Определение № 57 от 28.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Камен Г. Господинов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20263100600114 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановление от 04.12.2025 г. прокурор от ВнРП в телеграфичен стил е прекратил на основание. 24 ал. 1 т. 1 от НПК досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК срещу Д.Б.Д, който, след като бил осъден да издържа своя низходящ Б.Д.Б, съзнателно не изпълнил алиментното си задължение в размер на повече от две месечни вноски.

Недоволна от становището на прокуратурата, майката на Б.Б обжалвала постановлението за прекратяване пред състав на Варненски районен съд.

Той от своя страна приел жалбата й за недопустима и със също толкова пространствено определение прекратил образуваното в тази връзка съдебно производство.

След като изпълнил пет абзаца с фрагменти от предходни решения и шабланни теоретични изрази, съдът изложил аргументация за решението си, която се свежда до следното :

Жалбоподателката нямала качеството на пострадал, тъй като не можела да бъде конституирана като граждански ищец в наказателния процес, респективно не била от кръга лица, оправомощени да атакуват прокурорското постановление. Това било така, тъй като престъплението било на формално, на просто извършване и не било свързано с настъпването на конкретни съставомерни общественоопасни последици. И след като в състава му не се предвиждало настъпването на вреди, то нямало и пострадал, ерго- легитимен жалбоподател.

Такава, според проверявания съдия била „константната“ практика на ОС Варна, обоснована с номера на две въззивни решения. Освен че тези решения са със спорна, според преценката на този състав правилност, те не могат да дефинират константност, а още по малко задължителност, най малкото защото са постановени по повод различна казуистика.

1

И след като в болшинството от първоинстанционните решения се преповтаря този един и същ удобен лайтмотив, грачещ с отказ от правораздаване, то следва да се повтори и нееднократно излаганата по такива поводи теза.

За да бъде деянието престъпно, освен виновно и наказуемо , трябва да бъде и общественоопасно, тоест всяко предвидено в НК престъпление има „конкретни общественоопасни последици“- дори и формалните, на просто извършване.

Не може да се приеме и че няма пострадал от престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК.

По определение от чл. 74 ал. 1 от НПК „ пострадал“ е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Прав е първоинистанционния състав, че като няма вреди, няма и пострадал.

Не се спори и че граждански ищец не може да бъде допуснат и граждански иск не може да бъде предявен , тъй като дължимите вноски са вече присъдени, но пречка Б.Б да бъде конституиран като частен обвинител в наказателното производство няма.

Престъплението по чл.183 ал. 1 от НК се осъществява чрез бездействие, засяга обществените отношения в семейството и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила съдебно решение за плащане на издръжка в инкриминиран размер.

Обществените отношения, обект на защита, предполагат и кръга лица, притежаващи качеството на пострадал. Заплащането на дължима издръжка е винаги конкретно правоотношение и неизпълнението му уврежда лицето, притежаващо правото да получи необходимите за съществуването му средства. Ето защо това лице има правото да участва в съдебното производство като частен обвинител, по аргумент от чл. 76 от НПК.

Видно от бракоразводното решение обаче, Д.Д бил осъден за заплаща месечна издръжка на детето си Б.Б , действащо чрез законния си представител и майка А. Л. М. .

Без значение е дали, с оглед изминалия период от време, детето е действало чрез или със съгласието на майка си, понеже тя лично не е придобила самостоятелно качество на пострадал по смисъла на чл. 74 НПК и не би могла да бъде надлежна страна в производство по чл. 243, ал.3 НПК.

Ето защо и правилно, като краен резултат, първоинстанционния съд е приел жалбата й за недопустима.

От съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателното производство е видно, че копие от него не е изпращано на действителния пострадал Б.Б.

Това би било пречка за първоинстанционно разглеждане на делото по същество, защото проверка по чл. 243 ал. 5 от НПК се извършва веднъж. В настоящия случай обаче, произнасяне относно законосъобразност или обоснованост на постановлението не е извършвана, поради което и няма пречка за такова произнасяне при последващо евентуално сезиране от пострадалия.

2

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по ЧНД № 5258/ 2025 г. на ВнРС.

Копия от това окончателно определение да се изпратят на жалбоподателката и на Б.Д.Б

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3