Решение № 112 от 17.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120102688 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. П.а Т., ЕГН:**********, с адрес гр.

Бургас, ж.к. ***, съдебен адрес гр. Бургас, ул. ***, против “Земеделска кооперация за производство и услуги” “Съгласие, ЕИК: 812101075, със седалище и адрес на управление с. Брястовец, общ.

Бургас, с която моли да бъде прието за установено между страните, че ответника му дължи сумата от 23 443, 97 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждение за периода от 01.12.2021г. до 30.09.2023г., както и сумата от 1500, 70 лв. – сборна мораторна лихва за забава, начислена за периода от 25.01.2022г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 104 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.01.2024г. по ч.гр.д. № 7353/2023г. на БРС.

Ищецът твърди, че за посочения период е престирал труд като *** на ответната кооперация, на основание трудов договор № 1/24.07.2006г., сключен между него и кооперацията. Сочи, че към трудовия договор били сключени допълнителни споразумения, съответно и допълнителни споразумения № 1 от 01.04.2017г. за увеличение на трудовото възнаграждение от 400 лева на 1260 лева и от 1260 лева на 1800 лева, както и № 1 от 01.05.2023г. за намаляване на възнаграждението от 1800 лева на 200 лева. Твърди, че трудовите възнаграждения за посочения 1 период не му били изплатени. Предвид настъпилата забава в плащанията, върху така претендираната главница му се дължала и мораторна лихва в общ размер на 1500.7 лева Въз основа на подадено заявление на ищеца била издадена Заповед № 104 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.01.2024г. по ч.гр.д. № 7353/2023г. на БРС, срещу която в срока по чл.414 ГПК постъпило възражение от ответника, че не дължи претендираните суми. Ответникът посочил, че за посочения период ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения към ЗКПУ “Съгласие” с. Брястовец, тъй като още на 06.10.2021г. *** е свикал управителния съвет и депозирал оставка, която била приета.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът, чрез избрания от ОС представител адв. А. е депозирал отговор на исковата молба, с която намира искът за допустим, но го оспорва като неоснователен. Твърди, че през процесния период ищецът не е полагал труд като *** на кооперацията, тъй като считано от 12.07.2021г. същата се управлява и представлява срещу заплащането на месечно възнаграждение от “Кооперативно търговско обединение” ЕООД, ЕИК:

204498746, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Г.С.Раковски” № 99, ет.8, офис 8, чрез управителя Н.Г.М., по силата на сключен договор за възлагане на управление, подписан лично 1 от ищеца. Съгласно така цитирания договор, “Кооперативно търговско обединение” ЕООД сключва, изменя и прекратява трудовите договори, определя трудовите възнаграждения. Сочи се още, че на същата дата -12.07.2021г. ищецът е упълномощил С. С. М. да представлява вместо него кооперацията във всичките й дела. На второ място се навеждат доводи, че съгласно чл.17, ал.1, т.22 от Устава на кооперацията, Общото събрание определя възнаграждението на кооперацията по предложение на управителния съвет. В тази връзка се сочи, че считано от 12.04.2014г., УС на ЗКПУ “Съгласие” не е предлагал увеличение на трудовото възнаграждение на ***я, съгласно правомощията си по чл.26, ал.1, т.9 от Устава. С оглед горното се оспорват приложените към исковата молба допълнителни споразумения, подписани еднолично от ищеца, с които сам си е увеличавал трудовото възнаграждение, тъй като същият не е разполагал с такова правомощие. На следващо място се сочи, че на 06.10.2021г. ищецът сам е депозирал пред ЗКПУ “Съгласие” с.

Брястовец, заявление до Управителния съвет за напускане, с което подал оставка като *** и отправил 3-месечно предизвестие за прекратяване на заеманата от него длъжност. Сочи се, че УС приел оставката му и било насрочено общо събрание. Твърди се, че през 2022-2023г. кооперацията спряла да функционира, техниката и сградния й фонд бил разпродаден от ищеца и от съдебни изпълнители, заради натрупаните от него задълженията в тежест на кооперацията. Бил извършен ревизионен доклад относно дейността на кооперацията, който констатирал, че към 31.07.2021г. задълженията на кооперацията възлизали на 1 554 930, 51 лв. по представени от ищеца и счетоводителя Т. Д. документи, а за непоказаните задължения не била получена информация. С оглед изложеното, при условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени се предявява възражение за прихващане с вземането на кооперацията за нанесените от ищеца щети на кооперацията в размер на 1 554 930, 51 лв. Претендира разноски

В съдебно заседание, ищецът , редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С., който моли за уважаване на иска. Застъпва становище, че размерът е изцяло доказан по размер.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се представлява от адв. Б. – А., която пледира за отхвърляне на иска като неоснователен. Излага, че в производството не са били събрани доказателства, от които да е видно, че управителните съвет е определял размер на трудово възнаграждение на ищеца, който да е бил одобряван с решение на общото събрание. Посочва, че такива решения не са представени към нито едно от представените от ищеца ведомости, нито към представените споразумения. Застъпва становище, че е недопустимо ищецът да се възползва и злоупотребява с позицията си на *** изготвяйки еднолично документи. Твърди, че през процесния период, ищецът не е престирал труд в ЗКПУ “Съгласие”.

Бургаският районен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, ,приема за установено следното:

По ч.гр.д.№7353/2023г. на БРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 23 443, 97 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждение за периода от 01.12.2021г. до 30.09.2023г. и сумата от 1500.70 лв., представляваща сборна лихва за забава, начислена за периода от 25.01.2022г. до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението. По възражение на длъжника, на ищеца в настоящето производство е указано да предяви искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

Представен по делото е трудов договор № 1 от 24.07.2006г., сключен на 24.07.2006г. между ЗКПУК “Съгласие”, представлявано от ищеца Т. П. Т., в качеството му на работодател и Т. П. Т., в лично качество, с което на последния е възложено да изпълнява длъжността “***”, срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение 0.6 % за всяка година трудов стаж. В раздел VIII от трудовия договор е посочено, че работникът /служителят/ се задължава да постъпи на работа на 27.07.2021г. Представена е длъжностна характеристика към трудовия договор /л.135 – 136 от делото/.

Представено е допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 10 от 24.07.2006г., сключено на 01.04.2017г., между ЗКПУК “Съгласие”, представлявано от ищеца Т. П. Т., в качеството му на работодател и Т. П. Т., в лично качество, по силата на което, двете страните се договорили, че считано от 01.04.2017г. изменят (допълват) договора, както уговореното трудовото възнаграждение : вместо 1260.00 лв., става 1260, 00 лв., като измененото възнаграждение словом е изписано “хиляда и осемстотин” лева.

Представено е второ допълнително споразумение № 1 от 01.04.2017г. към трудов договор № 1 от 24.07.2006г.,. в с. Брястовец, сключено между ЗКПУ “Съгласие”, представлявано от ищеца Т. П. Т., в качеството му на работодател и Т. П. Т., в лично качество, с което на основание чл.119 КТ 2 двете страни са се договирили, че считано от 01.04.2017г. изменят (допълват) договор като уговореното трудово възнаграждение се изменя от 1260 на 1800 лв. Документът не носи подпис на нито една от страните.

Представено е допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 1 от 24.07.2006г. от 01.05.2023г. в с. Брястовец, сключено между ЗКПУК “Съгласие”, представлявано от ищеца Т. П. Т., в качеството му на работодател и Т. П. Т., в лично качество, с което на основание чл.119 от КТ, двете страни са се договорили, че считано от 01.01.2020г. изменят (допълват) договора, като трудовото възнаграждение, вместо 1800 лв. става 200 лв.

Представени са ведомости за заплати за процесния период, от които е видно, че на ищеца са начислявани суми за трудово възнаграждение.

Представен е договор за възлагане на управление от 12.07.2021г., сключен между ЗКПУ “ Съгласие”, чрез ***я Т. П. Т., в качеството му на възложител и “Кооперативно търговско обединение” ЕООД, в качеството му на изпълнител. По силата на така сключения договор, възложителят възлагал, а изпълнителят приемал да осъществява управление и представителство на кооперацията в съответствие с действащата нормативна уредба, решенията и органите на управление на кооперацията, както и клаузите на този договор. Уговорено било изпълнителят да извършва управлението и представителството на кооперацията, чрез упълномощен от възложителя търговски пълномощник, който ще бъде представителят на изпълнителя – С. С. М.. В чл.2, ал.1 от договора било вписано, че същият е със срок на действие от 2 години от датата на неговото сключване.

Съгласно чл.4, ал.2, т.2 от договора, изпълнителят поемал задължението, чрез посочения погоре търговски пълномощник да представлява възложителя като работодател, а след предварително съгласуване с изпълнителя да сключва изменя и прекратява трудовите договори, определя трудовите възнаграждения, налага дисциплинарни наказания, стимулира и командирова персонала на възложителя, спазвайки действаща нормативна уредба. В тази връзка по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписите от 12.07.2021г. от Т. П. Т., в качеството си на *** на ЗКПУ “Съгласие”, в полза на С. М..

Представено е заявление за напускане от Т. П. Т., вх. № 27/06.10.2021г. като *** на ЗКПУ “Съгласие”, адресирано до Управителните съвет на ЗКПУ “Съгласие” с което същият е заявил, че подава оставка като *** на основание чл.26, ал.4 и 26а, т.1 от ЗК и чл.30, ал.5, т.1 и ал.6 от устава на ЗКПУ “Съгласие”. Отправя искане в срока на тримесечното предизвестие да бъде свикано ОС за избор на нов *** на ЗКПУ “Съгласие.”

Представен е протокол от ОС на ЗКПУ “Съгласие” с. Брястовец, проведено на 18.06.2022г., по точка девет от дневния ред на което е било взето решение, по силата на което ОС упълномощило Н. А. Б. – А. да представлява и защитава интересите на кооперацията по делото, водени от ***я Т.

П. Т. против кооперацията.

Представен по делото е ревизионен доклад, изготвен в резултат на възложена със Заповед № Р 0-09 от 23.07.2021г. на Председателя на “Националния съюз на земеделските кооперации в България” финансова инспекцияна ЗКПУ “Съгласие”. С докладът били констатирани тежко финансово състояние, породено от некомпетентно стопанисване на предприятието и липса на контрол въпру производствената и административна дейност, липса на коректно водене на счетоводството спрямо българското законодателство.

Представен по делото е Устава на ЗКПУ “Съгласие”, в чл.17, ал.1, т.21 на който е регламентирано, че Общото събрание на кооперацията определя възнаграждението на ***я на кооперацията по предложение на управителния съвет, а в чл.26, ал.1, т.7 от Устава е регламентирано правомощието на управителния съвет да дава предложение пред Общото събрание за размера на възнаграждението на ***я на кооперацията.

Представена е справка за актуално състояние на ЗКПУ “Съгласие” към 14.08.2024г., от която е видно, че като *** на кооперацията в ТР е вписан ищеца Т. П. Т..

Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba49d080-5d14-4be6-8052-3829c5506e1c