Решение № 593 от 10.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Стара Загора, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530104477 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 344, ал.1, т. 4, от КТ., иск с правно основание чл. 220, ал.1 КТ и иск с правно основание чл. 222, ал.1 КТ.

В исковата си молба В. К. Т., твърди, че на 02.06.2025г., въз основа на трудов договор №*** от *** г., постъпил на работа в ответния Тракийски университет — гр. Стара Загора на длъжността „Директор на Институт за продоволствена сигурност“, с брутно трудово възнаграждение в размер на 4388,00 лв. В трудовия договор било предвидено, че същият бил безсрочен, със срок на изпитване до 02.12.2025г., без уговорка, че срокът бил в полза на работодателя. На 25.06.2025г. работодателят подал до Националната агенция за приходите уведомление по ч л . 62 ал. 5 от КТ, в което било отразено правното основание на безсрочното трудово правоотношение – чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ, но клаузата „срок на изпитване“ не била посочена. Следователно, считано от 25.06.2025г., клаузата „срок на изпитване“ отпаднала от трудовия договор, т.е. тя не съществувала в трудовото правоотношение между страните. Въпреки това, на 30.10.2025г. на ищеца била изпратена по имейл заповед № ***г. на ректора на университета за прекратяване на трудовото правоотношение „в срока на изпитване“ по чл. 71 от КТ. Тази заповед, изпратена по имейл и позоваваща се на съществуващо към момента на издаването й правно основание, не била връчена лично на ищеца, не била подписана с КЕП и липсвали доказателства за достигането й до адресата, поради което се считало, че не била надлежно връчена. В този смисъл била устойчивата съдебна практика на ВКС: „Имейл без КЕП не представлявал връчване“ (Решение № 100/2019 г.); „Работодателят трябвало да докаже реалното достигане на заповедта до служителя“ (Решение № 60269/2021 г.); „Връчването било част от фактическия 1 състав на уволнението; при липсата му уволнението било не настъпило“ (Решение № 60/2014 г.). Според справката от ЕЕТЗ (НАП) така сключеното на 31.5.2025г. трудово правоотношение между страните било безсрочно, считано от 02.06.2025г.. но без клаузата „със срок на изпитване“ да била част от него. Тя отпаднала от трудовия договор, като заличена лично от работодателя с подаването на 25.06.2025г. до НАП на уведомлението по чл. 62 ап. 5 от КТ. Това означавало, че в случая разпоредбата на чл. 71 ап. 1 от КТ била неприложима. В този смисъл била трайно установената практика на ВКС - Решение № 95/2020г.: След трансформиране на правоотношението в безсрочно, чл. 71 от Кодекса на труда не можел да се прилага: Подадените в НАП данни имали задължителна доказателствена сила за характера на правоотношението- Решение № 259/2013г. Трудовият договор, сключен на 31.5.2025г. между страните не съдържал изрично условие „в полза на работодателя“. Съгласно разпоредбата на чл. 70 ап. 2 от КТ, ако това не било посочено в договора, приемало се, че срокът за изпитване бил уговорен в полза и на двете страни.

Съгласно установената задължителна съдебна практика на ВКС, работодателят не можел да прекрати по чл. 71 от Кодекса на труда трудовия договор, ако срокът не бил уговорен изрично в негова полза (Решение № 212/2017 г.); Недопустимо б и л о разширително тълкуване в полза на работодателя (Решение № 367/2011 г.); Необходима била изрична, недвусмислена и писмена уговорка (Решение N2 78/2015 г.). След като разпоредбата на чл 71 ап 1 от КТ била неприложима, това означавало, че поради неспазването от страна на работодателя на 1-месечното предизвестие, уговорено в трудовия договор, уволнението на ищеца било незаконно, при което той дължал предвидените в КТ обезщетения. В този смисъл била устойчивата задължителна практика на ВКС: При безсрочен договор уволнение без предизвестие било незаконно (Решение № 122/2016 г.); Работодателят дължал обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда при неспазено предизвестие (Решение № 131/2013 г.); „Работодателят не можел да избегне отговорност, позовавайки се на собственото си незаконосъобразно поведение“ (Решение № 432/2010 г.); Обезщетението по чл. 225 от Кодекса на труда било задължително, ако служителят бил останал без работа.

Трудовото възнаграждение на ищеца според трудовия му договор с университета било в размер на 4 388,00 лв. месечно. Това означавало, че при отмяна на уволнението работодателят дължал на ищеца обезщетения, както следва: по чл. 220 от КТ за неспазеното предизвестие - в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, т.е. 4388,00лева; по чл 225 ап 1 от КТ за незаконното уволнение - в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, т.е. обезщетение за 6 (шест) месеца в общ размер на 26 328,00 лв.

Исканията към съда са: 1. Да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 76 от 9.10.2025г. на ректора на Тракийски университет - гр. Стара Загора, и да го отмени. 2. Да възстанови ищеца на предишната му длъжност „Директор на институт“ в Тракийски университет - гр. Стара Загора; 3 Да осъди Тракийски университет – гр. Стара Загора да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за неспазено предизвестие по чл.

220 ал. 1 от КТ в размер на 4388лв.; 4. Да осъди Тракийски университет - гр. Стара Загора да 2 заплати на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда - за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение - за срок до 1 (един) месец, тъй като към 01.12.2025г. не бил постъпил на друга работа в размер на 4388лв.; 5. Да осъди Тракийски университет - гр. Стара Загора да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда на 6 (шест) месечни заплати в размер на 26 328лв.; 6. Да задължи ректора на Тракийски университет - гр. Стара Загора да извърши поправка на основанието за уволнение на ищеца, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва твърдението на ищеца, че по силата на трудов договор № *** от ***г. за заемане на длъжността „Директор, институт“ между страните възникнало трудово правоотношение с място на работа Институт за продоволствена сигурност, представляващ основно звено на Тракийски университет, Стара Загора. Трудовият договор бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, като в същия била договорена клауза за изпитване със срок 02.12.2025г. без да е определена изрично страната, в чиято полза е определения модалитет. Не оспорва и твърдението, че със Заповед № ***г., трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.71 от Кодекса на труда, която заповед била съобщена на ищеца чрез изпращането й на посочена от него електронната поща. Спорът между страните се свеждал до валидността и действието на клаузата за изпитване, определена в сключения между страните Трудов договор, както и надлежното връчване на издадената от работодателя заповед за уволнение. Оспорва твърденията на ищеца, че чрез изпратеното на основание чл.62, ал.5 от КТ уведомление до НАП, в което не се съдържало обявяване на клаузата за изпитване, тази клауза се считала за отпаднала. Съдържанието и реквизитите на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ били нормативно регламентирани в чл.5 от НАРЕДБА № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, където клаузата за изпитване не била предвидена като задължителен реквизит от съдържанието на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, поради което за работодателя не съществувало такова задължение. Дори и да се приемело обратното, непосочването на тази клауза в изпратеното до НАП уведомление не дерогирало нейното действие, тъй като тя била част от съглашение между страните, което не подлежало на едностранно изменение по волята на една от тях. В трудовия договор не било посочено в чия полза била уговорена клаузата за изпитване, поради което същата се считала за уговорена в полза и на двете страни. Недопустимо било уговорка, която ползвала и двете страни по едно договорно правоотношение да била едностранно изменена по волята само на едната страна. Това щяло да бъде в противоречие не само на правилата на КТ, но и общите правила на договаряне, които следва да намерят приложение. Оспорва твърденията на ищеца, че процесната Заповед № ***г. не била надлежно връчена, поради което обективираното в нея уволнение не било настъпило. Подобно твърдение изключвало правния интерес на ищеца да предяви иска по чл.344, ал.1,т.1 от КТ и произтичащите от него акцесорни искове. На следващо място, твърдението, че заповедта не била връчена на ищеца и не породила целените с нея 3 последици се опровергавало от знанието на ищеца за нейното съдържание и предявения от него иск за отмяната й. Освен по електронната поща на ищеца, оспорената заповед била изпратена до него на посочения в исковата молба и трудовия му договор адрес: гр. Русе, ул.

„Гургулят“ № 4, чрез пощенски оператор и товарителница с баркод 63289695974 на 15.10.2025г. Пощенската пратка и съдържащата се в нея заповед била върната на Тракийски университет, Стара Загора на 28.10.2025г. с подател Т. В. - гр. Русе, офис 776 и получател Тракийски университет, Стара Загора, което удостоверявало факта и момента на връчване на заповедта - 28.10.2025г. Заповед № ***г. била произвела предвиденото в нея действие от деня, следващ датата на нейното получаване, т.е. считано от 29.10.2025г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено в срока за изпитване на основание чл.71 от КТ.

Липсата на изрична уговорка в чия полза бил уговорен срока на изпитване, не рефлектирал върху нейната действителност, поради презумпцията на чл.71, ал.2 изр. второ от КТ.

Цитираната в исковата молба съдебна практика била неотносима или неправилно тълкувана в настоящия спор. Несъстоятелен бил доводът, че след като разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ била неприложима, това означавало, че поради неспазването от страна на работодателя на 1 месечно предизвестие, уговорено в трудовия договор, уволнението било незаконно.

Подобен довод не можел да намери опора в трудовото законодателство, където основанията за прекратяване на трудови правоотношения били ясно и конкретно определени и прекратяването на едно трудово правоотношение чрез предизвестие следвало да имат своето фактическо и правно основание. В тази връзка претенцията за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ била неоснователна, тъй като трудовото правоотношеие не било прекратено с неспазено от страна на работодателя едностранно предизвестие.

Неоснователността на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ изключвала основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, които също следвало да бъдат оставени без уважение.

Искът по чл.344, ал. 1, т. 4 от КТ, намира за неоснователен, тъй като извършеното вписване на обстоятелствата, касаещи прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца съответствало на действителните актове и отразявали вярно извършеното от работодателя уволнение. Ответникът моли съда да остави без уважение предявените искове.

В съдебно заседание се явява ищеца и процесуалния представител на ответника, допуснат и разпитан е като свидетел Д. Ж. Я..

От фактическа страна:

Приложен по делото в копие е трудов договор №***/***г. сключен между ищеца и ответната страна. По силата на същия договор ищеца приел да изпълнява длъжността „директор институт“ в Тракийски университет- Ректорат –като място на работа, отбелязано е като вид на трудовия договор- за неопределено време със срок на изпитване до 02.12.2025г.

Служителя постъпил на работа на 02.06.2025г.

Приложена по делото е Заповед за прекратяване №76/09.10.2025г. издадена от Ректор на Тракийски университет Стара Загора проф. Мирослав Иванов Карабалиев, с която на основание чл.71 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В. К. Т. от Тракийски университет-Ректорат.