Решение № 645 от 19.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е № I-93 град Бургас

, 19.07. 2019 година

Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на

...........седемнадесети юли …..през две хиляди и деветнадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с.

Марина Мавродиева при секретаря А. Цветанова като разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 864 по описа за

2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Т.С.Г. от ***

-ищец по гр.д. № 4639 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 949/23.04.2019 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу ЗАД“Армеец“ с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.чл. 343 и чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 288,12 лв. –дължимо застрахователно обезщетение в размер на действително претърпяната имуществена вреда,настъпила вследствие претърпяно на 16.04.2018 г. ПТП

,по собствения на ищеца л.а. „Порше „,модел „Панамера“,с рег. № А 6989 НВ ,застрахован при ответника съгласно договор „Каско „ на МПС ,ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното плащане ,както и сумата от 100 лв. –за адвокатско възнаграждение за изготвено заявление за преразглеждане на щетата

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени процесуални нарушения Сочи се на първо място ,че е спорно кой от фактите не е доказан –твърдяното от ищеца или възражението на ответника ,след като по делото е депозирано заключение на автотехническа експертиза с дадено становище за предпоставките ,довели до настъпването на произшествието и до увреждане на застрахованата вещ.

На второ място се счита ,че понятието „груба небрежност „ би следвало да се кредитира в полза на застрахователя само когато това засяга съществен на застрахователя интерес –при това ,когато за защита на този интерес застрахователя е поставил писмено изискване и е налице липса на изпълнение на точно това изискване .Затова в случая изводът ,че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпването на увреждането,от което е налице „груба небрежност „ се счита за необоснован ,като в тази връзка се цитира и съдебна практика и се подчертава ,че не е ясно въз оснава на какво се изгражда извод ,че това точно поведение на застрахования е в нарушение задължение по ОУ на застрахователя и това следва да породи задължение за ищеца ,включително и да доведе до драстично отхвърляне на претенцията.Счита се ,че законодателната уредба относно правото на застрахователя да откаже плащане на застраховка е категорична

,че това следва да е предвидено в договора ,т.е. изрично да е посочено в договора за застраховка „каско“,а не в Общите условия и че застрахователят трябва да е доказал ,че настъпването на застрахователното събитие е възникнало именно поради неизпълнение точно на постановеното в договора условие ,което в случая не е налице .

Моли се за за отмяна на решението и се постанови ново ,с което исковата претенция бъде изцяло уважена . Не се сочат нови доказателства .

Въззиваемата страна по реда на чл. 263 ГПК е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител,в който оспорва въззивната жалба .Счита за правилни изводите на районния съд ,че в случая са налице редица обстоятелства ,които изключват отговорността на застрахователя по имуществената застраховка „Каско на МПС“.Доказано е било по делото ,че ищецът е допуснал редица нарушения на разпоредбите на общите условия,неразделна част от застрахователния договор ,като не е положил дори минималната дължима грижа за опазване на застрахованото имущество –нарушенията на ЗДвП /описани и от вещото лице / сочат на грубо небрежно отношение към застрахованата вещ и арогантно незачитане на правилата за движение,което е явно неизпълнение на разпоредбите на застрахователния договор ,което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат .Правилно е прието от съда ,че управлението на автомобила в забранена за движение лента и навлизане в кръстовището на червен сфетофар попадат именно в хипотезата на „груба небрежност“.В този смисъл се цитира и съдебна практика на съдилища в страната по сходни казуси-относно дефиницията на понятието „груба небрежност „и обусловеното от нея право на застрахователя да откаже плащане на обезщетението .Не се споделя твърдението на въззивника ,че изискванията за опазване на застрахованата вещ /визирани в закона/ следвало да бъдат посочени в застрахователната полица , а не в общите условия ,както и твърдението ,че поведението на ищеца не се намира в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат –въпреки своето противоправно поведение той се опитва да черпи изгода от собствените си нарушения на закона и договора ,което представлява злоупотреба с право .

Моли се за потвърждаване на решението изцяло .Също не се сочат нови доказателства .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са били искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.чл. 343 и чл. 405 от Кодекса за застраховането –за заплащане обезщетение за имуществени вреди и според настоящия съдебен състав фактическата обстановка по делото е била безспорно установена:

Безспорно е ,че между страните е налице застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на МПС ,с полица № ********** ,към датата на застрахователното събитие -16.04.2018 г. за л.а. марка „Порше“,модел „Панамера“,с рег. № А 6989 НВ .

Няма спор също ,че ответникът е постановил отказ за заплащане на обезщетение на осн.т.14.5 и т. 14 .11 от общите условия ,при които е сключена застраховката ,а именно – груба небрежност и движение по забранени и сигнализирани участъци от пътя .

Безспорно е изяснен и механизмът на претърпяното произшествие ,при което са причинени твърдяните вреди на автомобила на ищеца.Той се установява както от представените писмени доказателства по делото /протокол за ПТП /,така и от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза .Според неоспореното заключение на в.л.

Гяуров организацията на движението на кръстовището ул.“Индустриална „/ул.

„Спортна“/където е възникнало ПТП-то/ в гр. Бургас се осъществява чрез хоризонтална маркировка ,пътни знаци и светофарна уредба .Кръстовището е триклонно и във всеки клон броят на пътните ленти е по 2 за изчакване на кръстовището .За бързите автолинии на масовия градски транспорт /Б, и Б2/ в клоновете от и към ул.“Спортна „ е предвидена по 1 отделна

,т.н.“бус лента“,маркирана с жълта хоризонтална маркировка .Лентата към кръстовището в посока към Центъра е крайна дясна и там правото на преминаване през кръстовището е регулирано с отделна светофанра секция

–даваща възножност на автобусите да изпълнят безопасно ляв завой .Когато отделната секция дава разрешаващ сигнал за автобусите Б1 и Б2 за завой наляво ,във всички останали посоки основната сфетофарна уредба дава забраняващ червен сигнал.При процесното ПТП лекият автомобил на ищеца е изчаквал резрешаващ сигнал в крайната дясна лента – обособена за движение само на автобусите –за да навлезе в кръстовището с ляв завой.В средната лента е изчаквал товарният автомобил Скания 470 с рег. № А 0421 НА за изпълнение на десен завой .Когато основната сфетофарна уредба е подала разрешаващ зелен сигнал за изчакващите МПС по ул.“Спортна“,тогава и двата автомобила са потеглили едновременно –всеки в своята посока и тогава възниква процесното ПТП ,защото посоките са били противоположни .В случая водачът на лекия автомобил Порше Панамера /ищецът /,който е изчаквал в бус-лентата е следвало да се ръководи в действията си от сигналите на отделната секция ,а не от зеления сигнал на основната сфетофарна уредба ,което е станало и причина за ПТП-то.Вещото лице сочи ,че е налице погрешно действие , а не съзнателно извършено нарушение от страна на водача на автомобила /за да се престрои в бус лентата най-вероятно е имало голямо натрупване на чакащи коли /.Създадената организация на движеиието в този клон от кръстовището според вещото лице има много недостатъци ,обуславящи подобно действие от водаците на МПС-та.Противоречащо на теорията и практиката е да се отреди само една лента за цялото движение ,което преминава от ул.“Тодор Александров“ с десен завой в ул.“Спортна“.И двете улици за от първостепенната улична мрежа на града ,с голям интензитет на движението ,което изисква да са осигурени минимум две ленти .Обособяването на спирка на автобусите в крайната дясна лента ,в зоната на изчакване пред кръстовището /едно от най-натоварените в града / е също недостатък ,който води до транспортни задръствания .Затова заключението на вещото лице е ,че процесното ПТП е в причинна връзка както с поведението на ищеца ,така и с посочените обективни фактори ,като обективните са създали предпоставка за субективните .

От представената допълнителна оценъчна експертиза на в.л. Гяуров ,че стойността на увредените авточасти на процесния автомобил вследствие на катастрофата

,заедно със стойността на автосервизния труд и технологичните операции за пълното му възстановяване към датата на произществието е в размер на

18 288,15 лв.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ответника - застраховател за наличие на изключен риск по т.14.5 и т. 14.11 от Общите условия, приложими към сключения между страните договор за имуществена застраховка „Каско”, освобождаващ застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение по договора за вреди от настъпило на 16.04.2018 г. застрахователно събитие – ПТП .

Районният съд е съобразил, че с клаузата на т.14.5 от Общите условия /ОУ/, които ищецът е приел при сключване на застрахователния договор, застрахователят е изключил от покритите със застраховката рискове пълната загуба и частичната щета на застрахованото МПС в случаите,когато застрахователното събитие е настъпило вследствие груба небрежност на водача на застрахованото МПС .При произнасяне по възражението за наличие на основанието по чл.14.5 от ОУ съдът се е позовал на заключението на приетата автотехническа експертиза ,цитирано по-горе ,като въз основа на него е направил извод ,че водачът на процесното МПС е действал съзнателно ,като съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата ,осъзнавал е опасността за автомобила и за неговото увреждане ,като не е положил никаква грижа за застрахованото имущество ,за неговото предпазване,което прави поведението му проява на груба небрежност -което осъществява фактическия състав на предвидения в клаузата на т.14.5 от ОУ изключен риск и дава основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за увредения автомобил.

Спорният по делото въпрос въпрос е обсъждан в задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК във връзка с приложението на разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./,сега – чл. 408 КЗ, уреждаща общо предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка поради неизпълнение на задължения на застрахования, предвидени в закона или в застрахователния договор. С решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор - чл.211, т.2 КЗ, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието; за да се приложи чл.211, т.2 КЗ, застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него. В решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., е прието, че приложението на чл.211, т.2 КЗ предпоставя застрахованият да не е изпълнил виновно свое задължение, предвидено в закона или в застрахователния договор като значително с оглед интереса на застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с реализирането на застрахователния риск или със същественото му увеличаване;