Решение № 1827 от 26.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. Пловдив, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330200838 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-001031/08.12.2021г., издадено от *** РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ Стамболийски, с което на П. Г.

Щ., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.

179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата, в допълнителни молби и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок – в случая съдът съобрази, че липсва отбелязване върху наказателното постановление за датата на връчване на процесното НП, като същата не се установява и от разпита на св. Г., който сочи, че не си спомня датата, на която жалбоподателят е отказал да получи наказателното постановление, който отказ е отразен в 1 наказателното постановление. Поради това и за гарантиране на правото на защита на жалбоподателя, съдът намери, че при липсата на доказателства за дата на връчване, жалбата се явява подадена в срок. Същата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:

На 01.10.2021г., около 07,00ч., жалбоподателят Щ. управлявал лек автомобил Рено Лагуна с рег. № ****, собственост на В.Н.Щ., в гр.

Стамболийски, по ул. Освобождение в посока ул. „Тракия“ (в посока изток).

На кръстовището между двете улици имало поставен знак Б2 - „Стоп“, който указвал на движещите се по ул. „Освобождение“ да спрат и да пропуснат движещите се по ул. „Тракия“. По същото време, по ул. Тракия, в посока „север“, се движело ППС – сметовоз, с рег. № ****, управляван от св. Ч..

Докато се движел по пътя, св. Ч. забелязал лек автомобил, паркиран непосредствено след кръстовището от дясната страна на пътя, пред находяща се на мястото кафе-машина. Св. Ч. предприел заобикаляне на спрения автомобил, поради което навлязъл в лявото платно на движението.

По същото време жалбоподателят Щ. достигнал кръстовището и предприел маневра „десен завой“, като целял да завие от ул. „Освобождение“ надясно и да продължи да се движи по ул. „Тракия“. В момента на извършване на маневрата, автомобилът на жалбоподателя навлязъл в улица „Тракия“ в платното за движение, по което в този момент се движел сметовозът, управляван от св. Ч.. Автомобилът на жалбоподателя ударил движещото се по ул. „Тракия“ ППС, управлявано от св. Ч., в задната лява гума. От настъпилото ПТП възникнали материални щети по автомобила на жалбоподателя, като същият в следващите дни се оплакал и от болки в дясното коляно.

Водачите позвънили на тел. 112, като на място пристигнал полицейския служител св. М., който взел проби за алкохол от водачите, които били отрицателни, и им съдействал за изготвянето на двустранен констативен протокол за ПТП. Впоследствие по молба на жалбоподателя бил издаден 2

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36 от св. М.. По случая било взето отношение от св. Т., който на 01.12.2021г. съставил АУАН № 1031 за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В хода на производството била назначена съдебна авто-техническа експертиза. От приетото по същата заключение на в.л. С. се установява, че от техническа гледна точка при настъпване на удара, л.а. Рено Лагуна е бил разположен източно от пътен знак Б2 на платното за движение на ул.

„Освобождение“ и е бил навлезнал на не по-малко от 0,10 метра на платното за движение на ул. „Тракия“, като в зоната на местопроизшествието е имало изтъркана трудно забележима „единична прекъсната линия“ – М3. От техническа гледна точка причина за настъпилото местопроизшествие е обстоятелството, че водачът на л.а. Рено Лагуна не е възприел своевременно движещият се по път с предимство т.а. Мерцедес 2628 Л Еконик и не го е пропуснал. Посочено е и че предвид, че местопроизшествието не е запазено с точното разположение на автомобилите, не може да бъдат еднозначно и категорично определени скоростите на автомобилите в момента на удара, поради което не може да се отговори дали св. Ч. е могъл да спре преди да настъпи удара и да избегне произшествието, както и не може да бъде определено дали в момента на удара л.а. Рено Лагуна е бил спрял.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани св. Т., който е актосъставител, посоченият свидетел по акта – св. М., св. Ч., св.Г. и св. Щ. – *** на жалбоподателя.

От показанията на св. Т. се установяват обстоятелствата покрай съставянето и отказът да бъде връчен АУАН, а от показанията на св. Г. се установяват обстоятелствата покрай отказът да бъде връчено наказателното постановление.

Спорен момент в производството се явява механизмът на настъпване на процесното ПТП. В тази връзка съществено противоречие съществува между изложеното от разпитаните в хода на производството свидетели и посоченото от жалбоподателя.

От показанията на св. Ч. се установява, че ПТП-то е настъпило, докато е заобикалял спрял на платното на ул. „Тракия“ автомобил, когато е бил блъснат от жалбоподателя. Същото се посочва и от св. М., който не е бил очевидец и разяснява какво му е било разказано от участниците в ПТП-то. От 3 своя страна жалбоподателят твърди, че той е бил блъснатият от сметовоза, като това същият е посочил и на св. М. видно от показанията на последния.

За изясняване на механизма на настъпване на ПТП и най-вече за установяване на мястото, където е бил осъществен сблъсъкът, е била назначена съдебна авто-техническа експертиза. От заключението на същата, което съдът кредитира като обосновано, аргументирано технически и съответстващо на доказателствата по делото, се установява, че ударът е настъпил вътре в ул. „Тракия“, тоест след като жалбоподателят е навлязъл в кръстовището и е предприел завиването надясно. Вещото лице подробно както в обстоятелствената част на експертизата, така и при изслушваното му в съдебното заседание, изключва възможността ПТП-то да е настъпило в рамките на улица „Освобождение“, т.е. невъзможен от техническа гледна точка се явява вариантът сметовозът да е навлязъл в ул. „Освобождение“ и да е ударил спрелия там автомобил. Отделно от това от показанията на св. Ч. се установява, че след настъпването на ПТП-то жалбоподателят е преместил автомобила си назад по улица „Освобождение“, което се подкрепя и от показанията на св. Щ., която също сочи, че автомобилът впоследствие е бил преместен при пристигането й. При така посоченото се установява от фактическа страна по безспорен начин, че ударът е настъпил след навлизането на жалбоподателя Щ. по ул. „Тракия“.

Ирелевантни в настоящото производство се явяват представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 35 и план-схема към него, доколкото същите касаят ПТП от 27.04.2020г., което няма отношение с процесното.

По отношение на възражението, че не е имало спрял автомобил в близост до кафе-машината, наличието на такъв се установява както от показанията на св. Ч., така и от посоченото от жалбоподателя в обясненията му от 01.12.2021г., подписани лично от него, в които самият той също сочи, че е бил наличен такъв автомобил. Поради това и съдът намира, че изложеното в съдебното производство възражение представлява единствено защитна позиция на жалбоподателя.

С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е и действително осъществилата се.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът достигна до 4 следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г., се установява компетентността на актосъставителя – т. 1.3. и на административно-наказващия орган – т. 2.8.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 01.12.2021г. за нарушение, извършено на 01.10.2021г., а НП - на 08.12.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Нарушението е описано с всичките му съставомерни елементи, като включително в АУАН е посочена и нарушената правна норма. Неоснователно се явява и възражението за нарушение на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН, доколкото същата не е приложима, тъй като свидетелят М., подписал акта, се явява свидетел, присъствал при установяване на нарушението. По отношение на въпроса за подаденото възражение срещу АУАН, видно е от АУАН, че същият е съставен на 01.12.2021г., като жалбоподателят е отказал получаването му, което е удостоверено в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. При това жалбоподателят не се е възползвал от правото си да подаде възражение в законово предвидения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. ), доколкото подаденото до директора на ОДМВР-Пловдив възражение е от дата 06.12.2021г., т.е. след изтичането на срока за възражение.

При правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай при така установеното от фактическа страна е било налице задължение за участникът в движението Щ. да спре на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а впоследствие и да не преминава стоп-линията, образувана от продължението на тротоара, преди да пропусне движещите се по пътя с 5 предимство по ул. „Тракия“ автомобили, в случая сметовоза, управляван от св. Ч.. От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява безспорно, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение, доколкото е навлязъл в кръстовището, без да пропусне управлявания от св. Ч. автомобил, с което е станал и причина за настъпване на процесното ПТП.

Следва да се посочи и че действията на св. Ч. по навлизане в платното за насрещно движение са позволени с аргумент от чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото същите са били осъществени при предприемане на заобикаляне на спряло ППС. Отделно от това забраната за изпреварване на кръстовище с аргумент от чл. 43, т. 2 от ЗДвП важи само за кръстовища на равнозначни пътища, именно с оглед обстоятелството, че задължение на водачите, които се движат по път без предимство, е да пропуснат всички движещи се по пътя с предимство превозни средства – в тази насока е и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

С оглед на гореизложеното, процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не са били претендирани и не са представени доказателства за извършването им, то и разноски не следва да бъдат присъждани. На жалбоподателя следва да се възложат сторените в хода на производството разноски за съдебна авто-техническа експертиза в размер на 350 лв. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д.

Разпечатката съдържа 40 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba48ba9e-56d6-42f5-9d5c-38a8a29802b3