Решение № 2195 от 11.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2195 гр. София, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100513527 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20131259/03.06.2021 г. по гр. д. № 20705/2021 г. по описа на СРС, 125 състав е признато за установено, че В.Т.А. (като наследник на Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С.

А. – клон България сумата от 51,61 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS14509375/02.02.2017 г., ведно със законната лихва за периода от 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав, като искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 170,99 лева (1/2 от 341,98 лева); е признато за установено, че Т.Г.А.(като наследник на Т.М.А.) дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България сумата от 51,61 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-14509375/02.02.2017 г., ведно със законната лихва за периода 1 от 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав, като искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 170,99 лева (1/2 от 341,98 лева). С Определение № 20171129/12.08.2021 г. в производство по чл. 248 от ГПК Решение № 20131259/03.06.2021 г. по гр. д. № 20705/2021 г. по описа на СРС, 125 състав е изменено в частта за разноските, като е постановено ищецът да заплати на адв. Светослава Куньова суматато от още 62,82 лева за процесуално представителство в исковото производство и да заплати на адв.

М.Л. сумата от 188,44 лева, като молба вх. № 25106140/22.06.2021 г. е оставена без уважение в останалата част.

Против решението в частта, с която са уважени предявените искове са постъпили въззивни жалби вх. № 25106144/22.06.2021 г., подадена от В.Т.А. и вх. № 25106147/22.06.2021 г., подадена от Т.Г.А., в които са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Поддържа, че съдът правилно е достигнал до извода, че не съществува облигационно правоотношение между страните, но неправилно е приел, че сумата от по 51,61 лева е дължима без да е предявен иск за това. Въззивниците молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А.

– клон България с вх. № 25113465/08.07.2021 г. В отговора са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и претендира направените по делото разноски.

Против решението, в частта, с която предявените искове са оставени без уважение е постъпила въззивна жалба вх. № 25109167/28.06.2021 г., подадена от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит поради несъответствието му с императивни разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите (40,35 %) и общата сума, дължима от потребителя (1187,12 лева), 2 като в чл. 3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания – начална дата на изчисляване на ГПР и това е датата на подписване на договора. Отделно от това, на страница 5 и 6 от договора кредитополучателят изрично бил потвърдил, че е запознат и разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски кредит и че е запознат с обстоятелството, че подписването на документа вози до встъпване в договорна обвързаност при условията на договора, подписан с цел да създаде такава договорна обвързаност, като потвърждава, че е получил екземпляр от договора и преддоговорна информация. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Против Определение № 20171129/12.08.2021 г. е постъпила частна жалба вх. № 25132526/24.08.2021 г., подадена от адв. К.И.Б., упълномощена в заповедното производство по гр.д. № 481671/2018 г. по описа на СРС, 41 състав. Поддържа, че неправилно в обжалваното определение съдът е приел, че следва да се определи размер на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ под установения в Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде определено възнаграждение за адв. Билева в размер на 209,45 лева (или още 139,74 лева).

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба с вх. № 25144894/30.09.2021 г., подаден от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България, с който заявява, че оспорва частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 20705/2021 г. по описа на СРС, 125 състав е образувано по искова молба, подадена от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България против Т.М.А. (починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон В.Т.А. и Т.Г.А., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от 3

Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит с номер PLUS14509375/02.02.2017 г. е отпуснал на Т.М.А. паричен кредит в размер на 1065 лева. Поддържа, че е изпълнил задължението си по договора и сумата била усвоена. Тодор А. поел задължение да върне заетата сума на 8 вноски, всяка от които в размер на 148,39 лева, които съставляват изплащане на главницата и оскъпяването на заема съгласно годишния процент на разходите в размер на 40,35 % и лихвен процент в размер на 26,10 %. Твърди, че А. е прустановил плащането на вноските си на 20.07.2017 г. като към тази дата били погасени 4 месечни вноски. Поддържа, че на основание чл. 5 от договора вземането на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България е станало изискуемо в пълен размер и ответникът е следвало да заплати сумата от 590,34 лева. Поддържа, че е дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 51,48 лева за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до 06.07.2018 г. Твърди, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение били постъпили следните суми 200 лева на 11.02.2019 г. и на 13.03.2019 г. – 100 лева, но постъпилата сума не била достатъчна да покрие изцяло всички задължения по договора, пораси което и с оглед направените плащания при прилагане на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД дължима останала главница в размер на 342,18 лева. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковата сума, за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 46167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.М.А., с който чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск, като поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Освен това, поддържа, че договорът е недеъствителен и на това основание той дължи връщане само на даденото по договора, съгласно чл. 23 от ЗПК. Твърди, че процесния договор е сключен в нарушение на чл. 10 и чл.

11 от ЗПК, тъй като бил съставен на шриф по-малък от 12, не съдържал погасителен план, не била посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент, не се съдържала информация относно включените в месечната погасителна вноска суми. Договорът не съдържал и клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, в кой да 4 може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително и информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и размера на лихвения процент на ден. Поддържа, че поради недействителността на договора не са дължими и лихви, както и оспорва техния размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 48167/2018 г. по описа на СРС, 41 състав. По заявление от 48167/2018 г., подадено от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31-07.2018 г., с която е разпоредено на Т.М.А. да заплати на заявителя сумата от 580,93 лева, главница, ведно със законната лихва от 23.07.2018 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 9,41 лева за периода от 20.07.2017 г. до 20.10.2017 г., мораторна лихва в размер на 51,48 лева за периода от 20.08.2017 г. до 06.07.2018 г. и направените по делото разноски. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

На 02.02.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Т.М.А. е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS – 14509375, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1000 лева. Страните са уговорили, че размерът на предоставения заем включва и застрахователна премия в размер на 65 лева, както и такса ангажимент в размер на 200 лева.

Кредитополучателят е поел задължение за върне предоставената сума, да заплати застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва в годишен размер на 26,10 % на 8 равни месечни вноски, всяка от които по 148,39 лева. В т. 2 от договора е посочено, че застрахователната премия е дължима на равни вноски, представляващи част от общата вноска. Уговорено е, че таксата ангажимент е дължима срещу задължението на кредитора да приеме, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК и е дължима при усвояване на кредита като се удържа от 5 отпуснатия кредит. В т. 5 от договора е уговорено, че при просрочие на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и всички определени надбавки и с обезщетение за забава в размер на законна лихва без да е необходимо задължение за изпращане на съобщение до кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В раздел Удостоверения с полагане на подписа си кредитополучателят е заявил, че е получил информация от кредитополучателя, които са го мотивирали да сключи договора за кредит при посочените условия.

Установява се от събраните по делото доказателства (Сертификат № Plus – 14509375 и Сертификат № Card - 14509375, че на 02.02.2017 г.) , че при сключване на договора за кредит Cardif Assurances vie France чрез клона си „К.Ж. – клон България“ и С.А.R. divers SA France, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане – клон България“ са поели срещу заплащане да покрият рискове по пакет „Защита на плащанията“ и „Защита на плащанията по кредитни карти“.