Решение № 933 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 933 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110110022 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Б. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, чрез процесуален представител адвокат П. Й. Н. от Варненска адвокатска колегия, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника неустойка за непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 728468 от 26.10.2024 г. в размер на 2 934,96 лева.

Ищецът в исковата си молба сочи, че на 26.10.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 728468, по силата на който му е предоставен потребителски кредит в размер на 2 000,00 лева, който той се е задължил да върне в срок до 26.10.2026 г. на 24 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 45,56% и годишен процент на разходите (ГПР) 65%.

Съгласно Приложение № 1 към договора, размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 134,71 лв. (по данни от Приложение № 1: 137,71 лв. вкл. такса, респективно 257 лв. без одобрено обезпечение). В Погасителен план към договора в колона № 6 е посочена „неустойка в случай на непредставяне на обезпечение" в размер на 122,29 лв. месечно, а общият размер на неустойката за целия срок на договора възлиза на 2 934,96 лв.

Поддържа, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в Приложение № 1 е посочен ясно видът на обезпечението или срокът на предоставянето му. Счита, че клаузата за неустойка противоречи на добрите 1 нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като излиза извън допустимите рамки и чрез нея кредиторът получава имуществена облага без насрещна престация. Клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора цели да заобиколи нормата на чл. 16 от ЗПК, поради което по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК е нищожна. Счита, че неустойката представлява допълнителен скрит разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, което не е направено.

Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е направил плащания в общ размер на 2 002 лв., с които счита, че е погасил задължението си за главница. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, чрез процесуален представител адв. Л. В. от Софийска адвокатска колегия, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор за кредит, но твърди, че клаузите в него са действителни и отговарят на изискванията на ЗПК. Сочи, че чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Поддържа, че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение и е индивидуално договорена между страните. Счита, че неустойката е съразмерна с обезпечителната и обезщетителната й функция предвид високия риск на необезпечен кредит. Искането е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните е безспорно, а от представените по делото доказателства се установява, че на 26.10.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 728468, по силата на който ищецът е получил потребителски кредит в размер на 2 000,00 лева, задължавайки се да го върне в срок до 26.10.2026 г. на 24 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 45,56% и ГПР от 65%. Общата дължима сума при надлежно изпълнение възлиза на 3 233,04 лв. Съгласно Приложение № 1 към договора, размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 134,71 лв., а без одобрено обезпечение – 257,00 лв. В Погасителния план е предвидена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 122,29 лв. месечно, общо 2 934,96 лв. за целия срок на договора. Неустойката не е включена като разход при формиране на ГПР по договора за кредит. Тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

От представените от ищеца разписки за извършени плащания чрез системата EasyPay се установява, че ищецът е извършил следните плащания: на 27.11.2024 г. – 257 лв.; на 27.12.2024 г. – 257 лв. (с обща сума на превода 2

259,83 лв., от които 2,83 лв. такса); на 29.01.2025 г. – 257 лв.; на 30.04.2025 г. – 831 лв.; на 27.07.2025 г. – 400 лв. Общата заплатена от ищеца сума възлиза на 2 002 лв.

По нищожността поради заобикаляне на закона:

На първо място, клаузата за неустойка не е включена в посочения в договора ГПР от 65%, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като неустойката представлява разход по кредита, който е бил известен на кредитора още към момента на сключване на договора и следва да бъде включен в годишния процент на разходите. При включване на неустойката в ГПР, действителният размер на ГПР значително би надхвърлил обявения от 65%, респективно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг – пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Нарушението на чл. 19, ал. 4 ЗПК е самостоятелно основание за нищожност на клаузата на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Възражението на ответника, че неустойката не следва да се включва в ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, е неоснователно. Посочената разпоредба изключва от ГПР разходите при неизпълнение, но само доколкото те не представляват предварително планирани от кредитора разходи, включени в самия механизъм на кредитния продукт. В настоящия случай неустойката е предвидена още при сключване на договора, включена е в погасителния план като отделна колона и е калкулирана в общата дължима сума, което я квалифицира като предварително известен разход по кредита.

Клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора е в противоречие и с целта на чл. 16 от ЗПК, съгласно който оценката на платежоспособността на потребителя следва да се извърши преди сключване на договора за кредит. Чрез процесната клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на собствените си задължения за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което заобикаля закона. По силата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Ето защо клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона, респективно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

По нищожността поради накърняване на добрите нрави:

На следващо място и като самостоятелно основание, процесната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.

Съдът приема, че процесната клауза накърнява добрите нрави, тъй като надхвърля обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Размерът на неустойката от 2 934,96 лв. при главница от 2 000 лв. е близо 147% от 3 заемната сума, което значително надвишава обичайните размери. Съпоставена с уговорената възнаградителна лихва (общо 1 083,07 лв. съгласно Погасителния план), неустойката я надхвърля повече от два пъти, като по този начин води до неоснователно обогатяване на кредитора. Общата дължима сума при непредставяне на обезпечение нараства от 3 233,04 лв. на 6 168,03 лв., което представлява увеличение от над 90%.

В случая задължението за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) е поставено в зависимост от условия, чието сбъдване е практически затруднено за потребителя, предвид спецификата на бързите кредити и профила на техните ползватели. Нито в Договора за потребителски кредит, нито в Приложение № 1 е посочен ясно конкретният вид обезпечение и точният срок за предоставянето му, което допълнително затруднява потребителя.

По начина на уговарянето на неустойката – включена в размера на месечната погасителна вноска и дължима периодично за целия срок на договора – тя по същество излиза от присъщите на неустойката функции и представлява допълнително скрито възнаграждение за кредитора, замаскирано като санкция за неизпълнение. Неустойката не зависи от действително претърпени от кредитора вреди и се дължи автоматично, което я превръща в средство за неоснователно обогатяване.

С оглед гореизложеното и на всяко едно от посочените самостоятелни основания, клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 728468 от 26.10.2024 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона, респективно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 5 от ЗПК, както и на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави. Ето защо искът за установяване на недължимост на сумата от 2 934,96 лева е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед пълното уважаване на иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че адвокатската защита се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В тази хипотеза, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда.

Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2025 г. еврото е единствената законна разплащателна валута в страната. Поради това всички парични задължения следва да бъдат преизчислени и присъдени в евро по фиксирания обменен курс 1 евро = 1,95583 лева. Сумата от 2 934,96 лева, предмет на иска, се равнява на 1 500,87 евро.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, че Б. А. Ч., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 500,87 евро (хиляда и петстотин евро и осемдесет и седем евроцента), равняваща се на 2 934,96 лева, претендирана като неустойка за непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 728468 от 26.10.2024 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, да заплати на адвокат П. Й. Н. от Варненска адвокатска колегия, л. № 1300140490, сумата от 200 евро (двеста евро), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, да заплати на Б. А.

Ч., ЕГН **********, сумата от 60,01 евро (шестдесет евро и една евроцента), представляваща заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5