Решение № 552 от 22.11.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. К., 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510101168 по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Димитрова заявява, че на *** г. на доверителката й - Р. Р. Б., на длъжност „С." в ДДГ „Д." към МО (МО), гр. К., е връчена Заповед № *** г., издадена от Д.а - С.Д.. Със същата Р.

Б. е наказана с дисциплинарно наказание „уволнение" и на основание чл. 330, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение. Заявява, че доверителката й не е съгласна с така постановената заповед - счита същата за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалноправни и процесуалноправни разпоредби, поради което и от нейно име предявава иск за отмяна на наложеното с нея дисциплинарно наказание, респективно за възстановяването й на работа.

Излага следните съображения: Р. Б. е назначена на длъжност „С." в ДДГ „Д." към МО с трудов договор от *** г., която изпълнява на 4- часов работен ден.

Детската градина е на пряко подчинение на Изпълнителна агенция „В." (ИА „ВКПВД") към МО. В края на 2021 г. е сменено ръководството на детската градина като за Д. е назначена С. Д.. Сочи, че непосредствено след встъпването си в длъжност г-жа Д. започнала да поставя на доверителката й невъзможни за изпълнение задачи или такива, чието изпълнение в рамките на законоустановеното й работно време са непосилни, предвид указаните от страна на работодателя кратки срокове. Въпреки това и въпреки създаденото напрежение на работното място от новия Д., доверителката й продължила да изпълнява задълженията си съвестно и стриктно, както е правила това и до този момент. С издадената Заповед № *** г. на Д.а на ДДГ „Д.", гр. К., Р. Б. била обвинена в системно неизпълнение на законните нареждания на работодателя, изчерпателно изброени в исковата молба за неизпълнение на вменените й задължения в Длъжностната характеристика, в Правилника за 1 вътрешния трудов ред и Етичния кодекс на общността на детската градина, а именно: 1.Не е изготвила изисканата от работодателя справка за изразходвана ел.енергия за 2021г. в срок до 01.02.2022г.; 2.Не е представила на работодателя трудовата си книжка в срок до 02.02.2022г. с цел да бъде коректно определен размерът на допълнителното й трудово възнаграждение;

3.Неправилно е начислила на дъщеря си - М.Х.Х., на длъжност „П." в повече допълнително трудово възнаграждение; 4.Не е изпълнила законовите нареждания на работодателя, обективирани в Заповеди №№ ***г.; ***г.; 797***г.; ***г. и ***г.; 5.Не е представила в срок до 05.03.2022г. справка за актуален трудов стаж на всички служители към 01.01.2022г., изискана с Уведомително писмо № ***г.; 6.Не е представила в срок до 02.02.2022г. трудовата си книжка, изискана с Уведомително писмо № ***г.; 7.Не е изпълнила Заповед № ***г. на Д.а като не е представила в срок до 05.02.2022г. справка за актуалния трудов стаж на всички служители и не е подготвила допълнителни споразумения на всички служители, в конто да бъдат отразени настъпилите промени в трудовите им договори в срок до 10.02.2022 г. Счита, че не са налице твърдените от работодателя предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност на Р. Б. по така изброените нарушения и всъщност не е налице нарушаване на трудовата дисциплина от страна на доверителката й. Сочи, че съгласно чл. 186, изр. 1 от КТ нарушение на трудовата дисциплина има, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения. Това неизпълнение от страна на г-жа Б. според оспораваната заповед на Д.а на ДДГ „Д." се изразява в системни нарушения на трудовата дисциплина, злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина - чл. 190, ал.

1, т. 3, т. 4 и т. 7 от КТ. Същевременно като правни основания са изброени разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 /предл. 1 и 21 и т. 10 във вр. с чл.

328, ал. 3 от КТ. В последните законодателят е изброил различни хипотези, които съставляват нарушения на трудовата дисциплина, които също следва да са извършени виновно. Твърди, че в случая не е налице нито едно от изброените в Заповед № ***г. на Д.а на ДДГ „Д.", гр. К., нарушения Излага подробни съображения и правни доводи. Счита, че от една страна работодателят е издал заповеди, които не съставляват „законни нареждания" по смисъла на КТ и респективно тяхното неизпълнение не е нарушение на трудовата дисциплина. От друга страна, неизпълнението на голяма част от тях не е виновно и не се дължи на причини, криещи се в поведението на г-жа Б. и с възможност да й се вменят във вина, а се дължи на други обстоятелства, поради което и не може да бъде търсена дисциплинарна отговорност от г-жа Б. за това. Счита за недопустимо след като г-жа Д. е била уведомена, че доверителката й е сигнализирала висшестоящия и контролен орган - М., и е завила пред него категоричния си отказ да изпълнява незаконните нареждания на Д.а, вменени й с издадените заповеди, да й бъде реализирана дисциплинарна отговорност за това. Най - малкото необходимо е да се изчака решението на висшестоящия ръководен орган по въпроса дали тези нареждания са законосъобразни или не, едва след което да се пристъпи към дисциплинарно производство, ако има основание за това. Това от своя страна води освен до материалноправна, и до процесуалноправна незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно уволнение.

Отделно основание за това, че уволнението е незаконно е и формалното 2 изпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ от страна на работодателя.

Видно от направеното от него искане за даване на обяснения до Р. Б. с изх. № ***г., връчено в 8:36 часа на същата дата, на доверителката й е даден срок до края на същия работен ден, да предостави писмените си обяснения по 7 точки. Като се има предвид, че работният й ден на длъжността „С." приключва в 12:30 часа, то очевидно искането на тези обяснения е напълно формално, тъй като в рамките на четири часа тя няма как да даде подробни и обосновали такива. Доказателство в тази насока е и факта, че видно от издадената заповед, работодателят не е взел предвид нито едно от обясненията, дадени от ищцата по твърдените от работодателя нарушения - не само тези, дадени на ***., но и предходните такива, представени на Д.а.

Последният дори не ги е обсъдил в мотивите си и и не е посочил съображенията си защо не ги приема за относими или основателни.

Същевременно с цел внасяне на допълнителна яснота за работната среда в детската градина в периода след назначаването на новия Д. в края на 2021 г. до месец март 2022 г. сочи и следните факти и обстоятелства, които са свързани от една страна с твърдяното неизпълнение на Заповед № ***г. от Р.

Б., а от друга страна е в подкрепа на твърденията ни, че много от действията и нарежданията на работодателя са били незаконосъобразни и несъобразени и с вътрешноведомствените актове и правила: След встъпването си в длъжност и на основание Заповед № ***г. на Изпълнителния Д. на ИА „В.", г-жа Д. издава Заповед № ***г., с която нарежда в периода от 04.01.2022г. до 18.01.2022г. да се извърши приемо - предване на активите и всички прилежащи материални ценности, находящи се в сградата на детската градина от И. З., изпълняваща длъжността Д. преди нея, на нея като действащ такъв. Със т.2 от заповедта сформира комисия, в която не участва доверителката й, респективно на нея не е връчено копне от заповедта.

Съставен е Протокол № 01, съгласно който цитираната заповед е връчена на инвентариационната комисия и на същата е указано от страна на Д.а дейността по приемо - предване на имуществото да се извърши в 10-дневен срок. Един месец по - късно г-жа Д. издава нова Заповед - № ***г., за изменение на цитираната по - горе Заповед № ***г., в частта по отношение на срока за извършване на приемо - предване на активите и прилежащите материални ценности на детската градина, както и т. 2, която касае всъщност състава на комисията. Междувременно са извършвани множество поправки в номерациите на издадените от Д.а заповеди - не само тези, но и други такива, които са променяни многократно и едни и същи като текст заповеди фигурират под различни номера, което от своя страна е пречка да се установи, коя е действащата и действителна заповед на работодателя. Поради тези действия на г-жа Д., както и поради допуснати други закононарушения в качеството й на Д. на детската градина, г-жа И. З., на длъжност „С." и временно изпълнявала длъжността „Д. " преди назначаването на г-жа Д., подава жалби до М., под чието подчинение е детската градина, респективно нейният Д.. В тези жалби се твърдят незаконосъобразни действия и заповеди на г-жа Д., касаещи основно процедурата по извършване на инвентаризацията, както и категорично е заявено от страна на г-жа З., че отказва да изпълнява незаконосъобразните нареждания на работодателя си.

По повод на жалбите е инициирана проверка от Звено „Вътрешен одит" на ИА „ВКВПД" към МО, като съгласно установеното в одитния доклад, завършващ 3 тази проверка, в значителна степен твърденията на г-жа З. са достоверни и кореспондират с допуснати пропуски и несъответствия с документирането на процеса по приемо -предаване на активите на детската градина. Посочено е, че издадените вътрешни документи, целящи уреждане на процеса, поради несъобразеното си с относимите нормативни и вътрешни документи съдържание, на практика са блокирали приемо -предаването на активите. Т.е. вина за неизвършената инвентаризация и приемо - предване на материални активи носи г-жа Д.. Тази проверка е извършена през месец февруари, а одитния доклад е изпратен на г-жа З. неофициално през месец март. До настоящия момент обаче нито г-жа З., нито Р. Б. в качеството им на жалбоподателки, са официално запознати с този доклад от страна на г-жа Д., нито имат данни на коя дата този доклад е получен в детската градина. В този смисъл счита, че няма как на доверителката й да бъде вменено във вина, че не участва в комисия за предаване на материални активи от предходен МОЛ на действащ такъв, при положение, че единият от двамата отказва да участва в предаването. Именно поради причина, че в резултат от извършената през месец февруари проверка е установено, че г-жа Д. е извършила немалко нарушения на нормативните и вътрешните актове до този момент, то недопустимо е да се вменява във вина на Р. Б. неизпълнение на незаконосъобразни нейни нареждания, докато не бъде извършена проверка по подадените от г-жа Б. жалби. Сочи, че видно от Жалба от ***. от Р. Б. до МО, непосредствен преди дисциплинарного й уволнение - на ***., преди да й връчи искането за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, С. Д. е предложила на доверителката й два варианта - да бъде прекратено трудовото й правоотношение в замяна на заплащане на 6 брутни работни заплати или с дисциплинарно уволнение. Заявено е по категоричен начин от г-жа Д., че двете не могат да работят заедно и това са двете възможности, от които г-жа Б. да си избере една. Счита, че г-жа Д. като Д. на детската градина няма правомощия да предлага прекратяване на трудов договор в замяна на заплащане като цяло и в частност на 6 брутни работни заплати, понеже детската градина изобщо няма самостоятелен бюджет и това предложение е абсолютно незаконно. Госпожа Б. е заявила категорично, че не се притеснява от дисциплинарно уволнение и щом така е решила г-жа Д., да действа както намери за добре. С оглед всички изложени съображения счита, че издадената Заповед № ***г. от Д.а на ДДГ ,Д.", гр. К. е незаконосъобразна, както и такова е наложеното с нея дисциплинарно наказание „уволнение". Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което: 1.Да признае уволнението, извършено със Заповед № ***1/*** г. от Д.а на ДДГ „Д.", гр. К., за незаконно и да постанови неговата отмяна; 2.Да възстановите Р. Р. Б. на предишната й работа на длъжност „С." в ДДГ „Д. " към МО, гр. К.; 3.На основание чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа, респективно за разликата в получаваните трудови възнаграждения, в резултат от уволнението за период от 6 месеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира присъждането на разноски.