Определение № 732 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. Варна, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500348 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №

94180/13.12.2023г. от С. Ю. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Плевен“ № 56, чрез адв.

Г. К., срещу решение № 3774/21.11.2022г. по гр.д. № 16153/2022г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

„Дубровник“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на нанесен побой на 21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.12.2022 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 327,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 21.03.2022 г. - 07.12.2022 г. и в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37, разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Счита първоинстанционното решение в обжалваните части за незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, постановено при неправилно приложение на материалния закон, предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД, в следстдвие на което неправилно е определен размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

Сочи, че записът от 21.03.2022г. от охранителните камери му е бил връчен о.с.з. на 17.07.2023г. след разпита на вещото лице и свидетелите, предвид което не е могэъл да организира добре защитната си теза, за разлика от насрещната страна, която донякъде е успяла. Не следва да цени съдъ показзанията на Стоянов и Ангелов, като вътрешно 1 противоречиви. Освен това с ищеца са колеги и показанията им не са обективни. Не цени обаче показанията на св. Жеков, поради разминаване във времената, които сочи и установените във записа. От случилото се все пак е изминал значителен период от време и може да е допуснал някои неточности в показанията си. ВРС неправилно не е възприел изявленията, че е бил изнудван от ищеца да му плати 80.00лв. Необосновани са изводите на съда, че е извършил деянието при особена дързост, че пострадалият е претърпял допълнителни болки, понеже той е състезател по смесени бойни изкуства, че пострадалият е претърпял силни чувства на унижение, обида и стрес, притеснения и страдания.

ВРС е определил твърде завишен размер на обезщетението. Справедливият размер на обезвредата би следвало да е не повече от 1000.00лв. Налице е съпричиняване до размера на 70%, понеже А. го е изнядвал и го е лишил от правото на свободно придвижване.

Моли се да бъде отменено решението на ВРС в обжалваните части, като бъде уважен искът за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 300.00лв. Моли се за произнасяне и по акцесорния иск и разноските. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 5, вх. А, ет.5, ап. 37, чрез адв. А. П. в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли се да бъде отхвърлена, а обжалваното решение-потвърдено.Моли и за присъждане на сторените разноски

Решението на ВРС е допустимо, валидно, правилно и законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на доказателствения материал.

Пред ВРС е прегледан видеозаписа от 21.03.2021г., а във въззивната жалба ответникът прави преразказ на случилото се, което не отговаря на удостовереното от съда и на истината. А. не е нанасял удар на Н., а се е мъчил да се защити. Той обаче му е нанесъл удари в областта на лявата челна област. Веднага след побоя А. е започнал да вижда замъглено с лявото око. И поставена диагноза при последвалия преглед от офталмолог „Травматична катаракта“. В.л. д-р Д.Б. е посочил, че намалената зрителна острота е в следствие от предишни заболявания на окото, но в о.с.з. е посочил, че би могло да се увреди зрението и от нанесени удари. Правилно ВРС е приел, че увредата е следствие от умишлени действия на Н., с цел да бъде увредено здравето на ищеца, извършено е с особена дързост, след като само няколко минути преди това е извършил опит за кражба. Макар и непълнолетен Н. е бил физически зряло лице, което целенасочено е насочило ударите си в главата на пострадалия. Той много тежко е преживял нападението ,понеже е виждал само с лявото око, а е възможно да бъде засегнато. Н. е състезател по смесени бойни изкуства и е Отчетен е както душевния мир на пострадалия, така и обществените условия в страната, от значение при определяне размера на обезщетението.

Страните нямат доказателствени искания.

2

Въззивната жалба следва да бъде приета за разглеждане и делото насрочено в о.с.з.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 94180/13.12.2023г. от С. Ю.

Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Плевен“ № 56, чрез адв. Г. К., срещу решение № 3774/21.11.2022г. по гр.д. № 16153/2022г. на 20-ти състав на ВРС, в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 5, вх. А, ет.5, ап.

37 сумата от 4000,00 лв., представляваща стойността на претърпени неимуществени вреди болки и страдания, настъпили вследствие на нанесен побой на 21.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 08.12.2022 г. , на основание чл. 45 от ЗЗД, в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37 сумата от 327,53 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 21.03.2022 г. 07.12.2022 г. и в частта, в която е осъден да заплати на В. Н. А., ЕГН ********** от гр.

Варна, ул. „Дубровник“ №5, вх. А, ет.5, ап. 37, разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

НАСРОЧВА за 11.03.2024г. от 14.00ч. Да се призоват страните.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3