Решение № 102 от 21.04.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

, гр. Добрич, 21.04.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на единадесети март през 2020година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА

МАРГЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА РАДЕВА, разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 15 по описа на Добричкия окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№142**/15.07.2019г. от Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, чрез адв.В.В., срещу решение №736/24.06.2019г. по гр.д.№2**9/2018г. на Добрички районен съд, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, че Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, е собственик на 1/3 /една трета/ идеална част от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, като ОСЪЖДА Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** да предадат на Н.А.А., ЕГН ********** владението на 1/3 /една трета/ идеална част от описания недвижим имот; и се ОТМЕНЯ на основание чл.*7, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ** от **.12.2015г. на нотариус № ** при НК с район на действие ДРС, том *, рег. № **, дело № **г., вписан под № ** от **.12.2015г., акт № **, том **, дело № **/2015г. на СлВп-Добрич, в частта, с която Т.Ш.М., ЕГН ********** /по време на брака със З.Ю.М., ЕГН **********/ е признат за собственик на основание давност за правата над 2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, и в частта, в която се ОСЪЖДА Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД на Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 280,50 лева /двеста и осемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 от обезщетението за лишаване от ползване на процесния имот за периода 01.01.20**г. до *.05.2018г., и въззивна жалба вх.№14361/16.07.2019г. от Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.П.А., срещу същото решение, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, против Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, иск по чл.108 ЗС в частта за признаване за установено правото на собственост на Н.А.А., ЕГН ********** и осъждане на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** да й предадат владението на 2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**; в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Т.Ш.М., ЕГН ********** и З.Ю.М., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, че Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, не е собственик на 2/3 /две трети/ идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, и се ОТМЕНЯ на основание чл.*7, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № * от 01.12.2006г. на нотариус № ** при НК с район на действие ДРС, том **, рег. № **, дело № ** от 01.12.2006 г., вписан под вх.№ ** от 01.12.2006г., акт № **, том **с, дело № **/2006г. на СлВп-Добрич, в частта, с която Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, е призната за собственик на основание давност за правата над 1/3 /една трета/ идеални части от недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 кв.м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл.№ * в кв.* по плана на с.л., общ.Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв.м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ по иска по чл.59, ал.1 ЗЗД на Н.А.А., ЕГН ********** с адрес ***, за горницата от 280,50 лева /двеста и осемдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща 1/3 от обезщетението за лишаване от ползване на процесния имот за периода 01.01.20**г. до *.05.2018г., до сумата от 8*.50лева.

Т.Ш.М. и З.Ю.М. намират решението в обжалваните от тях части относно правата на ищцата върху 1/3ид.част от спорния имот и осъждането им за плащане на обезщетение за лишаване от ползване, за неправилно и незаконосъобразно, с доводи по същество на спора, свеждащи се най-общо до липсата на установяване на претендираните и признати вещни права, в частност липсата на установяване на права на наследодателите и, които не били притежавали първичен нотариален акт, не се били позовали на давностно владение до смъртта си, при което ищцата не би могла да стане собственик на идеална част по наследствено правоприемство в обема на наследствената си квота. Излагат доводи относно доказателствената сила на констативния нотариален акт, с който ищцата е призната за собственик по наследство и давност, виждането си в кои хипотези е възможно придобиване на права и на двете основания и извод за отсъствие в случая на коя да е от тях. Искат отмяна на решението в обжалваните части, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В писмен отговор насрещната по жалбата страна Н.А. е изразила становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваните от въззивниците Медетови части. Намира, че с жалбата недопустимо като преклудирано се вмъквало в процеса възражение относно правото и на собственост, при изрично признаване в отговора на исковата и молба, че е носител на такова. Излага и доводи по същество относно произхода на правото си на собственост, анализира доказателства във връзка с установяването му, обсъжда процесуални действия на самите ответници които счита да са от естество на конклудентни такива, обосноваващи извод за признание на правата и.

В жалбата си ищца Н.А.А. релевира оплакване за неправилност на решението в обжалваните от нея части, иска отмяната му и уважаване на предявените от нея искове изцяло, в останалата част обезсилването му с прекратяване на производството или евентуално отмяната му и отхвърляне на исковете.

Конкретно решението в отхвърлителната част на иска по чл.108 от ЗС намира за противоречащо на мотивите на съда и съдебната практика по въпроса за правото на всеки съсобственик да ревандикира целия имот от всяко трето лице, което го владее без основание, каквито счита да са ответниците предвид надлежно оборване от нейна страна на доказателствената сила на констативния нотариален акт, с който са се снабдили. Това налагало и отмяната на същия на основание чл.*7, ал.2 от ГПК изцяло, а не в обема на 1/3ид.част. Изразява несъгласие с извода на съда за частично уважаване на претенцията и за лишаване от ползване- след като можела да иска ревандикация на целия имот имала право да получи и обезщетение за лишаване от ползване на целия имот. Ирелевантни били вътрешните отношения между съсобствениците. Недопустимо като постановено по недопустима искова молба поради липса на правен интерес намира решението в частта на насрещния отрицателно установителен иск на ответниците за отричане на правото и на собственост, евентуално неправилно.

Излага доводи за наличие и на други основания освен погасителната давност, за отхвърляне на насрещния иск на ответниците за подобрения и задържане на имота, в която част решението не обжалвано от имащите право и интерес ответници.

В писмен отговор насрещната по жалбата и страна - Т.Ш.М. и З.Ю.М., изразяват становище за неоснователността и, с доводи по съществото на спора, свеждащи се до липсата на пълно и главно доказване от страна на ищцата на правото и на собственост на основание давностно владение и наследяване, успешното оспорване на правото и от тяхна страна. Излагат идентични на изложените в подадената от тях самите въззивна жалба доводи относно доказателствената тежест на издадения в нейна полза констативен нотариален акт за право на собственост по давност и наследство, виждания за хипотезите в които може да се осъществят и двете придобивни основания и отсъствие в случая на коя да е от тях. Позовават се на съдебна практика, която считат за приложима в случая.

По повод жалбите

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, започнал да тече за

Т.Ш.М. и З.Ю.М. на

26.06.2019г./жалбата им изпратена по пощата на 10.07.2019г./, а за Н.А.А. на 03.07.2019г./жалбата и депозирана на 16.07.2019г./, при наличие на интерес от обжалване с оглед изхода от делото за всяка от обжалващите страни, съобразени са с изискванията на чл.260-261 от ГПК, при което допустими. Подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

Предмет на гр. д. №2**9/2018г. на ДРС, e предявен от Н.А.А. с ЕГН ********** ***, срещу Т.Ш.М. с ЕГН ********** и З.Ю.М. с ЕГН **********,***, иск по чл.108 от ЗС за установяване правото и на собственост по силата на наследствено правоприемство от А.А. М./Я. И. М./, починал на 05.09.1986г.и С. О.М.а/А. Я. М./, починала на 16.07.1989г./, евентуално по силата на давностно владение, упражнявано от 16.07.1989г./съобразно уточняваща молба вх.№872/31.01.2020г.-л.13 от делото/ върху недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 **0 св. м, включено в УПИ-**І, представляващо имот с пл. № * в кв. * по плана на с. л., общ. Добричка, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с площ от 55 кв. м, състояща се от три стаи и коридор и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв. м, при граници и съседи: улица, УПИ *-*, УПИ **, УПИ І-* и УПИ-**, и за осъждане на ответниците да и предадат владението върху същия имот; с искане и за отмяна на основание чл. *7, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт, вписан под № ** от **.12.2015 г., акт № **, том ****, дело № **/2015 г. на СлВп при АВп-Добрич, с който ответника Т.Ш.М. е признат за собственик на същия имот по силата на давностно владение; иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да и заплатят сумата от 8*.50лева/съобразно изменение в с.з. на 08.04.2019г./ обезщетение за лишаване от ползване на собствения и имот за времето от 01.01.20**г.до *.05.2018г.

Предмет на гр. д. №2**9/2018г. на ДРС са и предявените по реда на чл.211от ГПК насрещни искове от Т.Ш.М. и З.Ю.М. срещу Н.А.А., по чл.124 от ГПК за установяване, че първоначалната ищца Н.А.А. не е собственик на недвижимия имот, предмет на иска и по чл.108 от ЗС, с последиците на чл. *7, ал. 2 ГПК –искат да се отмени констативния нотариален акт № * от 01.12.2006 г., вписан под вх. рег. № ** от 01.12.2006 г., акт № **, том **с, дело № **/2006 г. на СлВп-Добрич, с който Н.А.А. е призната за собственик по наследство и давност на процесния имот; евентуално, при уважаване на предявения срещу тях иск по чл.108 от ЗС, искат осъждането на Н.А.А. да им заплати сумата от 5 228, 11 лева за извършени подобрения, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, до заплащане на които претендират задържане на процесния имот.