Решение № 42 от 24.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100201681 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение № ТА/561240069693 о т 29.04.2024 г., влязло в сила на 31.05.2025 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава:

Bezirkshauptmannschaft Tamsweg (Областна администрация Тамсвег), aдрес: Kapuzinerplatz № 1, 5580, Tamsweg, Република Австрия, с което на * гражданин Я. С. И. с ЕГН:

**********, родена на ** г. с постоянен адрес в гр. *, ж.к. „**“, бл. *, ет. *, е наложена финансова санкция в размер на 70.00 евро, на основание § 20 Abs. 2 Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 и § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 от австрийския Правилник за движение по пътищата.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от несъдебния орган на Република Австрия, по отношение на * гражданин Я. И..

Засегнатото лице Я. И., редовно уведомена, не се явява в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото, нито изпраща представител.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице Я. С. И. с ЕГН: **********, родена на ** г., е с постоянен адрес в гр. *, ж.к. „**“, бл. *, ет. *, т.е. тя е с местоживеене на територията на Република * по смисъла на 1 чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 29.04.2024 г. спрямо И. е постановено Решение ТА/561240069693, влязло в сила на 31.05.2025 г. на несъдебен орган в издаващата държава – Bezirkshauptmannschaft Tamsweg (Областна администрация Тамсвег), aдрес: Kapuzinerplatz № 1, 5580, Tamsweg, Република Австрия, с което й е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 70.00 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава Република Австрия, съставляващо административно нарушение с правна квалификация по § 20 Abs. 2 Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 и § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 от австрийския Правилник за движение по пътищата.

От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 30.01.2024 г., в 10:33 часа в Република Австрия, Taxenbach, В311 Str. km 29,788, Richtung /посока/ „Lend“ е установено управлението на МПС с рег. № **, което при максимална разрешена скорост за движение от 50 км/ч. се е движело с превишение на скоростта от 18 км/ч (при приспаднат толеранс в полза на водача).

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и съгласно изричното отбелязване в Удостоверението, лицето е било уведомено лично, според националния закон, на 15.05.2025 г. относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.

Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение - административно нарушение) по нейния национален закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 31.05.2025 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Деянието, за което на И. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, 2 ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро.

Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).

Съдът счита, че представените в съдебно заседание доказателства за извършено плащане на сумата от 70 Евро не биха могли да послужат за доказване, че задължението е погасено. Това е така, доколкото в тях е посочен съвсем друг номер на административен акт с наредител – съпругът на засегнатото лице. Не са събрани доказателства (въпреки няколкократните опити на настоящия съд за провеждане на консултации с издаващата държава и даване на възможност на засегнатото лице да ангажира доказателства в тази насока), които да отнесат направеното плащане към конкретното решение на австрийските власти, поради което и съдът няма как да приеме, че задължението е погасено и да извърши приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

С оглед приемането на Еврото за официална валута в Република България, считано от 01.01.2026 г. то и съдът не следва да прилага разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС и да определя равностойността на дължимата парична сума в български левове.

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т.1 и ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № ТА/561240069693 от 29.04.2024 г., влязло в сила на 31.05.2025 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Bezirkshauptmannschaft Tamsweg (Областна администрация Тамсвег), aдрес: Kapuzinerplatz № 1, 5580, Tamsweg, Република Австрия, с което на ** гражданин Я. С. И. с ЕГН: **********, родена на ** г. с постоянен адрес в гр. *, ж.к. „**“, бл. *, ет. *, е наложена финансова санкция в размер на 70.00 / седемдесет/ евро, на основание § 20 Abs. 2 Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 и § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 от австрийския Правилник за движение по пътищата.

УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми издаващия орган в Република Австрия.

УКАЗВА заверен препис от настоящото решение да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение.

УКАЗВА за решението да се уведоми Я. С. И. с постоянен адрес в гр. **, ж.к. „**“, бл. *, ет. *.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок от узнаването за постановяването му.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100201681 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение № ТА/561240069693 о т 29.04.2024 г., влязло в сила на 31.05.2025 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава:

Bezirkshauptmannschaft Tamsweg (Областна администрация Тамсвег), aдрес: Kapuzinerplatz № 1, 5580, Tamsweg, Република Австрия, с което на * гражданин Я. С. И. с ЕГН:

**********, родена на ** г. с постоянен адрес в гр. *, ж.к. „**“, бл. *, ет. *, е наложена финансова санкция в размер на 70.00 евро, на основание § 20 Abs. 2 Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 и § 99 Abs. 3 lit. a Straßenverkehrsordnung 1960 - StVO 1960 от австрийския Правилник за движение по пътищата.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от несъдебния орган на Република Австрия, по отношение на * гражданин Я. И..

Засегнатото лице Я. И., редовно уведомена, не се явява в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото, нито изпраща представител.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице Я. С. И. с ЕГН: **********, родена на ** г., е с постоянен адрес в гр. *, ж.к. „**“, бл. *, ет. *, т.е. тя е с местоживеене на територията на Република * по смисъла на 1 чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.