следва:

1) сума в размер на 54,00 лева представляваща такса/хонорар за услугата „професионален домоуправител“ натрупана от м. февруари 2024 до м. ноември 2024г. вкл.; 2) месечна вноска в постоянен размер от 10,00 лв. - общо:

90,00 лева, натрупана от м. февруари 2024 до м. ноември 2024г. вкл.; 3) сума в размер на 2,89 лв. - административен разход - пощенска пратка - м. октомври 2024г.; 6) 202,36 лв., представляващи натрупани и неплатени вноски за фонд „Ремонт и обновление“ за период м. февруари 2024 до м. ноември 2024г. вкл.

Всички горепосочени задължения за посочения период произтичат от задължението за заплащане от страна на етажния собственик на апартамент № 47 и настоящ ответник, съгласно клаузите на Договор за услуга №172/25.01.2024г. и представляват припадащите се части от извършените разходи в етажната собственост, разпределени съобразно взетите решения на Общото събрание на етажната собственост и съобразно спазване разпоредбите на ЗТСУ. Ответника П. Г. Д. категорично отказва да заплати натрупаните задължения. Още преди да предприеме съдебна процедура с подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, дружеството - ищец е правило опити за доброволно уреждане на взаимоотношенията и уведомяване на същия за дължимите и неплатени задължения, чрез изпращане на уведомителни СМС, покани за доброволно изпълнение.

Моли съда да приеме и допусне следните писмени доказателства:

Договор за услуга №172/25.01.2024г., сключен с дружество „***“ ЕООД; протоколи от общо събрание на ЕС, свързани с възлагане управлението на ЕС, определяне начин на разпределение на задълженията, извършване на ремонтни дейности - копия.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника П. Г. Д. с ЕГН: ********** дължи на дружеството - ищец „***“ ЕООД, с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. ***, сумата от 349,25 (триста четиридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) лева - главница, съставляваща дължими суми по договор за услуга, за периода м. февруари 2024 до м. ноември 2024г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК - 13.11.2024г., до окончателното й плащане.

4

Моли съда да присъди в тежест на ответника сторените в настоящето производство съдебно деловодни разноски, както и извършените разноски в рамките на заповедното производство.

Банкова сметка, по която длъжника може да плати дължимите суми: IBAN:

************** при банка „***“ АД.

Назначеният особен представител е оспорил по основание размер претенцията.

Съдът като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6562/2024г. по описа на ***ския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Предявените искове са основани на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими от етажните собственици суми за консумативни разходи на общите части на сградата и за ремонт на покрива на сградата.

Видно от представените доказателства и за регистриран адрес и НА, че ответникът е собственик и ползвател на имота в ЕС Съгласно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10 от ЗУЕС, етажните собственици са задължени да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14 дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В чл. 11, ал.

1, т. 5 от ЗУЕС е регламентирано едно от изключителните правомощия от компетентността на общото събрание на етажните собственици, а именно да приема решения, с които да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

5

Съгласно нормата на чл.6, ал.1, т. 6 и т.10 ЗУЕС собствениците заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В решенията е предвиден срок за изпълнение - вноските са определени или като месечни и следва да бъдат изплатени до последното число на месеца, за който се дължат, или с конкретен падеж. Дори и да се приеме, че в решението не е предвиден срок за изпълнение и че не е оповестено по реда на чл. 16 от ЗУЕС, това не води до неоснователност на претенцията. Във връзка с възраженията на ответника, касаещи решенията на ОС на ЕС, протоколи от които са представени по делото, следва да се посочи, че в настоящото производство не е допустима преценка на тяхната законосъобразност, т. к. има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяната им - чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС (в този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657 / 2012 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Поради това възраженията, които навежда ответника е могло да бъдат релевирани само по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС - с иск за отмяна на съответното решение на общото събрание.