Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 693 от 16.12.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2131/2022
Вид
Решение № 693
Подписан
16.12.2022
Състав
Радостина Ташева Гергичанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63Д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Плевен, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20224430202131 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-002864 от 05.10.2022г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, с което на Т. Г.

П. с ЕГН *** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 05.09.2022г. в Община-Плевен на ПП-1-3 при км. 77+810 км. в посока към гр. Русе като водач управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № * * * , който бил със служебно прекратена регистрация от 31.08.2022 година на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП – нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 220938-002864 от 05.10.2022г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателят н е се явява. Представлява се от пълномощника си – адв. Й. Д. от ПлАК, която поддържа изложените в жалбата доводи и взема становище, че доверителят и не е автор на нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление поради липса на субективния елеемент на фактическия състав на твърдяното нарушение. Претендира направените по делото разноски.

1

За ответната страна процесуален представител не се явява.

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2022г. около 14:30 часа в в Община-Плевен на ПП-1-3 при км.

77+810 км. актосъставителят Б. П. М. и свидетелят М. П. Н. извършили проверка н а управлявания от жалбоподателя П. товарен автомобил „***“ с рег. № *** и констатирали, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация от 31.08.2022 година.

За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу жалбоподателяа бил съставен АУАН № 123450 от 05.09.2022 година, а въз основа на същия на 05.10.2022 година било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя Б. П. М. и свидетеля М. П. Н., чиито показания съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви, последователни и обективни. От същите се доизяснява, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е било собственост на друго лице. Същите кореспондират изцяло с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 22-0938-002864 от 05.10.2022г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен; съставен АУАН № 123450 от 05.09.2022 година; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 03.10.2022г. по пр. пр. №5426/2022г. на РП-Плевен; Справка за нарушител-водач, Заповед №8121з1632/02.12.2021г. и Заверено копие от Свидетелство за регистрация на МПС, част 2, от което е видно, че жалбоподателят не е собственик на процесния товарен автомобил.

От така установеното от фактическа страна не може да се направи категоричен и обснован извод, че жалбоподателят Т. Г. П. е автор на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и 2 спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно от 31.08.2022г. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП , за което се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В настоящата хипотеза жалбоподателят не е знаел, че предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство, изключващо умисъла, т. е. описаното в АУАН и в НП деяние не е извършено виновно .

Доколкото обаче на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи (в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на ВС). Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация П. не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно - управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма представени доказателства жалбоподателят да е знаел по друг начин за тази прекратена регистрация, а от съставеният при проверката АУАН няма данни водачът да не е носил другите изискуеми при управлението документи. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, и преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

3

Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен следва да бъде осъдена да заплати на Т. Г. П. с ЕГН *** от гр. *** сумата от 300,00 лева, представляваща направените по НАХД № 2131/2022 година по описа на РС Плевен разноски за възнаграждение на адвокат Й. Д. от АК-Плевен.

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановлени е № 22-0938-002864 от 05.10.2022г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВРПлевен, с което на Т. Г. П. с ЕГН *** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено на 05.09.2022г. в Община-Плевен на ПП-1-3 при км. 77+810 км. нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл. 63Д, ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен да заплати на Т. Г. П. с ЕГН *** от гр. *** сумата от 300,00 лева, представляваща направените по НАХД № 2131/2022 година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на адвокат Й. Д. от АК-Плевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4