Определение № 2282 от 17.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2282 гр. Варна, 17.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20253100500929 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по:

1/ частна жалба с вх. 26352/21.03.2025г. от Д. Р. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Тетевен, ул. „***********, вх.А, ет.2, ап.3, чрез адв. Н. Ч. против Решение, имащо характера на определение, № 793 от 06.03.2025г. постановено по гр. дело № 10696/2024 г. на Районен съд – гр. Варна, с което е оставена без уважение подадената от ответника Д. Р. Й., ЕГН ********** чрез адвокат Н.

Ч. – ВАК молба по чл. 64, ал.2 ГПК инкорпорирана във въззивна жалба вх.

№10266/17.12.2024 г. срещу Определение №13726/04.12.2024 г. като е отказано да се възобнови срока за обжалване на постановеното по делото Решение №4116/18.11.2024 г.

2/ частна жалба с вх. № 102661 от 17.12.2024г. Д. Р. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Тетевен, ул. „***********, вх.А, ет.2, ап.3, чрез адв.

Н. Ч. против Определение № 13726 от 04.12.2024г. постановено по гр. дело № 10696/2024 г. на Районен съд – гр. Варна, с което е върната въззивна жалба с вх. №96906/29.11.2024 г., подадена от ответника Д. Р. Й., ЕГН **********, действащ чрез адв. Н. Ч. против решение № 4116/18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 10696/2024 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, на основание чл. 262, ал.

2, т. 1 ГПК.

В частна жалба с вх. 26352/21.03.2025г. се излага следното: Адвокат Ч. изпитвал силни болки в областта на кръста и долните крайници. Болката била нетърпима. Потърсил помощ от различни болници. Намерил свободно място в СБР НК ЕАД, Филиал Нареченски бани, където бил настанен в периода от 18.11.2024г. до 25.11.2024г., когато е трябвало да се обжалва решението. На връщане от болницата му се повредил автомобилът, което наложило да остане още два дена в Бургас, за да предаде автомобила за разкомплектоване в 1 автоморга в гр. Айтос. На другия ден след като се е прибрал подал жалба.

Поради тази причина и основно поради престоя в болница не успял да спази срока поради обективни причини. Нямал физическа възможност да го направи. Не е предоставил епикриза, защото смятал предоставения болничен лист за достатъчен.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба К. Д. П., чрез адв.

Г. Ж. - М. я намира за неоснователна и недоказана. В случай, че процесуалния представител на Й. е изпитвал здравословни проблеми е следвало да го насочим към друг адвокат, респективно да преупълномощи такъв.

Варненски окръжен съд, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В частна жалба с вх. № 102661 от 17.12.2024г. се излагат аргументи сходни с тези посочени в първата частна жалба. Адвокат Ч. твърди, че основно поради престоя си в болница не е успял да спази срока за обжалване.

Моли да се отмени обжалваното определение и да се допусне въззивно обжалване.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба К. Д. П..

Варненски окръжен съд, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по спора съдът намира установено следното:

Производство пред ВРС е образувано по реда на чл. 4 от ЗЗДН.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.10.2024 г., съдът е постановил, че ще се произнесе с решение на 18.11.2024 г., като е указал на страните, че от тази дата тече и седемдневният срок за обжалване на решението.

На обявената дата е постановено и обявено съдебното решението, следователно срокът за обжалването му изтича седем дни след 18.11.2024 г,. или на 25.11.2024 г.

От ответника е депозирана въззивна жалба срещу решението на 29.11.2024 г. Тъй като същата е депозирана след изтичане на срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, с Определение №13726/04.12.2024 г. съдът е върнал същата като просрочена.

Срещу определението за връщане е подадена частна жалба/ втората жалба предмет на стоящото дело/ до окръжния съд, с петитум да се отмени определението и да се допусне въззивното обжалване.

ВРС е приел, че в посочената по горе частна жалба се съдържа искане за възстановяване на срока. Насрочил е о.с.з, в което адв. Ч. посочва, че жела да се допусне въззивно обжалване. Съдът е отказал да възстанови срока с мотив, 2 че не са предоставени доказателства за твърдяната хоспитализация, като задължителната епикриза. Съобщението му за изготвяне на решението му е връчено на 26.11.2024г., по време когато се твърди, че адв. Ч. е бил в гр.

Бургас.

Видно от предоставения болничен лист от д-р А.Б, СБР НК ЕАД, Филиал Нареченски бани издаден на 21.11.2024 г., процесуалният представител на ответника адв. Ч. е бил в отпуск по болест периода в периода от 13.11.2024 г. до 25.11.2024 г. като е предписан болничен режим.

Поставената диагноза е: Увреждане на лумбо-сакралните коренчета.

Видно от предоставената пред настоящата съдебна инстанция епикриза Н. Ч. е приет в Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД Филиал Нареченски бани на 18.11.2024г. и изписан 25.11.2024г. При постъпването в болницата се е оплаквал от силни болки в кръста с ирадиация / излъчване/ към дясното коляно и подбедрицата.

Оплакванията датират от няколко месеца и не се повлияват адекватно от лечение с НПВС.

Предоставен е свидетелство за регистрация от което се установява, че регистрацията на лек автомобил Фолксваген Пасат собственост на Н. Ч. е прекратена поради разкомплектоване на 02.12.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

По частна жалба с вх. 26352/21.03.2025г., с която е отказани да се възстанови срока.

Съгласно нормата на чл. 278, ал. 4 от ГПК в производството по частни жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията.

Според чл. 271, ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивния съд го обезсилва.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК във. вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на определението, а по отношение на допустимостта - в обжалваната му част.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

По допустимостта въззивния съд намира следното:

Настоящият съдебен състав намира, че съдът не е бил сезиран с молба за възстановяване на срока. Подадена е частна жалба срещу определението за връщане, същата е отправена до окръжния съд и не съдържа искане за възстановяване на срока, а за отмяна на определението. Първата инстанция неправилно е приела, че в частната жалба се съдържа искане за възобновяване 3 на срока. Нито в мотивите, нито в петитума е оправено такова искане. В преведеното открито съдебно заседания адв. Ч. отново заявява, че иска да се допусне въззивно обжалване. Съставът на въззивния съд не откри никъде по делото да се е споменавано желание за възстановяване на срока за обжалване на решението.

Като се е произнесъл по непредявено искане съдът е постановил недопустимо определение, което на основание чл. 271, ал. 3 от ГПК, във. вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК следва да бъде обезсилено.

С оглед на изложеното Решение, имащо характера на определение, № 793 от 06.03.2025г. постановено по гр. дело № 10696/2024 г. на Районен съд – гр. Варна, следа да бъде обезсилено.

По отношение на частна жалба с вх. № 102661 от 17.12.2024г., срещу определението за връщане на въззивната жалба

В открито съдебно заседание от 30.10.2014г. първоинстанционният съд е дал ход по същество на делото и на основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН е посочил, че ще обяви решението си на 18.11.2024г.,

В решението е посочено, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от предварително посочената дата 18.11.2024г. Срокът за обжалване е започнал да тече от обявената от съда по реда на . 15, ал. 7 от ЗЗДН дата 18.11.2024 г. и е изтекъл на 25.11.2024г., а въззивната жалба на е подадена в по-късен момент – на 29.11.2024 г,

Съгласно чл. 262, ал. т. 1 от ГПК жалбата се връща когато е подадена след изтичане срока на обжалване, какъвто е настоящия случай.

Доводите за обективна невъзможност да се подаде жалбата в срок, е следвало да се направят в молба за възстановяване на срока по чл. 64 от ГПК, а както беше посочено по горе такава не е отправена. Адвокат Ч. до последно е настоявал да се „допусне въззивно обжалване“ и никъде не е споменавал, че иска възстановяване на срока.

Предвид изложеното обжалваното Определение № 13726 от 04.12.2024г. постановено по гр. дело № 10696/2024 г. на Районен съд – гр. Варна, с което е върната въззивна жалба с вх. №96906/29.11.2024 г., подадена от ответника Д.

Р. Й., ЕГН **********, действащ чрез адв. Н. Ч. против решение № 4116/18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 10696/2024 г. по описа на ВРС, следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение, имащо характера на определение, № 793 от 06.03.2025г. постановено по гр. дело № 10696/2024 г. на Районен съд – гр.

Варна, с което е оставена без уважение подадената от ответника Д. Р. Й., ЕГН ********** чрез адвокат Н. Ч. – ВАК молба по чл. 64, ал.2 ГПК 4 инкорпорирана във въззивна жалба вх. №10266/17.12.2024 г. срещу Определение №13726/04.12.2024 г. като е отказано да се възобнови срока за обжалване на постановеното по делото Решение №4116/18.11.2024 г.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13726 от 04.12.2024г. постановено по гр. дело № 10696/2024 г. на Районен съд – гр. Варна, с което е върната въззивна жалба с вх. №96906/29.11.2024 г., подадена от ответника Д. Р. Й., ЕГН **********, действащ чрез адв. Н. Ч. против решение № 4116/18.11.2024 г., постановено по гр. д. № 10696/2024 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: