Протокол № 105 от 28.07.2025, Районен съд - Девин

ПРОТОКОЛ

№ 105 гр. Девин, 28.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева

Сложи за разглеждане докладваното от Елка Ант. Хаджиева Наказателно дело частен характер № 20245410200090 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Частният тъжител - ред. призован, се явява лично и с адв. И. Г., надлежно упълномощен от преди.

Подсъдимият З. К. - ред. призован, се явява лично и с адв. М. Д. и адв. В. Т., надлежно упълномощени от преди.

Подсъдимият З. К. - ред. призован, се явява лично и с адв. М. Д., надлежно упълномощена от преди.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да се даде ход на делото, няма процесуална пречка и за това,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладват се изисканите от страните писмени доказателства, а именно: писмо с вх. № 1238/14.04.2025г. от РЦ 112 – Кърджали, ведно с 1 компакт диск и писмо с вх. № 1344/25.04.2025г. от РП – Смолян, ТО – Девин с приложение прокурорска преписка № 2020/29.08.2024г., ЗМ-206/29.08.2024г. по описа на РУ – Девин, както и представените три броя справки за съдимост.

Адв. Г.: Да се приемат представените писмени доказателства.

Адв. доказателства.

Т.: Не възразявам, да се приемат представените

Адв. Д.: Да се приемат представените доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА изисканите от страните писмени доказателства, а именно: писмо с вх. № 1238/14.04.2025г. от РЦ 112 – Кърджали, ведно с компакт диск и писмо с вх. № 1344/25.04.2025г. от РП – Смолян, ТО – Девин с приложение прокурорска преписка № 2020/29.08.2024г., ЗМ-206/29.08.2024г. по описа на РУ – Девин, както и представените три броя справки за съдимост на страните от 28.07.2025г.

С оглед дадената възможност в предходно съдебно заседание и с оглед характера на настоящото наказателно производство - НЧХД и дадените указания в тази връзка за постигане на спогодба.

Адв. Г.: Провел съм разговори с доверителя ми, няма нагласа за спогодба.

Адв. Т.: Уважаема Госпожо Председател, както и в предходното заседание изразихме становище, ние имаме нагласа за евентуална спогодба, да решим ситуацията извънсъдебно, но не срещаме разбиране от ответната страна. Поддържаме отново становището, че желаем да преговаряме. Частният тъжител изрази становище, че има намерение да се спогодим в предходно съдебно заседание. Правили сме опити и след предходното съдебно заседание.

Адв. Д.: Действително сме имали първоначално намерение за споразумение, но към настоящият етап няма.

Адв. Т.: Дори предложихме вариант за решаване на тези имотни спорове.

Съдът указва наново на страните, че може да приключи настоящия спор със спогодба.

2

Адв. Г.: Водим допуснатите ни двама души свидетели.

Адв. Т.: Не водим свидетели. Имахме нагласата, че може да постигнем някаква спогодба и предвид тази причина не сме ангажирали свидетели. Така или иначе ще има следващо заседание, ако допуснете експертизи и изслушване на вещи лица. Така, че моля в следващо съдебно заседание да ни дадете възможност да доведем свидетели.

Адв. Д.: Искаме в следващо съдебно заседание да бъдат разпитани и техните и водените от нас свидетели, за да стане в едно съдебно заседание, евентуално ако се наложи очна ставка и вече след всички разпити, при положение се иска експертиза може тогава евентуално да се назначава експертиза.

Адв. Г.: Държим да бъдат разпитани свидетелите, тъй водим свидетелите за втори път, а единият свидетел пътува от И. и утре си пътува за И., а е очевидец. Държим и двамата свидетели да бъдат разпитани в днешно съдебно заседание.

СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуална пречка да бъдат допуснати до разпит водените от тъжителя свидетели и за това, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит водените от тъжителя свидетели.

Съдът пристъпи към разпит на първия свидетел от страна на тъжителя и извика в съдебна зала свидетеля, на който се сне самоличността, както следва:

Й. С. И. - ****, ****, ******, ******, ***********.

Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да говори истината.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Й. С. И.: Знам, за какво брат ми води делото. На 21.08.2024г. прибрах се от И. Живея и работя в И. Прибрах се на почивка на 19.08.2024г. в П. Имам жилище в П. Решихме с брат ми и майка ми да отидем в с. Т., от където е майка ми. Това беше на 20-ти. На 20-ти отидохме в Т. Там имаме къща на баба ми и на дядо ми по майчина линия. Намерихме всичко заключено. Не можахме да влезем. Майка ми се свърза с вуйчо ми, който е баща на подсъдимите. Той каза, че нямаме работа в тази къща, защото не е наша. Цялата е била негова. Тогава викнахме полиция. Полицията го 3 накара, даде ни ключ и ние се отключихме нагоре. Отключихме, влезнахме.

След половин час дойде вуйчо ми и започнаха да се карат с майка ми за къщата. По някое време вуйчо ми вдигна телефона и им казва – идвайте тука, че искат да ме бият. Казах му, кой иска да те бие, с майка се разбирайте. Това се случи на 20-ти. Нямаше и два часа и дойдоха и те. С идването започнаха да скачат на бой. Ние сме три деца. Аз съм най-големия. Баба ми има девет внука и аз съм най-големият. По принцип оправих нещата. Казах им да излезем навън, да пийнем, да хапнем по нещо, братовчеди сме да не се караме.

Съгласиха се. Излязохме навън, хапнахме, пийнахме и се веселихме. Всичко беше точно. Брат ми не беше с нас. Брат ми си беше в къщи, не излезе с нас в къщи. Само аз и те двамата. Той остана с жена му и двете му деца, а ние излязохме с братовчедите З. и З. и синът ми. Синът ми вече е на 19 години – М. И., само, че го е страх да говори, за да не го бият после. Бяхме четиримата и си мислех, че всичко е наред. Прибирахме се вече. Аз на центъра намерих двама приятели и се спрях да говоря с тях. Нямаше 10 минути, слушам викове, от центъра до къщи е 100 метра. Чух викове и започнах да бягам. Отворих вратата, влезнах вътре. Видях З. върху брат ми как го бие. Хванах го дръпнах го назад, в момента в който го дръпнах назад другият брат скочи и започна да го бие. Той беше целият в кръв на земята крещи, вика. Започнаха и мен да бият и аз се бих. Чупихме и прозорци. И аз имах рани, но не направих нищо. И така, докато не дойде полицията да ни раздели. И жените там се дърпаха и ядоха малко шамари. Бях на 200 – 300 метра, когато чух виковете. Чуваха се виковете. Беше около 01.00ч. – 01.00ч. и нещо. Нямаше и 10 минути, като се разделихме с подсъдимите. Вървяхме си заедно към къщи. Бяхме заедно в заведението. Всички консумирахме алкохол. Аз бях на центъра на Т., а къщата се намира на около 200 – 300 метра. Чух викове. Отидох с бягане, нямаше и 2 минути. Къщата е на два етажа. Ние отсядаме на първия етаж. На първия етаж са три стаи и тоалетна. В една от стаите на първия етаж беше брат ми с жена му и двете му деца. По принцип, горният етаж го обитават подсъдимите. Не живеят там, ходят понякога. Влезнах беше отворено. Брат ми го заварих на стълбите за втория етаж на земята. Беше на земята. Беше целият в кръв. З. го налагаше. Другият брат го държаха жените, за да не ходи и той. З. го удряше в главата с юмруци, като той беше на земята. По главата, по лицето, носът, всичко беше кръв. З. го бутаха жените - моята жена, жена му на Б. и майка ми.

И нейният приятел беше там. Той е италианец и той присъства, и той яде 4 шамари. Аз като дръпнах първо З. и после З. не знам как се издърпал и отиде и той. Това става за секунди. Дръпнах З.. През това време З. отиде при Б. да го бие. Брат ми беше през цялото време на земята. Беше на едната страна и беше сложил ръцете върху главата, защото ударите бяха върху главата. И шутове с краката, все в главата. Целта беше да го утрепят. Шутовете бяха в главата, в тялото. Като механизъм горе долу удряха еднакво. З. удряше със злоба, с юмруци и с коляно. На самия бой присъствахме аз, жена му на брат ми, моята жена, синът ми, майка ми. Други хора нямаше. Продължи докато не дойде полиция. Опитвах да ги дърпам и аз ядох тукати. Бутнаха ме, счупих стъклата на прозореца на външна тераса остъклена на първия етаж и отдолу е избено помещение. От ударите блъснах се и счупих стъклата на терасата и бях наранен по този начин, но не съм подавал тъжба. З. и З. посягаха и на италианеца, изяде два – три шамара. Жената на брат ми и тя изяде няколко шамара. Моята жена каза, че не са я удряли. Децата се изплашиха до смърт.

Гледат как го бият. Двете деца, неговите деца. Едното е на 3 години, другото е на 12 – 13 години. Аз го отървах, защото започнахме да се бием после ние. По принцип, в момента, в който се обърнах вече видях полицая до мен и тогава свърши боя. Преди да дойде полицая, с дърпане отървах Б. и боят се премести от него на мен. Аз като го дръпнах, той започна да бие мен, жените го дръпнаха Б. и той избяга и отиде при чичо ми в другата къща. Чичо ми е първи братовчед на майка ми. Къщата на чичо ми е на 50 – 60 метра. За къщата са спорели с майка ми. Не знам, какво общо имаше къщата с нас. Не знам защо З. и З. са нападнали брат ми. Бяхме пийнали, и аз бях пийнал. Всички бяхме се почерпили, но чак до степен да не помним, какво правим не сме били до такава степен. Не мога да кажа кой повече би Б.. Не видях началото. Мен лично първо З. ме удари и след това З. ме удари, после и двамата. Дойде кварталният полицай. Бяха двама. Единият го познавам лично, защото ми е братовчед. Мисля, че се казва З.. З., който ми е братовчед и още един полицай.

След това си събрахме багажа и си тръгнахме. Б. не беше с нас. Не беше пил.

Той си стоеше с децата в къщи. През деня говореха, че нямаме право да влизаме в тази къща. Мисля, че е поради тази причина. Б. обясни, че защото заради децата заключил външната врата и на терасата, където се влиза и те са отишли да чукат, той отишъл да отвори и след това е станала разправията, защото заключил къщата. Не сме пътували с една кола, всеки си има кола. Б. си тръгна и ние си тръгнахме също. Майка ми също. Още вечерта в Бърза 5 помощ – Девин Б. потърси помощ. Кръв имаше повече от устата, от носа.

Окото му беше надуто, очите надути. Негово ляво око беше му подуто и главата в тази област. Главата беше нацепена навсякъде. Преди да тръгнем му сложихме салфетки, колкото да стигне до болницата. Жена му шофираше.

Посетихме Бърза помощ. Направиха му промивки, сложиха му лепенки. Още вечерта отиде пак в болницата в Пловдив. Аз не потърсих помощ. В Девин, защото имах малко от стъклата, само ме почистиха и ми сложиха лепенки.

Имах на главата и на гърба. Залепиха ми две лепенки и ме пуснаха. З. и З. отсядат в същата къща, когато идват. По принцип не живеят там, единият е в П., другият е в К. Ако трябва да посетят Триград това е единствената къща, когато се връщат в Т., но не живеят в Т. В компанията всичко беше нормално.

Брат ми избяга по улицата, от едната къща до другата къща са 50 метра. Стоя там, докато ние си съберем багажа. Като дойдоха полицаите той беше при чичо ми, а аз бях там. След този инцидент мисля, че Б. не е бил в болнични.

След инцидента Б. не е идвал в И. Има стълби от първия етаж за втория етаж.

Това се случи на коридора на първи жилищен етаж, до стълбите за втори жилищен етаж. Когато отидох беше започнал побоя. Минимум половин час продължи боя. В главата и в гърдите го удряха. На полицията се обида някоя от жените. Не знам, след колко време дойде полицията. И аз удрях като ме удряха. През цялото време биха мен после. Б. не им отвръщаше по някакъв начин. След побоя се чувах с брат ми. Не е споделял, че е бил болен. Болен никога не е бил. Някаква настинка, да, но болен. Не знам да е бил в болничен.

Една седмица след това си тръгнах за И.

Съдът пристъпи към разпит на втория свидетел от страна на тъжителя и извика в съдебна зала свидетеля, на който се сне самоличността, както следва:

Е. С. Г. - *****, ****, *******, *******, *********.

Съдът, напомни нак. отг. по чл. 290 от НК, свидетеля обеща да говори истината.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Е. С. Г.: От 2020г. живеем заедно с Б., имаме общо дете, което в момента е на ******години и половина. Знам, за какво води делото Б.. Миналата година на 21.08.2024г. прибрахме се в Т.