Определение № 1545 от 20.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1545 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20261100602028 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. чл.

270, ал. 1 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Ц.

Д. – адв. В.Й. - САК, срещу протоколно определение от 17.03.2026 г., постановено по НОХД № 6229/2022 г. по описа на СРС, НО, 20-и състав, с което е взета на подсъдимия Ц. Д. мярката за неотклонение „Задържане под стража“, както и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че от изложените мотиви за изменение на мярката за неотклонение не ставало ясно коя конкретно мярка е нарушил подзащитния му и кои новонастъпили обстоятелства са наложили вземане на мярката за неотлонение „Задържане под стража“ и „Забрана за напускане пределите на Република България“ по чл.68 от НПК.Подсъдимият бил редовно уведомен и се бил явил на насроченото за 25.11.2025г съдебно заседание, на което съдът е установил,че от 09.10.2025г подсъдимия е без мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящето дело и обявяването му за издирване следвало да бъде заличено. За насроченото за 29.01.2026г подс. Д. с ел. писмо е уведомил съда, че бил възпрепятеван да се яви поради здравословен проблем и невъзможност за пътуване, като за следващо заседание ще представи удостоверяващи документи.В тази връзка съдът е отложил делото за 17.03.2026г и е разпоредил принудителното му довеждане. От гореизложените факти не се установявали основанията по чл.66 ал.1 от НПК. Обективно подзащитния не е имал действаща мярка за неотклонение, която да е нарушил. Не е бил и редовно призован за насроченото за 17.03.2026г СЗ, нито от съда, нито от 1 неговия защитник.Неоткриването му на известния по делото адрес в гр.София от еднократно посещение от органите на РДО София не дава основание да се приеме, че същия се е укрил или е променил местоживеенето си.В случая не са налице нови обстоятелства налагащи повторно налагане на най тежката МНЗС,съобразно изискването на чл.57 от НПК.По същите съображения счита, че незаконосъобразно е наложената МПП „Забрана за напускане на страната”,която неоправдано и в значителна степен ограничава правото на подсъдимия за свободно придвижване. Предвид изложените съображения моли да се отмени протоколното определение на СРС от 17.03.2026 г.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.

Срещу подсъдимия Ц. Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.

209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”.

Със споразумение, одобрено на 09.10.2025 г. по НОХД 13685/2024 Г. по описа на СРС, 20-и състав на подсъдимия Ц. Д. е наложено условно наказание „Лишаване от свобода“ и оглед на това съдът е отменил марката му за неотклонение „Задържане под стража“, само по същото дело, във връзка с което е указал подсъдимият да се освободи от затвора-София незабавно, освен ако не се задържа на друго законово основание. Така подсъдимият бил освободен, въпреки наложената му мярка по НОХД 6229/2022 г., по която настоящата инстанция осъществява контрол.

Поради което, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по въпроса по чл. 270 НПК, но с оглед молбата на адв. Йотов, защитник на подсъдимия, е отложил делото за разглеждане за 29.01.2026 г.

В проведеното съдебно заседание на 29.01.2026 г. подсъдимият не се явява, като причина за неяването му посочва в изпратено до съда електронно писмо, че бил възпрепятстван да се яви поради здравословен проблем и невъзможност за пътуване, като за следващо заседание щял да представи удостоверяващи документи. Поради което съдът отложил делото за 17.03.2026 г.

На следващото съдебно заседание – 17.03.2026 г. подсъдимият отново не се е явил, въпреки постановяването на принудително довеждане и ненамирането му от органите на реда. От постъпилата докладна записка с вх.

№ 3273/17.03.2026 г. се установява, че подсъдимото лице не може да бъде установено на посочения адрес. С оглед на това, съдът е постановил мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и на основание чл. 68, ал. 1 от НКП му е наложил „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и 2 като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебната фаза. На преценка подлежат преди всичко обстоятелствата относно наличието на реална опасност подсъдимият да се укрие и/или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет са тези опасности, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение и коя е подходящата мярка за неотклонение.

Подсъдимият Ц. Д. е предаден на съд за тежко умишлено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от свобода от една до шест години“. Това сочи, че и към момента продължава да е налице тази необходима формална предпоставка за задържането на Д..

За подсъдимият Д. е постъпилата докладна записка с вх. №

3273/17.03.2026 г. се установява, че подсъдимото лице не може да бъде установено на посочения адрес. По делото бил обявен за ОДИ. Поради това, настоящият състав намира, че съществува реална опасност той да се укрие от органите на наказателното производство, тъй като не може да бъде установен на посочените от него адреси на пребиваване на територията на Република България.

Налице обаче е и реална опасност подсъдимият Ц. Д. да извърши престъпление, в случай, че му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, тъй като от приложената по делото справка съдимост се установява, че със споразумение, което е одобрено с протоколно определние от 13.05.2016 г. подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал 1 от НК, като на основание чл 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното му наказание било отложено за срок от три години. Също, със споразумение, одобрено на 09.10.2025 г. по НОХД 13685/2024 Г. по описа на СРС, 20-и състав на подсъдимия Ц. Д. е наложено условно наказание „Лишаване от свобода“ и оглед на това съдът е отменил марката му за неотклонение „Задържане под стража“. Тези обстоятелства мотивират извод за висока степен на опасност от извършване на обществено опасно деяние от страна на подсъдимия Д., ако същия не бъде изолиран от другите членове на обществото.

Настоящата съдебна инстанция също намира, че с оглед гарантиране, постигане целите на мерките за неотклонение, наложената спрямо подсъдимия Ц. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се явява несъразмерно тежка, а необходима за постигане на такъв законосъобразен резултат. Явява се пропорционална на преследваните цели и не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждане на ефективен наказателен процес.

По отношение на взетата мярка по чл. 68, ал. 1 от НПК - „Забрана за 3 напускане пределите на Република България“. Настоящата инстанция също намира за адекватна. В кориците по делото има достатъчна информация, което да обуслови нуждата от налагането й. Подсъдимото лице многократно не се е явявало в съдебните заседания, обявен е и за ОДИ. Още повече, че след неоснователното му освобождаване от Затвора-София и след редовното му призоваване подсъдимото лице не било установено за посочените адреси за призоваване.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XV-и въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.03.2026 г., постановено по НОХД № 6229/2022 г. по описа на СРС, НО, 20-и състав, с което е взета на подсъдимия Ц. Д. мярката за неотклонение „Задържане под стража“, както и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4