Решение № 58 от 05.03.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 45/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 28.03.2025
- Състав
- Мартин Димитров Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.2 предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. гр. Хасково, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20255640200045 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №24-1253-004161 от 27.12.2024г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, съответно на осн. чл.179, ал.2 предл.1 от ЗДвП на В. С.
П., ЕГН **********, от гр.Хасково, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя, поради което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Не било извършено твърдяното в наказателното постановление нарушение на ЗДвП. В НП липсвало пълно, точно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които се твърдяло да е извършено.
Иска от съда да отмени изцяло НП.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково не изпращат представител. В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение, а в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в 1 съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2024г. в 21:57 часа, В. С. П. управлявал лек автомобил "**********" с peг. номер **********. Поради движение със скорост, несъобразена с релефа на местността, със състоянието на пътната настилка – мокър асфалт и метеорологичните условия – преваляване от дъжд, П. изгубил контрол над управляваното от него МПС "**********" с peг. номер **********, вследствие на което л.а. се отклонил в дясно по посока на движението и се ударил в тротоар.
Било реализирано ПТП.
С материални щети по автомобила.
След подаден сигнал, на място пристигнали свид.И. И. Ч. и свид. Ц. Б. Б., двамата на длъжност „младши автоконтрольор“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, които установили обстоятелствата по реализираното ПТП и от свид. Ч. бил съставен Протокол за ПТП №2024-1027-51106-1/14.12.2024г.
От свид. И. Ч. в присъствието на свид.Ц. Б. жалбоподателя бил съставен и АУАН серия GA № 3349184 за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В АУАН е изписано, че нарушението е извършено „В град Хасково, по бул.
„Съединение“ до Кирил-Ел в гр.Харманли“.
Жалбоподателят подписал съставения и предявен АУАН, както и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.
Тази фактическа обстановка се потвърждава както от приобщените към административнонаказателна преписка писмени доказателства, така и от разпита на свидетелите И. Ч. и Ц. Б., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а се потвърждават и от разпита на посочената от жалбоподателя свидетелка - M.A.Н..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
2
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Жалбоподателят е нарушил това свое задължение, като се е движел с несъобразена скорост, поради което и е загубил контрол върху управляваното МПС – "**********" с peг. номер **********.
Без значение е, колко конкретно е била скоростта на водача.
Важното е, че колкото и да е била /дори да е била в рамките на разрешената скорост/, е била несъобразена и за това водачът е загубил контрол върху автомобила.
При съобразена скорост водачът контролира автомобила.
Ако не може да го контролира и да спре – значи се движи с несъобразена скорост.
П. не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС с атмосферните условия – метеорологичната обстановка е била валежна, с релефа на местността – наличие на неравност на пътя, със състоянието на пътната настилка – асфалтът е бил мокър, в следствие на което е загубил контрол върху МПС, същото се е отклонило в дясно по посока на движението и се ударило в тротоар.
Съдът прие за установено извършването административното нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост.
За него разпоредбата на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Предвидената санкция е в твърд размер. Без възможност за индивидуализация.
Това е наказанието наложено на П..
В НП и АУАН обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.
Налице е неяснота по отношение на мястото на извършване на нарушението.
В АУАН и НП е изписано: „В град Хасково, по бул. „Съединение“ до Кирил-Ел в гр.Харманли“.
Такова изписване значи, че мястото на извършване на нарушението е едновременно в гр.Хасково и в гр.Харманли.
Това е невъзможно.
Мястото на извършване на нарушението може да бъде или в гр.Хасково или в гр.Харманли.
Такова описание на мястото на извършване на нарушението е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда, къде точно е извършено административното нарушение, за което е наложено наказанието.
3
Местоизвършването е съществен елемент от обективната страна на деянието и съгласно ЗАНН е задължителен реквизит на АУАН и НП.
Неяснотата относно този елемент води до невъзможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което АНО е наложил административно наказание.
Води и до невъзможност да се определи кой е местно компетентният административно-наказващ орган.
Дори да се касае за техническа грешка, това няма никакво значение, къй като законодателят не е предвидил въобще института “техническа грешка” в ЗАНН.
Административно-наказателното производство е строго формално.
Всяко отклонение от императивните разпоредби на ЗАНН е процесуално нарушение.
В случая то е съществено, защото е довело до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице.
Атакуваното НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, в тежест на АНО следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Предвид направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното такова и като прецени фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно наложеното с НП наказание „глоба“ и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1253-004161 от 27.12.2024г. на Началник група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, съответно на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на В. С.
П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул.“*********************, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД-МВР – Хасково да заплати на В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, бул.****************, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.