Решение № 759 от 29.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Бургас, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500660 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на процесуалния представител на Ж. С. Л., Д. И. Л., Ж. Ж. Л. и Г. А. Д. против Решение №40/22.02.2023г. по гр.д. № 641/2022г. по описа на Районен съд Айтос в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове против ответниците С. К., М. К. и „Адванс-С. К.“ ООД за солидарното им осъждане да заплатят на ищците сумите, както следва: на Ж. С. Л. и Д. И. Л. разликата между присъдената сумата от по 1000лв. до горницата от 20 000лв. за всеки един от тях, а на Ж.

Ж. Л. и Г. А. Д. сумата от 20 000лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за нанасените им неимуществени вреди вследствие осъществяваната от ответниците производствена дейност за периода от последните пет години преди завеждане на делото, ведно с компенсаторната лихва, считано от 18.07.2017г. до 18.07.2022г., както и относно присъдените пред първата инстанция разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззивниците изразяват недоволство от решението в атакуваните части, като считат същото за неправилно. Оспорва се извода на съда, че в отхвърлените части исковете били недоказани, доколкото от събраните доказателства се установявало, че освен източниците на шум от производствената площадка на ответниците, в непосредствена близост до жилището на Л.и имало още няколко обекта, от чиято дейност също се 1 вдигали прах и шум, който извод бил и фактологично неверен. От представените по делото титули за собственост на ищците и ответниците било видно, че имотът на ищците граничи единствено с жилищни имоти и улица, т.е. където и другаде в квартала да се осъществява производствена дейност, тя не е в непосредствена близост до къщата на ищците. Това обстоятелство се потвърждавало и от снимките на изслушаната по делото СТЕ, от които също се виждало, че в непосредствена близост до къщата на ищците няма други производствени бази. Данни за осъществяване на каменоделство и складиране на инертни материали не се съдържали и в събрания аудио и видеоматериал.

От показанията на свидетелите на ищците се установило, че именно дейността на ответниците е тази, която пречи на нормалното обитаване. На следващо място се счита, че решението противоречи и на правилата за другарството в процеса –неправилно съдът обвързал уважаването на исковете на отделните другари –ищци с притежаването на право на собственост върху къщата, където четиримата живеят. Сочи се, че исковете са изцяло облигационни – за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени неудобства и дискомфорт, в резултат на нарушаване на средата за обитаване, поради което правно ирелевантно е кой притежава къщата, където и четиримата живеят. Твърди се, че изводите на районния съд са нелогични, тъй като и четиримата ищци живеят в един и същ дом и са подложени на вредното въздействие на една и съща дейност на ответниците (което съставлява общи факти), а в същото време се приема, че при една и съща фактическа обстановка е доказано наличие на увреждане само на двама от ищците, защото те са собственици на обитавания дом. Този извод не следвал и от обстоятелството, че само по отношение на ищците Ж. и Д. Л.и имало сила на присъдено нещо. Съдът не е провел разликата между производствени и битови замърсявания, а и е пренебрегнал правната уредба на отделните устройствени зони, при която промишленото строителство е изведено от жилищните райони и производствената дейност в границите на урбанизирани територии е забранено. Твърди се, че изводите на съда относно липсата на проведено доказване на вредоносния резултат почиват върху непълна и неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Неправилно са интерпретирани представените от ответниците сертификати за контрол и протоколи за контрол на шум, като в тази връзка не са съобразени и обсъдени възраженията на ищците относно направените измервания. Подчертава се, че твърденията за липса на спазени изисквания при замерването са отрицателни факти, чието опровергаване би следвало да се възложи в тежест на ответната страна, която не е извършила такова доказване за конкретния начин на провеждане на измерванията и съответно за достоверност на съставените по повод на тези замервания удостоверителни документи. Затова и като е приел за достоверни протоколите, съдът е формирал крайните си изводи при нарушаване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Не са съобразени и конкретните обяснения на вещото лице по изслушаната СТЕ, както и това, че към момента на огледа върху имотите на ответниците вече не 2 се извършва тази дейност, поради което и при липса на проведени измервания в процедура в РИОСВ не може да се каже какви по интензивност замърсявания са причинявани. За сметка на това по делото бил налице аудио, видео и снимков материал, който не бил обсъден от районния съд. Не били съобразени и мотивите на решението на ВКС по дело с предмет иск по чл. 109 от ЗС, в които било посочено, че представените протоколи не могат да опровергаят наличието на вредоносни въздействия от дейността на ответниците, което смущавало спокойното ползване на имота на ищците.

Подробно са обсъдени и показанията на свидетелите на ищцовата страна, които според въззивниците не са ценени от първостепенния съд. Счита се, че противно на крайните изводи на съда наличието на вредоносен резултат от дейността на ответниците е доказано по делото от съвкупната преценка на доказателствения материал независимо, че вещото лице поради липса на проведени замервания и процедура в РИОСВ, както и поради това че ответниците в изпълнение на влязло в сила решение по негаторен иск са преустановили дейността си, не може да посочи конкретни показатели на отделните видове замърсявания. Оспорва се решението и в частта относно размера на присъденото обезщетение за вреди на първите двама ищци твърди се, че съдът е определил размер от по 1000лв. за всеки от ищците собственици без обаче да изложи съображения защо намира точно тази сума за справедлива и по какви критерии. Съдът не е съобразил естеството на установените замърсявания и негативните въздействия върху живота на ищците, както и обясненията на вещото лице за физиологическото и психологическо въздействие на отделните замърсители върху човека, които в своята пълнота обуславят основателността на заявените претенции в пълен размер. Оспорват се изводите на съда и относно компенсаторната лихва, като се счита, че същата следва да бъде начислена от момента, от който е започнало увреждането – в случая началото на претендирания период, а не от преустановяване на увреждането, както е прието, като са излоЖ. подробни съображения. Моли се за отмяна на решението в отхвърлителните части и уважаване изцяло на исковите претенции, както и уважаване на искането за присъждане на всички направени от ищците разноски пред двете инстанции.

Въззимаемите ответници в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорват въззивната жалба и считат, че при постановяване на решението не са допуснати сочените нарушения. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /предвид установяване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане/ в тежест на ищците е било да установят наличие на противоправно действие от страна на ответниците /или бездействие/, че то е причинило вреда и причинно-следствената връзка между поведението на ответниците и вредоносния резултат, което не е сторено по делото, въпреки правилното разпределение на доказателствената тежест от районния съд. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не е установено наличие на производствена дейност и производствена площадка от ответниците, в подкрепа на което е и заключението на СТЕ, включително и 3 относно твърденията за замърсяване от производствената дейност. Поддържа се, че за установяване на твърдението за шумово и прахово замърсяване по делото следва да са налице категорични доказателства относно обема на замърсяване, както и дали същото е над допустимите норми и дали се дължи именно на дейността на ответниците. Сочи се, че снимковия и аудиоматериала по делото не могат да заместят необходимите измервания и протоколи за констатирани нарушения от компетентните органи, каквото изявление изрично е направил и експерта-еколог по делото. Твърди се, че всяка човешка дейност създава определено замърсяване на околната среда, но не всяко замърсяване нарушава установените максимални нива. Сочи се, че за установяване на твърдяното замърсяване и дискомфорт ищците не могат да черпят доводи от решението по гр.д. № 1642/2020г. на БОС, доколкото решението е постановено в производство по негаторен иск и СПН се простира единствено по отношение на спорното право, като не се е сформирала СПН по отношение на твърдяната нездравословна среда, която причинява сочените от ищците дискомфорт и неудобства. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване на твърдението си, че търпените комфорт и неудобство, са причинени именно от ответниците. В същото време установено било по делото, че през последните 5-6 години интензитета на дейност на ответниците е намалял, закупените машини били по-съвременни и не създавали толкова шум, както и че в близост до имота на ищците се намирала базата на ВиК, която складирала инертни материали и се работило с багер, камионите били големи и тежки, работело се целогодишно.

Поддържа се, че непосредствено до склада на ответното дружество имало и склад за дърва за огрев, дейността на който била конкурентна с тази на ответниците и използваните от нея машини били в пъти по-шумни и се произвеждали повече стърготини. Друг източник на замърсяване бил и каменоделският цех, пак в района на живеене на ищците, в който работниците работели с прахови маски поради наличието на отделени фини прахови частици. Въпреки дадените указания от съда, по делото не било представено нито едно доказателство от компетентен орган –Община, РИОСВ, ПБЗН и др., които да са били сезирани от ищците за проверка и които да са довели до санкциониране на ответниците. Именно, като се е съобразил със събраните доказателства в тяхната взаимосвързаност, районният съд правилно е приел, че ищците не са провели пълно и главно доказване на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Но доколкото е бил обвързан от мотивите на решението на ВКС по к.гр.д. №223/2021г. относно противоправното поведение на ответниците, което пречи на спокойното упражняване на собствеността на ищците, е уважил исковете на първите двама ищци до размер от по 1000 лв., който размер е определен правилно по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД и правилно е отхвърлен иска по отношение на останалите двама ищците-Ж. Л. и Г. Д., като за последните е изложил мотиви, че не са събрани никакви доказателства за вреди, изразяващи се в тревожност, безсъние и др. В тази връзка се намират за погрешни доводите на въззивниците за нарушаване 4 правилата на другарството, като съдът следвало да приеме за доказано увреждането да е еднакво спрямо всички ищци, като се излагат подробни аргументи. За правилно се счита решението и в частта относно претенцията за компенсаторна лихва, както и началния момент от който същата следва да се дължи. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

При извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК въззивната инстанция констатира, че въззивна жалба е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивниците се представляват чрез процесуалния си представител, който поддържа въззивната жалба и оспорва защитните възражения, изложени в отговора на същата. От своя страна, пълномощникът на въззиваемите страни оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените в отговора на жалбата възражения.