Решение № 4248 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18908/2022
- Вид
- Решение № 4248
- Подписан
- 26.10.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4248 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330118908 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът К. С. е предявил против Д. К. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответницата за сумата в размер на 1080 лева, представляваща сборът от наемно възнаграждение за временно възмездно ползване по договор за наем от 15.05.2020 г. на апартамент, находящ се в ************************, за м. декември 2020 г., м. януари 2021г., февруари 2021г. , както и законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор за наем. предоставил на наемателя – ответник, ползването на процесния апартамент срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща месечно наемно възнаграждение от 360 лв., платима до 5-то число на текущия месец.
Поддържа, че за посочените месеци няма плащане от ответника. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици. Претендира разноски.
Съобщение с исковата молба и приложенията към нея е редовно връчено на ответното дружество, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 05.10.2023г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени с в размер на 2
300 лева, като 250 лева са заплатен адвокатски хонорар и 50 лева за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД Д. И.
К., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на К. В. С. с ЕГН **********, сумата в размер на 1080 лева, представляваща сборът от наемно възнаграждение за временно възмездно ползване по договор за наем от 15.05.2020 г. на апартамент, находящ се в ************************, за м. декември 2020 г., м. януари 2021г., февруари 2021г., както и законната лихва от подаване на исковата молба /23.12.2022г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. И. К., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на К. В. С. с ЕГН **********, сумата в размер на 3 0 0 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3