Решение № 640 от 07.10.2019, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 656/07.10.

Година 2019 Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд ІІІ наказателен състав

На 02 октомври 2019г

В публично заседание в следния състав:

Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ

Съдебни заседатели:

Секретар: Цветелина Малинова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ

НАХ дело номер 01146 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от легитимирано лице- Д.Б.М. срещу НП №18-1158-005318 от 25.01.2019 г. издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР Перник,с което са му наложени следните административни наказания:

- по чл.179 ал.3 т.4 от Закона за движението по пътищата–глоба в размер на 300лв.

- по чл.185 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер на 20лв.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, представител не изпраща.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не изпраща представител.

В писмената жалба позоваването е за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, с акцент върху „неразборията около въвеждането на ТОЛ система“.

Излагат се твърдения,че водачът и жалбоподател бил направил опит да закупи винетен стикер от посочена бензиностанция,но поради липсващи такива,както и липсващи устройства за издаване на електронна винетка не е могъл да изпълни това вменено от закона задължение.

Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На

28.12.2018г. автоконтрольор към сектор Пътна полиция към ОД МВР Перник, е съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/,в който е отразил следните относими за процеса обстоятелства:

На

28.12.2018 г.в 16:06 часа,в района на община Перник,по АМ Люлин с посока на движение от гр.София към гр.Перник жалбоподателят е управлявал лек автомобил Фиат Пунто с регистрационен номер Е0911МА,с посочена собственост,като при извършена проверка на км„15“ е установено,че няма залепен /поставен/валиден винетен стикер категория К3,и не е представил фактура за платена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа към момента на проверката,както и че управлява със АУАН, Номер 0633376 с изтекъл срок на валидност до 05.11.2018г.

На Като виновно нарушени законови разпоредби в

АУАН се сочат : чл.139 ал.5 и чл.157 ал.6 от ЗДвП/Закон за движение по пътищата/.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящето наказателно производство.

С обжалваното

Наказателно Постановление, административно наказващият орган е наложил две административни наказания,в абсолютния законов размер поради което и съдът не изследва приложението на правилата за индивидуализация на административното наказание,дефинирани в нормите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Съдът възприема фактическата обстановка по делото от данните ,внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства: показанията на свидетелят Д.И.Ч.- актосъставител, АУАН,заповед на Министъра на вътрешните работи относно правомощията на актосъставителя, както и на административно наказващият орган.

Във връзка с тази заповед ,съдът не установява незаконосъобразност, преценявана през изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП-или актът е съставен, а обжалваното НП издадено от компетентни лица.

При предявяване на АУАН, правонарушителят и настоящ жалбоподател е посочил че има възражения,подал е писмени,които съдът ги преценява като подадени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,според щемпела на пощенския плик/макар че не са подписани/и макар че при проверката по преписката е посочено,че срока за подаване на възражения бил просрочен,по същество е взето отношение ,и е прието възражението за неоснователно.

Жалбата е подадена в срок,от легитимирано лице,на което е ангажирана административно наказателната отговорност за две вменени административни нарушения.

По законосъобразността на обжалваното наказателно постановление в частта относно първото темпорално вменено нарушение съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 139, ал.5 от ЗДвП/ в сила до 01.01.2019г./, на което основание е ангажирана отговорността на страната –жалбоподател предвижда, че движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса за тях,определена в Закона за пътищата.

От своя страна, разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата/в редакцията,действаща към датата на нарушението/регламентира,че За преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа,както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една от следните такси за определена категория пътни превозни средства: такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса;заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет, така че да не е по-висок от максималните размери, посочени в приложение № 1.

Следователно, ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал.3 от ЗДвП/в редакцията,действаща към датата на вмененото нарушение/.

Следва да се посочи, че същността на нарушението по чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата се изразява в управляването на МПС, за което не е била заплатена винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а не незалепването на винетен стикер в долния десен ъгъл на обзорното стъкло.

Липсата на такъв стикер е само фактическо обстоятелство, от което компетентния орган може да изведе заключението си относно това, че е сторено горното нарушение.

Но в конкретния случай същностното фактическо обстоятелство е посочено както в АУАН,а така също и в издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление.

Не са налице са съществени различия във връзка със съответни задължителни реквизити- чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН по отношение на АУАН ,спрямо чл.57 ал.1 т.5 и т.6 по отношение на издаденото наказателно постановление във връзка със описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и правната връзка с посочени различни нарушени законови разпоредби.

Съдът не оспорва тезата за обективирани, установени,обществено коментирани „неразбории“ във връзка със конкретната проблематика,така както се поддържа в писмената жалба.

Но сочените извинителни обстоятелства в писмената жалба и във възражението по отношение на съставеният акт за установяване на административно нарушение ги преценява като голословни/част от тях/а част като неоснователни.

Не става ясно от писмената жалба за причините за спешността ,за предприемането на пътуване от гр.София към гр.Благоевград,не става ясно процесното моторно превозно средство дали е използване само на територията на гр.София,по какъв начин се е отзовало в гр.София и кога,според регистрационния му номер и собственост.

От друга страна ,да се поддържа тезата за невъзможност за заплащане на винетна такса от лице,което предприема пътуване от гр.София,дори ориентирано към 28.12.2018г.за съдебния състав е неоснователни,независимо от двата варианта:на хартиен носител и електронна винетка.

Що се отнася до мястото на нарушението ориентирано и спрямо конкретния път/пътен участък/ следва да се посочи,че описанието на фактическата обстановка следва да се преценява към датата на вмененото административно нарушение/т.е. към 28.12.2018г./ тъй като с Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г. е утвърден списъка на републиканските пътища и е приет Списъка пътищата ,за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –винетна такса, според което Решение, автомагистрала А -6 е част от Автомагистрала А-3.

Във връзка със предишна/действаща към датата на нарушението/ и настояща редакции на приложения административно наказателен състав съдът отбелязва,че като липсва промяна в размера на глобата.

Следователно липсва по-благоприятен нов закон, който да бъде съобразяван в производството по обжалване на наказателното постановление в релевантната му част.

По отношение вмененото нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, преценявайки фактическите обстоятелства, на които то се основава, съдът счита, че описанието му отново е неточно и неясно, както и че изложените факти не изпълват състав на административно нарушение.

Изложените факти, че жалбоподателят е управлявал МПС с „изтекъл срок на валидност“ неправилно са подведени под нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДВП и незаконосъобразно е наложено наказание на основание чл. 185 от ЗДвП.

Носенето на акт с „изтекъл срок“ по същество не представлява нарушение на нормите на ЗДвП.

Актовете за административни нарушения нямат

„валидност“.

С тях се поставя начало на едно административнонаказателно производство, което се развива по правилата на ЗАНН и завършва с издаване на наказателно постановление или с резолюция на АНО за прекратяване на преписката.

Визираната като нарушена разпоредба на чл.

157, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон към СУМПС на водачите се отнема и се връща след изпълнение на задължението по чл. 190, ал.

3, като актът заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.

При това положение, в действителност контролните органи са констатирали липса на контролен талон, поради отнемането му с цитирания акт за нарушение, констатация за което обаче, в обстоятелствената част на обвинението липсва.