Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 107 от 10.07.2023, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 612/2022
Вид
Решение № 107
Подписан
10.07.2023
В сила
21.11.2023
Състав
Николинка Лазарова Крумова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.148, ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3, т.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.289 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Оряхово, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20221460100612 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. С., ЕГН:********** от с.Липница, обл.Враца, ул.“ Васил Левски „ №22 чрез процесуалния й представител адв.М. В. М. от АК – Пловдив против „ Вивус БГ „ ЕООД, ЕИК:202393458, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54, представлявано от З.С.Р. и А.М., е предявен иск както следва:

- за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща „ такса бързо разглеждане

„, уговорена в договор за кредит

№9857332004/01.05.2019г. и анекс към него, сключени между страните на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 248.32 лева / двеста четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки /, представляваща недължимо платена сума като „ такса бързо разглеждане „, предвидена в договор за кредит №9857332004/01.05.2019г. и анекс към договора, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.10.2022г. / видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит №9857332004/01.05.2019г. и анекс към него, сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищцата е получила сумата от 800.00 лева, при ГПР 49.60%, ГЛП 40.99%, при срок на кредита от 30 дни.Отразено е, че съгласно договора, ищцата следва да заплати такса за експресно разглеждане 1 на документи в размер на 165.04 лева.Сочи се още, че на 10.05.2019г. ищцата е сключила анекс за допълнителна сума към договора за кредит, въз основа на който анекс е получила допълнителна сума в размер на 500.00 лева и е заплатила допълнителна такса за експресно разглеждане на документи в размер на 88.44 лева.Твърди се, че ищцата е погасила цялото си задължение по договора за кредит и анекса към него, а именно – главница в размер на 1300.00 лева, лихва в размер на 38.73 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 253.48 лева.Счита се, че така уговорената „ такса експресно разглеждане „, уговорена в договора и анекса към него е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.

Отразено е, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а процесната такса била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.Услугата „ такса експресно разглеждане “, представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства, т.е. тази услуга по своята същност представлявала дейност по усвояване и управление на кредита и е в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК.

Отразено е, че в правната доктрина и съдебната практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави " по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В случая се счита, че е налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата, която се предоставя по процесната такса, съставлява допълнителна сума, която е в размер на почти ¼ от общата сума на отпуснатия кредит.Счита се, че по този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост, като принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

2

Сочи се, че уговорената такса е била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на ищцата като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /.Посочените клаузи били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Счита се, че клаузата била неравноправна и по смисъла на чл.143, ал.5 от ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока.Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 80% от предоставената главница.

Сочи се още, че процесната клауза е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.В тази връзка се счита, че процесната клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.Видно от самия договор, по безспорен начин се установявало, че същата е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Счита се и, че така уговорената „ такса бързо разглеждане “ предвидена в процесния договор и анекс към него е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.Сочи се, че в случая, възнаграждението което следвало да се заплати по така уговорените „ такса бързо разглеждане “, в общ размер на 253.48 лева, е следвало да бъде отразен в определения ГПР.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:договор за кредит №9857332004/01.05.2019г. и анекс към договора за кредит.

Първоначално исковата молба е предявена за сумите, представляващи „ такса бързо разглеждане „ в размер на 253.48 лева / двеста петдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки /.

След предоставяне от страна на ответното дружество с молба вх.

№162/16.01.2023г. на таблица – извадка от вътрешната система на дружеството в удостоверение на извършените плащания, се установява, че ищцата по процесния договор и анекса към него е извършила плащания на 27.05.2019г. в общ размер на 1587.05 лева.

С оглед на така представената справка от страна на процесуалния представител на ищцата е предприето изменение на иска по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД в насока неговото намаляване.С протоколно определение от дата 26.01.2023г. съдът е допуснал изменение на иска на основание чл.214 от ГПК, като е постановил същия да се счита за предявен за сума в размер на 248.32 3 лева / двеста четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки /, представляваща недължимо платена сума като „ такса бързо разглеждане „, предвидена в договор за кредит №9857332004/01.05.2019г. и анекс към договора, сключен между страните.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – Десислава Д. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.

Видно от същия, според процесуалния представител на ответното дружество исковата молба е неоснователна и необоснована.

С отговора не се оспорва сключването на договора за кредит №9857332004/01.05.2019г. и анекса към него.В тази връзка е отразено, че договорът между страните е сключен на 01.05.2019г. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.Отразено е, че с подписването на договора, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 800.00 лева, представляваща главница по кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата 31.05.2019г..Твърди се, че начислените такси и лихви по кредита са както следва - договорна лихва в размер на 26.95 лева и такса „ експресно разглеждане „ в размер на 165.04 лева, като така общият размер на кредита, който кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата е бил на стойност 991.99 лева.

Посочено е, че още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставял Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ), като това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязла в сайта vivus.bg, избрал е сумата и срока, за които кандидатства, след което му е предоставен СЕФ, който отговарял на всички изисквания относно информацията, която трябвало да съдържа.Сочи се, че срокът на договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, както и, че заявената и отпусната сума по договора е била преведена от ответното дружество на ищцата на 01.05.2019г. по сметка на каса в „ Изи Пей ” АД, тъй като кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

Посочено е, че съгласно допустимата възможност в т.2.2 от ОУ към договора, ищцата се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса.Последната се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит, съгласно Тарифа на кредитора, налична на началната страница на vivus.bg.

Отразено е, че в общия случай и когато кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането.В случая изрично заявената услуга за експресно разглеждане гарантирала обработка на 4 искането и получаването на отговор в рамките на до 15 ( петнадесет ) минути от изпращането му, като услугата се предоставяла изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на искането за отпускане на кредит в системата на дружеството.Именно поради тази изначално ясна и за двете страни насрещна престация на услуга, ищцата е била обвързана със заплащането й.

Твърди се, че в допълнение към заявената допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане и съгласно предоставената възможност, уредена в т.8.1 от ОУ, ищцата е заявила и искане за отпускане на допълнителна сума към договора, с тегленето на която се променяли и общия дължим размер на главницата и договорната лихва по кредита.При отпускането на допълнителна сума съгласно ОУ, падежната дата оставала същата, както е била първоначално посочена и уговорена в специалните условия на договора.Твърди се още, че на 10.05.2019г. ищцата е изтеглила допълнителна сума в размер на 500.00 лева, в резултат на което, общият размер на задължението, което е трябвало да погаси на падежната дата, е било на стойност 1592.21 лева, от които главница - 1300.00 лева, договорна лихва – 38.73 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявлението за кредит и допълнителна сума към него – 253.48лева.Сочи се, че настъпилите промени по кредита са отразени в анекс към основния договор, който е бил изпратен на посочената от ищцата електронна поща за комуникация с нея.