Решение № 29 от 11.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Перник, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-З.а при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-З.а Гражданско дело № 20231720102922 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена Е. И. В., ЕГН ********** от гр. *** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Витоша 146/сграда А/, ет. 4, Бизнес център България, представлявано от С.Р.Я..

Ищецът твърди, че между него и ответника, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен договор за потребителски кредит № *** г. по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 3000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 24 месеца, на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 175.63 лв. Лихвеният процент по кредита е уговорен на 35.05 %. Годишният процент на разходите е 50 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР са посочени в общите условия. Общият размер на всички плащания е 4215.12 лв. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид обезпечение да представи банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок от 48 часа.

Срокът за одобрение за заявлението в тези случаи е 24 часа. В случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение съгласно чл. 4, ал. 2 от договора се счита, че заявлението не е одобрено. Ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че няма да предоставя обезпечение, срокът за одобрение на заявлението му е 14 дни.

1

Ищецът твърди, че на основание чл. 4, ал. 1 от договора е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, като се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 3743.52 лв. Сочи, че общата дължима сума по договора за потребителски кредит и по договора за поръчителство е 7958.64 лв. и е заплатена изцяло на кредитора чрез рефинансиране чрез друг отпуснат от него кредит.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не са посочени разходите, които формират годишния процент на разходите. В тях не е включено дължимото от кредитополучателя възнаграждение на поръчителя, което също представлява разход, пряко свързан с договора. Изложено е, че с чл. 4 от договора, кредитополучателят е задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество. Въз основа на договора за предоставяне на поръчителство ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, надхвърлящо главницата по договора за потребителски кредит, а именно 6032.45 лв., което представлява част от ГПР. По този начин е налице заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимален размер на ГПР.

По посочените съображения ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на предоставената му от кредитора сума. Затова твърди, че останалата заплатена от него сума по договора за потребителски кредит и договора за поръчителство в общ размер на 4958.64 лв. подлежи на връщане.

Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 4958.64 лв., дадена без основание в изпълнение на недействителен договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 11.07.2023 г. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Искът е оспорен като неоснователен. Ответникът оспорва между страните да е сключен договор за потребителски кредит № *** г., както и да е предавал на ответника сумата от 3000 лв. В случай, че съдът не приеме за посочените оспорвания, твърди, че ищецът не е извършвал плащания по договора, както и че последният отговаря на всички изискуеми съгласно ЗПК императивни изисквания. Оспорва твърдението на ищеца, че е бил длъжен да представи обезпечение под формата на поръчителство, както и че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да се включи в ГПР. Признава, че е собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД, но счита, че се касае за две отделни юридически лица между чиято търговска дейност няма връзка, както и че възнаграждението по договора за поръчителство се дължи на дружеството поръчител, а не на кредитора. Твърди, че договора за поръчителство по съществото си е договор за поръчка, като дължимото по него възнаграждение се дължи на страната, на която е възложено извършването на определени действия. Счита, че нищожността на договора за 2 поръчителство не влече нищожност на договора за кредит. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявява претенция за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са предствени от ищеца Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит № *** г. между „Кредисимо“ АД и Е. И. В., Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № *** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от *** г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. И. В., без подписи от страните.

Представени са също Договор за потребителски кредит № 2645639/27.09.2022 г. между „Кредисимо“ АД и Е. И. В., Приложение № 1 към него, Договор за предоставяне на поръчителство от 27.09.2022 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. И. В., без подписи от страните.

С исковата молба са приложени и Договор за паричне заем от 31.01.2023 г., сключен с „Кредит Тайм“ ЕООД, Договор за потребителски кредит „Рестарт“ от 09.11.2022 г., сключен с „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД и Общи условия към него, Договор за потребителски кредит, сключен със „Сити Кеш“ ООД, Договор за кредит от 15.02.2023 г., сключен с „Кредит България“ ЕООД и Рамково споразумение за потребителски кредити от 15.02.2023 г. с „Юте Кредит България“ ЕООД, които касаят договорни отношение между ищцата и трети за спора лица, поради което са ирелевантни за настоящия спор.

От ответника е представен и приет като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № ***/*** г. и Общи условия към него, без подписи на страните, по отношение на който липсват доказателства ищцата да е изразила съгласие от разстояние.

С писмо от 27.11.2022 г. е представена справка от „Изипей“ АД, съгласно която ищецът е извършил в полза на ответника следните плащания: на 17.06.2018 г. – 265,31 лв., на 26.07.2018 г. – 265,31 лв., на 21.08.2018 г. – 265,31 лв., на 03.10.2018 г. – 265,31 лв., на 04.10.2018 г. – 15,92 лв., на 01.11.2018 г. – 265,31 лв., на 05.11.2018 г. – 13,40 лв., на 27.11.2018 г. – 265,39 лв., 21.12.2018 г. – 263,00 лв., на 07.02.2019 г. – 270,00 лв., 06.03.2019 г. – 265,00 лв.на 02.04.2019 г. – 265,40 лв., т.е. за периода 17.06.2018 г. – 02.04.2019 г. – 2684,66 лв.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-икономическа експертиза, според което ГПР по Договор за потребителски кредит № *** г. е 41,26%, а като се включи възнаграждението на поръчителя е 210,74%. По представени от ответника данни договрът е със запис „анулиран“.

Прието и заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че в телефонен разговор със С.А. – служител на „Кредисимо“ ЕАД, Е.

В. е подала заявление за кредит за сумата 3000,00 лв. и период от 24 месеца. Заявлението е одобрено частично от страна на кредитора, като в телефонен разговор с К.Т. – служител на „Кредисимо“ ЕАД, Е. В. е уведомена, че има одобрения за сума 2400,00 лв., в който 3 телефонен разговор заявлението за отпускане на кредит е оттеглено от нея. Дружеството е информирало вещото лице, че данните относно заявката са изтрити от аднинистративния панел на информационната им система, тъй като са изтекли повече от 5 години от датата на кандидатстването, поради което вещото лице не е могло да устнанови дали в системата на „Кредисимо“ ЕАД е отразен изходящ превод на сумата 3000,00 лв.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно дадени, неоспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

От съдържанието на приетия по делото Договор за потребителски кредит № *** г. следва, че същият представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по който ищецът има качеството потребител.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил сключването на процесния договор и предоставянето на сума по него на ищеца. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената СТЕ, от което се установява, че заявлението на ищцата за отпускане на кредит в размер на 3000,00 лв. е одобрено частично, поради което тя го е оттеглила. Следователно не е налице съвпадение на насрещните волеизявления на страните, поради което Договор за потребителски кредит № *** г. е недействителен поради липса на съгласие.

Във връзка с възражението на ответника, направено в последното заседание по делото, че между страните е сключен друг договор за потребителски кредит от *** г. - с № ***, който е открит при провеждане на СТЕ, следва да се отбележи следното:

Ответникът, като страна по посочения договор, е следвало да наведе възражението за сключването му с отговора на исковата молба, във връзка с което да бъде разпредЕ. доказателствената тежест, а въвеждането му в последното открито съдебно заседание е 4 преклудирано. Дори да се приеме, че възражението е направено своевременно с оглед момента на откриване на договора, то от събраните доказателства не се установява, че страните са постигнали съгласие за сключването му. Напротив, заявлението за сключване на договор за кредит от разстояние за сумата 2400,00 лв., предмет на представения от ответника договор № ***, е оттеглено, поради което не е възникнало валидно облигационно отношение между страните по договор за кредит. Не е установено и че ответникът е предоставил на кредитополучателя посочената в договора сума, поради което за последния не е възникнало задължение за връщането й като главница по нищожен договор.

От постъпилото писмо от „Изипей“ АД и представена справка за извършени плащания се установява, че за периода 17.06.2018 г. – 02.04.2019 г. ищцата е заплатила в полза на ответника сумата 2684,66 лв. Ответникът не е установил наличието на основание за задържането й, поради което съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата 2684,66 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер 4958,64 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.