Определение № 1214 от 05.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. Варна, 05.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900208 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от АНДР. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: Г.В.,У.К.Р****, със съдебен адрес: Г.В.2, чрез адв.П.В., против “ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, със съдебен адрес: Г.В. чрез адв.Т.С., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 56000лв., представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания в резултат от травми, причинени при ПТП настъпило на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, по вина на л.а.“Рено Канго“, с рег.

№*****, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 593.70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-30.11.2021г. до окончателното им изплащане.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.

С постъпил в срока по чл.373 от ГПК се поддържат вече изложените доводи за неоснователност на претенцията.

1

По допустимостта на предявените искове:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Следва да се допуснат поисканите от страните съдебно медицинска и автотехническа експертизи, тъй като отговорите на формулираните от страните въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна. Изложеното важи и по отношение на искането за изискване на АНХД.

Искането на страните за събирането на гласни доказателства посредством разпита на по двама свидетели за доказване на претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора обстоятелства.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

УКАЗВА на ищеца, че в тридневен срок от съобщаването, следва с писмена молба, с препис за ответника да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на претендираните обезщетения.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от АНДР. Г. М., против “ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да 2 заплати на ищеца сумата от 56000лв., представляваща обезщетение за претърпени от неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни болки и страдания в резултат от травми, причинени при ПТП настъпило на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, по вина на л.а.“Рено Канго“, с рег.№*****, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и сумата от 593.70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент, изразяващи се в разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие-30.11.2021г. до окончателното им изплащане,

Сочи се банкова сметка за евентуално плащане на претендираните суми, а именно IBAN *****.

В исковата молба се твърди, че на 07.05.2020г. около 10.00 ч. на ул.“Ивайло“, в гр.Варна, водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№***** нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил средни и леки телесни повреди на ищеца. Сочи се, че след инцидента пострадалия бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ на МБАЛ “Света Анна“ АД-гр.Варна, където са установени множествени фрактури на лицеви кости, счупване на носни кости, разкъсно-контузна открита рана в областта на медиалния малеол на десен глезен, травма на глава, за кратко време е загубил съзнание. Твърди се, че на същия ден ищеца постъпил на оперативно лечение в УМБАЛ “Св.Марина“-гр.Варна, където предстоял до 11.05.2020г. Поддържа се, че по време на лечението в Клиниката по лицево-челюстна хирургия към посоченото лечебно заведение, са установени следните травми: счупване на горната челюст - тип Le Fort I в ляво и Le Fort II в дясно, открита рана в областта на глезена, счупване на вътрешния /медиален/ малеолус, на главата и шията е установено оток с кръвонасядания периорбитално вляво, напълно затворена лява очна цепка, едем и кръвонасядане в левия клепач, фрактура на максилата в дясната половина, проминираща в основата на десен максиларен синус, двустранни фрактури на максиларните синуси по предните стени, фрактура на латералнатаи и медиална стена на десен максиларен синус, фрактура на латералната стена на ляв максиларен синус с проникване на костни фрагменти в кухината на синуса, многофрагментна фрактура на лявата зигоматична кост, фрактура на латералната стена на лява орбита, фрактура на стените на фронтален синус вляво с наличие на хемосинус, фрактура на лява темпорална кост, течни колекции и кръв в околоностите кухини и етмоидалните клетки, девиация на носна преграда, фрактура на дясна стена на носа, без дислокация. Сочи се, че на 08.05.2020г. е извършена операция за наместване на максиралната фрактура. Поддържа се, че на 30.09.2020г. ищеца отново е постъпил в Клиника по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ “Св. Марина“-гр.Варна А.М., където е извършено оперативно лечение на възпалителни процеси в областта на шията и лицето, и е отстранено вътрешното фиксиращо устройство на лицевата кост, след което на 02.10.2020г. пациента бил изписан. Твърди се, че във връзка с процесното пътно-транспортно 3 произшествие е образувано ДП №197/2020г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна, като на водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№***** е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК. Сочи се, че с Постановление от 30.10.2021г. на РП Варна делото е внесено в РС Варна, с предложение подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Сочи се още в, че PC Варна е образувано АНХД №20213110203101 по описа за 2021г., като производството по същото е прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 от НК. На следващо място се поддържа, че ищеца е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане за извършени медицински дейности и консумативи, както следва: 23.20лв. такса престой в УМБАЛ “Св.Марина“, 282лв. за извършен магнитен резонанс, 100лв. за тестване за алергени, 34.50лв. за изследвания на кръв, 34лв. за патерици и 120лв. за компютърна томография, или общо 593.70лв. Твърди се, че предвид причинените две средни телесни повреди-счупването на горната челюст и многофрагментното счупване на дъгата на лявата скула, пострадалият не е могъл да се храни нормално и пълноценно за период около 6 месеца. Веднага след произшествието при приемането му в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, е претърпял операция като му е поставено фиксиращо устройство. Опериран е и втори път при постъпването на 30.09.2020г. в КЛЧХ. Сочи се, че счупването на вътрешния глезен на дясната подбедреница не е позволявало на ищеца да ходи за период около 3 месеца, като към днешна дата той още изпитва болки и затруднение при ходене и използва помощни средства за придвижване. Твърди се, че ищеца е претърпял и множеството леки телесни повреди, които също са му причинявали болки и страдания за период 1-2 месеца в зависимост от конкретното увреждане. Твърди се, че състоянието на ищеца е наложило той да бъде обслужван от роднини за известно време, което също му е създало дискомфорт.

Поддържа се, че гореописаните неимуществени и имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от причинените телесни увреждания на ищеца в резултат на претърпяното на 07.05.2020г. ПТП, което е виновно причинено от водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№*****. Поддържа се още, че деликтната отговорността на водача, е застрахована в ответното дружество със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №*****, която е действаща и валидна към датата на процесното ПТП. Твърди се, че на основание чл.380 от КЗ ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като с Писмо изх.№99-15870/02.12.2021г. ответникът го уведомил, че е заведена щета №0411-100-0013-2021г. Сочи се, че с въпросното писмо застрахователя е изискал документи от образуваното съдебно производство: автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за разпит на свидетели, съдебно-медицинска експертиза на труп, снимков материал и др., постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него. Твърди се, че в отговор с Писмо от 09.12.2021г. ищеца уведомил застрахователя, че е изпратил всички документи по досъдебното производство и образуваното административно-наказателно дело, с изключение протоколите за разпит на свидетели, като към писмото са приложени въпросните протоколи.

Поради липсата на реакция от застрахователя, на 11.02.2022г. ищецът изпратил ново писмо с 4 молба за отговор. В отговор с Писмо изх.№99-750/14.02.2022г., застрахователя заявил, че преписката не е окончателно окомплектована и изисква представяне на постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него. Поддържа се, че въпросното поведение на ответника демонстрира незаинтересованост и доколкото нормативните срокове за произнасяне по искането са изтекли, за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се поддържа становище частична неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Рено Канго“, с рег.№*****, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, както и че по искане на ищецът в ответното дружество е заведена преписка за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди. Признава се иска за неимуществени вреди за сумата от 5000лв. и за имуществени са сумата от 105.85лв. при отчитане на относимите към получените травми разходи, както и при 50 % съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че на 09.03.2022г. ответникът е изразил готовност да заплати обезщетение с отправено предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, като размерът на признатата част от исковете е съобразен с критериите за справедливост, отговаря на претърпените вреди и интензитета на претърпените болки и страдания, както и на степента на съпричиняване. Поддържа се ищецът не доказва по висок размер на търпените вреди и не е съобразил наличието на съпричиняване от страна на увреденото лице, което рефлектира върху размера на дължимото застрахователно обезщетение. Оспорва се, че в резултат на процесното произшествие, за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорвам твърденията за тяхната продължителност, като е направен подробен анализ на медицинската документация за лечението на ищеца, съответно за търпените болки страдания и продължителност на възстановителният процес. На следващо място се поддържа, че предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди, е в завишен размер от 56000лв. и не е съобразен с критериите, обективирани в чл. 52 от ЗЗД, със съдебната практика за подобни казуси, със степента и характера на получените травми, както и с обществените представи за справедливост. Сочи се, че понесените от ищеца увреждания не водят и до трайни последици за здравето му. Поддържа се, че доказателства за претърпени имуществени вреди установява разходи свързани с лечението на ищеца от процесните травматични увреждания в размер на 211.70лв. , като след редуциране на тази сума с 50 % при отчитане на степен на съпричиняване, то дължимото обезщетение възлиза на 105.85лв.