Решение № 635 от 15.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Варна, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110203030 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к. „Чайка“ ***, подадена чрез адв. Л.П., против НП № 032200240/13.04.2022год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество, за нарушаване нормата на чл.303, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че при провеждане на АНП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:

АУАН и НП не били издадени от компетентни длъжностни лица; посочените документи били издадени при допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – липсвала индивидуализация на личността на актосъставителя, не бил изписан точния адрес на свидетеля подписал акта; липсвало описание на нарушението и обстоятелствата при които било извършено. Оспорва изобщо извършването на нарушението като твърди, че непълнолетното лице С. А. Ю. не било извършвало трудови функции, а е изчаквал свой родственик който работел на същия обект. Алтернативно изразява становище за маловажност 1 на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а в алтернативност отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от упълномощен защитник, които заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации изложени в НП. Във фазата по съществото на делото пледира за отмяна на НП с основен аргумент недоказаност на административнонаказателното обвинение. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по съществото на делото моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на извършеното нарушение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2022год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна сред които свидетелките М. Д. и С. И., извършила проверка на територията на строителен обект „многофамилна жилищна сграда“ находящ се в гр.Варна, кв.

„Вл.Варненчик“ - УПИ ІV-553,554, кв.4 по плана на ІІ м.р. В посочения строителен обект СМР извършвало въззивното дружество „К.“ ООД. В обекта проверяващите установили, че работят няколко лица, които поставяли фасадна топлоизолация. Едно от лицата бил С. А. Ю. ЕГН **********, който бъркал материал. Проверяващите раздали на всички установени работници, вкл. и на С. Ю., декларации по чл. 402 от КТ. В декларацията си попълнена лично С. Ю. посочил, че работи за „К.“ ООД и „Евродент“ ООД от три дни на длъжност общ работник, с работно време от 8 до 16ч., че има сключен трудов договор и получава дневно трудово възнаграждение в размер на 50лв., че почива събота и неделя и един час в работния ден. Посочил още, че бърка материал.

2

В последствие в хода на документалната проверка от въззивното дружество бил представен договор за възлагане на строително-монтажни работи от 04.03.2022год. подписан между „К.“ ООД и „Евродент“ ЕООД.

Снети били и писмени обяснения от С. Д. С. – управител на „Евродент БГ“ ЕООД в които последният посочил, че не сключвал договор с „К.“ ООД за извършване СМР и не е изплащал работници на обект жилищна сграда.

При тези данни св. Д., която била водеща на проверката на въззивното дружество, приела, че С. А. Стоянов е бил нает и е полагал труд за последното. Същата направила справка в информационната система на ИА „ГИТ“ и установила, че С. Ю. (непълнолетен към момента на проверката) не е било издавано разрешение за работа от Инспекцията по труда.

На 23.03.2022год. св. М. Д. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 03-2200240, в който посочила, че същото като работодател е приело на работа лицето С. А. Ю. с ЕГН ********** на длъжност „общ работник“ в обект строителен обект – многофамилна жилищна сграда находяща се в гр.

Варна УПИ ІХ-553, 554, кв.4 по плана на ІІ-ри м.р. на ж.к. „Вл. Варненчик“ да престира труд в полза на „К.“ ООД, с определено работно време декларирано от лицето 08:00ч. до 16:00ч., с определено работно място – обекта на контрол и договорено трудово възнаграждение в размер на 50лв. дневно, преди да е получено разрешение от Инспекцията по труда за сключване на трудов договор между двете страни по възникналото трудово правоотношение. В АУАН св. Д. посочила, е нарушението е извършено на 14.03.2022год. в строителен обект многофамилна жилищна сграда находяща се в гр. Варна УПИ ІХ-553, 554, кв.4 по плана на ІІ-ри м.р. на ж.к. „Вл. Варненчик“, където лицето било установено да полага труд.

Актът бил предявен и връчен на единият от представляващите дружеството Деян Костадинов Йорданов, който го подписал.

Срещу АУАН било подадено писмено възражение, което обаче не било прието от АНО и на 13.04.2022год., въз основа на съставения акт, АНО е издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 303, ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 6000лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 3 събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени (декларация по чл. 402 от КТ изходяща от С. Ю., протокол за извършена проверка, обяснения от С. Д. С.), така и гласни (показанията на свидетелите С.

И., М. Д. и С. С.), които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Показанията на свидетелите С. И. и М. Д. са такива на свидетели очевидци на нарушението, които са възприели лично С. Ю. да полага труд в обекта, както и попълването на декларацията от същия. Показанията на тези две свидетелки са в пълен унисон с приложената към преписката декларация изходяща от С. Ю. и др.

От показанията на св. С. С. се установява, че въззивното дружеството му е известно, тъй като са го викали в Инспекцията по труда. Сочи че има фирма „Евродент БГ“, но не е подписвал договор с въззивното дружество.

Сочи, че по молба на приятел му е дал актуално състояние на фирмата си, а след това бил помолен да се подпише на едно място за което му била платена сумата от 40лв.

В показанията си пред съда св. Г. Г. сочи, че работи за въззивното дружество като технически ръководител. Заявява ,че е бил технически ръководител на обект в Кайсиева градина, както и че е имало проверка на този обект през месец март 2022год. на която се установило лице към подизпълнител което не било назначено.

Като писмени доказателство по делото е представен и договор за възлагане на строително-монтажни работи от 04.03.2022год. със страни „К.“ ООД – възложител и „Евродент БГ“ ЕООД изпълнител.

Посоченият договор съдът не кредитира тъй като още в хода на проверката в сградата на Инспекцията по труда св. С. С. посочен в договора като управител на „Евродент БГ“ и лице подписало договора от името на това дружество, писмено е декларирал, че той договор за СМР не е подписвал.

Същото свидетелят твърди и в показанията си пред съда, като заявява, че е предоставил актуално състояние на фирмата си на друго лице, а в последствие след като е бил вече в инспекцията по труда, собственика на „К.“, който го знае като Денис го накарал да се подпише някъде срещу 40лв. и той го направил. Предвид горното съдът не кредитира представения договор за възлагане на СМР и приема, че същият е бил съставен пост фактум за 4 целите на проверката.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.

При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна страна вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Както в АУАН така и в НП е посочено и доказателство в подкрепа на адм. наказателното обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за липса на административнонаказателна компетентност на лицата издали АУАН и НП.

Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 21, ал.1 от УСТРОЙСТВЕНИЯ ПРАВИЛНИК на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията.

Съгласно чл. 23, ал.1 от правилника посочен по-горе при установяване на нарушение на законодателството контролният орган съставя актове за установяване на административни нарушения и образува административнонаказателно производство.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа 5 по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да ангажира адм.наказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство (нарушения на КТ) е инспекторът в дирекция „ИТ“, този който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е бил съставен главен инспектор в Дирекция „ИТ“ Варна, а НП е било издадено от директор на Дирекция "ИТ"Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ" № 30157/16.02.2022год.. Видно от цитирана заповед, с нея в т.4, ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават и подписван НП по актове съставени от инспектори от Д "ИТ". Видно от съдържанието на НП същото е съставено от директора на Дирекция Инспекция по труда Варна.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на процесуалните правила състоящо се в това, че в АУАН не бил изписан ЕГН на актосъставителя и адрес както и точните адреси на свидетелите то също не се споделя от съда първо защото законово изискване за изписване на ЕГН на актосъставителя не е налице и второ защото в АУАН се съдържат всички данни предвидени в ЗАНН досежно свидетеля. Вярно е че в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля. Горното обаче напълно покрива изискването предвидено в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Отделен е въпроса, че предвидените в закона данни за адрес на свидетеля са с цел на неговото установяване и непосредствено изслушване при необходимост.