Определение № 20777 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20777 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512333 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С частна жалба Р. Ж. Б. обжалва Разпореждане №111382 за издаване на изпълнителен лист от 25.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 24436/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав с искане да бъде отменено, като незаконосъобразно. Изложени са възражения, че съдебното решение, възоснова на което е издаден изпълнителния лист, не е влязло в сила, тъй като същото подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 и т.3 от ГПК и срещу него е подадена касационна жалба. Освен това, вземането, за което е издаден изпълнителния лист, е за разноски по делото, но в срок е била подадена молба по чл.248 ГПК за изменение на съдебното решение в тази му част. Следователно към момента на издаване на разпореждането, сумите по изпълнителния лист не били окончателно присъдени и не са подлежащи на принудително изпълнение.

В срок, против частната жалба е подадено възражение от „ОББ Интерлийз“ЕОД, в което се излагат доводи, че съдебното решение по въззивно дело, с което съдът е присъдил разноски в негова полза е влязло в сила и е годен изпълнителен титул. Сочи, че с определение от 04.02.2025 г. съдът е оставил без уважение и молбата по чл.248 ГПК за изменението му в частта за разноските. Следователно вземането е присъдено с влязло в сила решение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист е правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като разгледа доводите в частната жалба и доказателствата по делото, прие следното:

С решение № 4519 от 26.07.2024 г. по възз.гр.дело № 10695 от 2023 г. по описа на СГС, ГО, III Б въззивен състав е обезсилено решение от 16.03.2023 г. по гр.дело № 24436/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав и е прекратено производството по делото, поради отвод за сила на пресъдено нещо – чл.299, ал.1 от ГПК. Въззивният съд е приел, че с решение от 30.03.2015 г. на арбитражен съд по ВАД № 483/2013 г. по описа на АС при БТПП, са били уважени предявените от „Интерлийз“ ЕАД срещу „Крит Трейд“ ЕООД, „Крит“ ЕООД и Р.И.И. искове с правно основание чл.345 ТЗ, вр. с 232, ал.2 от ЗЗД са солидарно заплащане на лизингови вноски за период от 20.12.2011 г. до 05.09.2013 г. по процесния договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне на правото на собственост № 13867/А от 19.08.2008 г., за който е било прието че е бил развален от 1 лизингодателя на 15.10.2013 г. (занапред- чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД), уважени са исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД за неустойка за забава и искове по чл.345 ТЗ, вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД за разходи за ползването на лизинговата вещ.

С друго решение от 30.03.2015 г. на АС на БТПП по ВАД № 487/2013 г. (иск за отмяната му е отхвърлен от ВКС с решение по т.д.№2619/2015 г. ТК, I отд.) са били отхвърлени предявените от „Крит Трейд“ ЕООД против „Интерлийз“ ЕАД (със сегашно наименование „ОББ Интерлийз“ЕАД) искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 9 565 026 лв. (заплатена на отпаднало основание) по процесния договор за финансов лизинг и за сумата от 500 000 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от м.януари 2009 г. до 19.09.2013 г. На 26.08.2020 г. е сключен договор за прехвърляне на вземане (цесия), съгласно който „Крит Трейд“ ЕООД прехвърлило на жалбоподателя Р. Ж. Б. вземане в размер на 10 000 лв., представляващо част от подлежаща на връщане първоначална вноска по разваления договор за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне на правото на собственост № 13867/А от 19.08.2008 г. Първоначалната лизингова вноска в размер на 1 992 744, 85 лева е било осчетоводена от лизингодателя и е постъпила в банковата му сметка на 23.12.2008 г.

Спорът за вземането на цедента по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на първоначалната лизингова вноска по процесния договор за лизинг (чието съществуване е отречено с арбитражното решение) е разрешен със сила на пресъдено нещо, която разпростира действието си и срещу цесионера и жалбоподател в настоящето производство, който след завеждането на иска е придобил вземане съставляващо част от първоначалната лизингова вноска. Като е приел, че съгласно разпоредбата на 298, ал.2 ГПК, вр. с чл.266, ал.3 от ГПК арбитражното решение е разпростряло своето действие и спрямо частния правоприемник на страната, макар и да не е взел участие в производството по арбитражното дело, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение. Срещу решението е подадена касационна жалба с вх.№ 28734/10.03.2025 г. в процес на администриране.

С решението си СГС е осъдил Р. Ж. Б. да заплати на „ОББ Интерлийз“ ЕАД разноски в размер на 996 лв. в първоинстанционното и 1 560 лв. във въззивното производство. По негова молба от 26.08.2024 г. по чл.248 ГПК, съдът е постановил Определение № 2213 от 04.02.2025 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Срещу определението е подадена ч.ж. №28734/10.03.2025 г. от Р Б., която е в процес на администриране.

С обжалваното разпореждане от 25.08.2024 г. (ръкописно върху молба от 31.07.2024 г.) по искане на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, първоинстанционният съд е издал изпълнителен лист от 06.08.2024 г. за сумите от 996 лв. и 1560 лв. за разноски. ПДИ връчена на 13.09.2024 г. от ЧСИ Г.Д.. В законовия срок по чл.407, ал.1 от ГПК (на 18.09.2024 г.) длъжникът е подал настоящата частна жалба пред СГС.

Частната жалба е допустима, като подадена в законния срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.2 от ГПК във вр. с чл.404, т.1 от ГПК, компетентен да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист е първоинстанционният съд, разглеждал делото и постановил съдебното решение или определение, или заповедите за изпълнение, които подлежат на изпълнение, когато същото е влязло в законна сила и съставлява подлежащ на изпълнение акт. Разпореждането е за издаване на изпълнителен лист за вземане за разноски, присъдени в производство по иск за присъждане на сумата от 10 000 лв., съставляваща цедирано с договор от 26.08.2020 г. вземане – част от цялото вземане на цедента „Крит Трейд“ ЕООД против „ОББ Интерлийз“ ЕАД за неоснователно обогатяване със сума, представляваща платена първоначална вноска по договор за лизинг. В случая делото е търговско по своя характер, тъй като предмет на иска е вземане за връщане на парична сума, предоставена по договор за лизинг, 2 представляващ абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и е с цена под 20000 лв.

Цедирането на вземането на друго лице не променя търговския характер на вземането. Тъй като постановеното въззивно решение е за иск с цена под 20 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, то не подлежи на касационно обжалване, както е и било указано от въззивния съд в самото решение. В хипотеза, при която въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на касационно обжалване не подлежи и актът, с който в полза на някоя от спорещите страни са присъдени разноски, който по естеството си представлява определение.

В този смисъл е разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, която при обжалване на определения по чл. 248 ГПК се прилага във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, като с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 24, е разяснено, че това е редът по чл. 274, ал. 2 ГПК. Както е разяснено в Определение № 1408 от 20.05.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 868/2026 г., II т. о., ТК, с разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК обжалваемостта на определението за разноските е поставена в зависимост от обжалваемостта на самото решение, съответно определение, поради което ако решението или определението не подлежи на самостоятелно обжалване, не съществува процесуална възможност за страните да обжалват и постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (в този смисъл определение № 10/20.01.2022 г. по ч. гр. д. № 224/2022 г. на ВКС, І г. о., определение № 14/07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3651/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 84/06.02.2023 г. по ч. т. д. № 58/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 405/28.01.2026 г. по ч. гр. д. № 176/2026 г. на ВКС, І г. о., и др.).

Ето защо, като е разпоредил издаването на изпълнителен лист възоснова на влязло в сила решение на въззивния съд, СРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Съгласно т.I от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по описа на ВКС по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК, въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.407, ал.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №111382 за издаване на изпълнителен лист от 25.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 24436/2022 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав за издаване на изпълнителен лист срещу Р. Ж. Б. за разноски.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3