Акт от 14.12.2018, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н

И Е №101 гр.

Видин 14.12. 2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Видинският окръжен съд наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:

В.М.

Членове: Г.Й.

Р.Д. при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Владислав Влашев, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Д. ВНОХД №98 по описа за 2018год. и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №48, постановена на 25.01.2018г. по н.о.х.д.№912 по описа за 2015г. на Районен съд – Видин, подсъдимата Д. Т.С., ЕГН ********** е призната за невинна в това, че за времето от 05.03.2013 до

28.06.2013г. в град Видин в качеството на управител на

„*****" ЕООД

-Видин и в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага като

- възбудила и поддържала у А.М.С., в качеството на управител на ТД „******"

П. заблуждение, че ще продаде на дружеството 36 броя леки автомобила марка „*****" модел „****" и с това причинила на ТД „******" с регистрация в Р. П. имотна вреда в особено големи размери, а именно в размер на 195 495.00 евро;

- възбудила у Р. М.представител на „*****- с адресна регистрация Р. Ф. представлявано от Президента Ж.Л.Б., че ще продаде на дружеството 9 броя леки автомобила марка „***** „ модел „******* и с това причинила имотна вреда в особено големи размери на „******-Ф.в размер на 109 134. 00 евро, както следва:

1.Ha 05.03.2013г. възбудила заблуждение у А.М.С., в качеството на управител на ТД „*******" П., че ще продаде на дружеството 18 броя леки автомобила марка „****" модел „****" и следва да преведе по сметка на ********" ЕООД 18 000.00 евро

- На 06.03.2013г. възбудила заблуждение у А.М.С., в качеството на управител на ТД „********" П., че ще продаде на дружеството 18 броя леки автомобила марка „*******" модел „********" и следва да преведе по сметка на „**********" ЕООД 18 000.00 евро

- На 10.06.2013г. поддържала заблуждението у А.М.С., в качеството на управител на ТД „**********"

П., като предложила доставка на 4бр. автомобила уверявайки за постигната договореност с ТД „ *******" ООД – К. по отношение на доставката, за което и представляваното от него дружество може ги натовари от паргинг на ТД „*****" ООД в град К. и транспортира, за което следва да преведе на „********" ЕООД -

45 274.00 евро:

- На 20.06.2013г. поддържала заблуждението у А.М. С., в качеството на управител на ТД„**********"

П., по отношение доставката на четирите автомобила „*********" като изпратила по имейл копие от платежно нареждане от неизвършен банков превод от дата 19.06.2013г. от „**********" ЕООД към ТД „**********" ООД -гр.К. за платени 4 бр. автомобила марка

„******" модел „************":

- На 26.06.2013г. поддържала заблуждението у А.М.С., в качеството на управител на ТД „*********" П., по отношение извършено плащане от страна на „********" ЕООД към ТД „*********" ООД-гр.К. на 26.06.2013г. на сумата от 118 617.00 евро за 11 броя леки автомобила марка „*****" модел „******", като изпратила по имейл фотоснимка с натоварени 9 бр. автомобила марка „****" модел „*********" и копие на платежното нареждане от неизвършен банков превод и следва да заплати на

******** ЕООД сумата от 114 221.00 евро, с което причинила на ТД „*********" имотна вреда в особено големи размери 195 495,00 евро, и случаят е особено тежък и 2.На 12.06.2013г. възбудила у Р.М. представител на „*******" САС-Ф.я представлявано от Президента Ж.Л.Б., че ще продаде на дружеството 9бр. леки автомобила марка „******* „ модел „*********" - На 19.06.2013г. поддържала заблуждението у Р. М. представител на „*******" САС- Р. Ф., като издала проформа фактура № 277 от 19.06.2013г. на стойност 109

134 .00 евро с посочване на номера и шаси на

9бр.автомобила „*******" модел" *****" , които били част от договорените с ТД „******" от които четири напълно заплатени от ТД „******" на 10.06.2013г., а за пет е поискано доплащане на същата дата от ТД „*******", която сума дружеството заплатило на „********" ЕООД на 28.06.2013г. и с това причинила имотна вреда в особено големи размери на „********-Ф. в размер на 109 134.00 евро и случаят е особено тежък

- като общата стойност на причинената имотна вреда е в особено големи размери в размер на 304 629.00/триста и четири хиляди шестотин двадесет и девет/ евро, които суми са преведени от Р. Ф. от А.М. С., в качеството на управител на ТД„********"

П.,, както следва: на 06.03.2013г. - 9 000.00 евро на 06.03.2013г. - 9 000.00 евро на 05.04.2013г. - 18 000.00 евро на 10.06.2013г. - 45 274 .00 евро на 25.06.2013г. - 114 221.00 евро - и на 28.06.2013г. - 109 134.00 евро от Р.М.представител на „********" САС-Ф.представлявано от Президента Ж.Л.Б. и случаят е особено тежък, за което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.211 във връзка с чл.209, ал. 1 , във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на състава, разгледал делото в първостепенния съд, който противно на мнозинството от състава, което приема, че се касае за търговски отношения между фирми, намира, че е налице извършено престъпление, тъй като подсъдимата изначално не е имала намерение да осъществи лоялни търговски сделки, а да се облагодетелства.

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск от „*********"

- П срещу подсъдимата

Д.Т.С. за сумата от 195

495 евро - главница, представляващи стойността на нанесени имуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва считано от 25.06.2013г. - датата на последния паричен превод до окончателното изплащане на главницата.

Съдът е отхвърлил като неоснователен и предявения гражданския иск от „*******" САС – Ф.срещу подсъдимата Д.Т.С. за сумата от 109 134 евро - главница, представляващи стойността на нанесени имуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва считано от 28.06.2013г. - датата на последния паричен превод до окончателното изплащане на главницата.

В законоустановения срок е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Видин, в който представителите на обвинението считат, че от събраните по делото доказателства взети в тяхната съвкупност следва да се направи извод за виновността на подсъдимата в извършването на престъплението, в което е обвинена от Районна прокуратура – Видин. В тази насока се сочат последователните, логични и вътрешно непротиворечиви свидетелски показания, с изключение на тези на В. П.. Твърди се още, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на закона - материален и процесуален, и е необоснована поради това, че е направен неправилен анализ на доказателствата.

Иска се да бъде разгледан протеста и бъде отменена атакуваната присъда, и бъде постановена друга, с която Д.Т.С. бъде осъдена за престъпление по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което е имала обвинение в първата инстанция.

Пак в законоустановения срок са постъпили и въззивни жалби от гражданския ищец - дружество ********“ САС/********/- Р. Ф., конституиран в с.з. от 28.04.2016г. по н.о.х.д.№912/2015г./, подадена чрез адвокат Д. И. – М.и адвокат Б.Б., както и от гражданския ищец - дружество „********* “/*************** /, . конституиран в с.з. от 28.04.2016г. по н.о.х.д.№912/2015г./, чрез адвокати Д. И. – М. и адвокат Б.Б. от Адвокатско сдружение „Д.И.а-М. и съдружници“, град С., които жалби са пространни и идентични, с които и двамата граждански ищци сочат, че са недоволни от присъдата, в частите й, с които са отхвърлени изцяло предявените от двамата ищци граждански иска за непозволено увреждане, поради това, че подсъдимата Д.Т.С. е призната за невинна по повдигнатите й обвинения. Със жалбите се иска атакуваната при- съда да бъде отменена в частите й, с които са отхвърлени изцяло предявените граждански иска от двамата конституирани граждански ищци, и бъде постановена друга присъда, с която на основание чл.45 от ЗЗД да бъде осъдена подсъдимата С. да заплати съответно: на дружеството „********“ САС сумата от 109 134евро-гланица, представляващи имуществени вреди вследствие от осъществената измама, както и на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, подсъдимата да бъде осъдена да заплати на същото дружество законната лихва за забава върху главницата от 28.06.2013г.-датата на паричния превод, до окончателното изплащане на главницата; и съответно на дружеството „********“ да заплати сумата от 195 495евро-гланица, представляващи имуществени вреди вследствие от осъществената измама, както и на основание чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, подсъдимата да бъде осъдена да заплати на същото дружество законната лихва за забава върху главницата от 28.06.2013г.-датата на паричния превод, до окончателното изплащане на главницата, като и двете дружества искат да им бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените пред двете инстанции разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на обвинението поддържа становището, че е налице неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на мотиви по делото, поради което се иска атакуваната присъда да бъде изцяло отменена, а делото върнато на първостепенния съд за разглеждането му от друг състав.

Защитата на гражданските ищци – адвокат Б. пледира, че макар и мотивите по делото да са доста кратки, в крайна сметка има мотиви. Иска се да бъде отменена присъдата и бъде постановена друга с която съдът да счете, че подсъдимата е виновна и съответно да бъдат уважени осъдителните искове срещу нея.

Защитата на подсъдимата в съдебно заседание поддържа също атакуваната присъда да бъде отменена, поради липса на мотиви, като делото бъде върнато, но не на първостепенния съд, а на прокуратурата, тъй като обвинителния акт по делото е неясен що се касае до бройките автомобили и техните цени от една страна, както и за кои точно от тях е повдигнато обвинението, а от друга по него не е повдигнато обвинение относно договора от 05.04.2013г., както и това, че в обвинителния акт имало противоречие между обстоятелствената част и диспозитива.

Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Протестът е подаден в законоустановения срок от Районна прокуратура Видин, която страна има правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Въззивните жалби също са подадени в срок от , които са страни по делото и имат правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал, изложените доводи в протеста и след като извърши служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че протестът е основателен, макар и не на посочените в него основания, имайки в предвид следните съображения:

По служебната проверка на присъдата.

Окръжният съд установи, че при постановяването на присъдата, съставът на първоинстанционният съд е стигнал до различни решения на казуса, а именно – съдебните заседатели са решили, че подсъдимата С. е невинна по така повдигнатото й от Районна прокуратура обвинение, а председателят на състава е бил на мнение, че подсъдимата е виновна по така повдигнатото й обвинение, поради което същият е подписал присъдата при особено мнение. Съответно съдебните заседатели са написали съответните мотиви, които обясняват съображенията им за така взетото решение, като тези мотиви са подписани само от съдебните заседатели, а председателят на състава е изложил своите мотиви относно изразеното особено мнение, подписани само от него.

Мотивите на съдебните заседатели са изключително лаконични и представляват две страници и колкото съдът подробно да ги чете, намира, че същите не покриват изискванията на чл.305, ал.2 от НПК, тъй като в същите не са посочени кои са установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, че подсъдимата е невинна и че се касае за търговски отношения между фирми, а не за измамни действия от страна на същата.

Още повече не са посочени и противоречията на доказателствените материали и съответните съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В мотивите действително е посочено, че съдът е приел за установена фактическата обстановка, но такава фактически не е нито установена, нито изложена в някаква последователност. При това положение въззивният съд не може да направи съответната проверка на базата на кои установени обстоятелства са взети съответните правни изводи относно виновността или невиновността на подсъдимата.