Решение № 141 от 16.08.2023, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ №136

№ 141 гр. С., 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20211870101206 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т.С.” ЕАД, гр. С., е предявило срещу М. П. Ш., с настоящ адрес в с. К., Община С. (съгласно исковата молба и уточняващата молба, постъпила на 1.2.2021 г. в С.Р.С. преди изпращане на делото по подсъдност на РС – С.) искове за заплащане на следните суми: сумата 344,95 лв., представляваща дължима от ответника цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2016 г. до м. ноември 2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., кв. „Б.”, бл. , вх. , ет. , ап. , с абонатен номер 070111, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба пред С.Р.С. на 23.11.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 99,86 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 31.08.2020 г. върху претендираната цена на топлинна енергия; сумата 3,45 лв., представляваща дължима сума за предоставена услуга – дялово разпределение за периода от м. юли 2017 г. до м. ноември 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 31.08.2020 г. върху претендираната сума за предоставената услуга – дялово разпределение.

Твърди се в исковата молба, че ответникът М. П. Ш., както и Й.Й. Ш.а са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за гореописания недвижим имот, посочен в исковата молба и че ответникът, като един от съсобствениците на имота, 1 отговарял разделно за половината от общия размер на главните задължения за цена на доставена топлинна енергия в имота и за дялово разпределение за процесните периоди, както и от общия размер на претендираните за съответните периоди лихви за забава върху тези главни задължения. В рамките на тази негова отговорност е отправено искане той да заплати горепосочените суми, всяка от които представлява половината от общия им размер.

По искане на ищеца, отправено с исковата молба, с определение от 23.1.2021 г. по гр. д. № 57927/2020 г. по описа на С.Р.С. (преди изпращане на делото по подсъдност на РС – С.) като трето лице – подпомагаща го страна е конституирано „Т.С.” ЕООД, гр.

С..

В писмена молба, постъпила в хода на производството пред РС – С. на 10.3.2022 г., третото лице – подпомагаща страна на страната на ищеца, чрез пълномощника си юрк. Яна Митева, е заявило, че не оспорва исковете и че същите са основателни и доказани.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал пред С.Р.С. отговор на исковата молба (приложен в кориците на настоящото производство, тъй като не е бил надлежно присъединен към материалите по гр. д. № 57927/2020 г. на С.Р.С.), в който е оспорил исковете изцяло със становище за тяхната неоснователност. Твърди, че не е съсобственик на посочения в исковата молба недвижим имот от м. август 2017 г. и излага множество други правни съображения срещу основателността на исковете.

В писмена молба от 28.3.2022 г. юрк. Д.К. – пълномощник на ищеца заявява, че поддържа исковете.

Третото лице – подпомагаща страна на страната на ищеца не заявява допълнително становище по исковете.

Пред съда ответникът се представлява от пълномощника си адв. С.С., който заявява, че поддържа становището по исковете, изложено в отговора на исковата молба и в хода на устните състезания моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са на общо основание допустими, но са неоснователни.

От началото на посочения от ищеца период, за който се отнася претендираното вземане за цена на топлинна енергия (м. май 2016 г.) до 3.11.2017 г., когато е влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, издадено на 18.9.2017 г. от държавен съдебен изпълнител при С.Р.С. (СРС) по изп. д. № 414/2015 г. по описа на 2

СИС при СРС, 3 отд., 19 участък, ответникът М. Ш. е бил съсобственик на апартамент № , находящ се в гр. С., ж. к. „К.С.“, кв. „.“, блок № , вход „“, ет. , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.. Делът на ответника в съсобствеността върху този недвижим имот е бил 1/6 идеална част, както е посочено в решение от 5.3.2012 г. по гр. д. № 14823/2007 г. по описа на СРС, 72 с-в, с което делбата на имота е извършена чрез изнасянето му на публична продан. Не е спорно, че този имот се намира в сграда – етажна собственост и в процесния период е бил присъединен към абонатна станция. Поради съвкупността от тези обстоятелства и в съответствие с чл.

153, ал. 1 от ЗЕ до 3.11.2017 г. ответникът М. Ш. е бил клиент на топлинна енергия, поради което е бил сред лицата, длъжни да монтират средства за дялово разпределение п о чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имота и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.

36, ал. 3 от ЗЕ.

Не е спорно, че в процесния период разпределението на топлинната енергия в сградата, в която се намира недвижимият имот, чийто съсобственик е бил ответникът, е извършвано съгласно чл. 139-139б от ЗЕ по система за дялово разпределение от третото лице „Т.С.“ ЕООД, гр. С., като заплащането на дължимите суми за топлинна енергия от клиентите на топлинна енергия е осъществявано в съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ по реда на чл. 71 от действащата в този период Наредба № 16-334 от 6.4.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/2007 г., отм., ДВ, бр. 25/2020 г., понататък посочвана като Наредба № 16-334/2007 г.).

От доказателствата по делото не се установява в процесния период да е възникнало по реда на чл. 71 от Наредба № 16-334/2007 г. задължение на ответника по чл. 153, ал. 1, вр. чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ за заплащане на цена на доставена до имота топлинна енергия за процесния период.

Видно е от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. К.

В.-Т. по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), че е налице разлика между индивидуалните изравнителни сметки и подадените изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение (ФДР), т. е. от третото лице „Т.С.“ ЕООД, гр. С. към ищеца „Т.С.“ ЕАД, гр. С.. Тази разлика е подробно илюстрирана на стр. 4 от заключението, като от устните разяснения на вещото лице при защитата на заключението му в с. з. на 28.3.2022 г. се установява, че „Т.С.“ ЕООД, гр. С. е подавало на „Т.С.“ ЕАД, гр. С. информация за дължими суми за топлинна енергия в процесния имот, които са били значително различни от изготвяните от самото дружество „Т.С.“ ЕООД, гр. С. изравнителни сметки, изследвани непосредствено от вещото лице, като последните отразяват действителното дялово разпределение при положение, че в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела.

3

Установява се от тази съпоставка в заключението, че за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2017 г. сумата за доплащане по действителната изравнителна сметка е 24,83 лв., а на ищеца е подадена информация, че му се дължи сумата 641,68 лв., т. е. с 616,85 лв. в повече; за периода от 1.4.2017 г. до 30.8.2017 г. по действителната изравнителна сметка ищецът дължи връщане на сумата 228,03 лв., а на същия е подадена информация, че му се дължи сумата 24,96 лв., т. е. с 252,99 лв. в повече; за периода от 1.9.2017 г. до 30.11.2017 г. по действителната изравнителна сметка ищецът дължи връщане на сумата 121,15 лв., а на същия е подадена информация, че му се дължи сумата 0,05 лв., т.е със 121,20 лв. в повече. Така според заключението по СТЕ за целия процесен период от 1.5.2016 г. до 30.11.2017 г. предоставената от „Т.С.“ ЕООД, гр. С. на „Т.С.“ ЕАД, гр. С. информация за дължими суми за топлинна енергия, доставена до имота на ответника, е за такъв техен размер, който е с 991,04 лв. в повече от действителните изравнителни сметки. Това необосновано превишение (991,04 лв.) за процесния период е по-голямо от общия размер на претендираното от ищеца вземане за цена на топлинна енергия, доставена до недвижимия имот, в съсобствеността върху който е участвал ответникът М. Ш. (689,90 лв.), от което в настоящото производство срещу него се претендира половината (344,95 лв.). Така при положение, че ищецът основава вземанията си срещу ответника именно на тази информация, предоставена му от ФДР, се налага изводът, че за процесния период за ответника М. Ш. не се установява да е възникнало задължение към ищеца за плащане на каквато и да било част от тази сума. Затова е безпредметно обсъждането на евентуалното възражение на ответника за погасяване на процесното вземане по давност.

По тези съображения искът с правно основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал.

1 от ЗЗД за заплащането на сумата 344,95 лв., представляваща дължима от ответника цена на доставена топлинна енергия в периода от м. май 2016 г. до м. ноември 2017 г. до описания в исковата молба недвижим имот е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.

Предвид неоснователността на този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 99,86 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2017 г. до 31.08.2020 г. върху претендираната цена на топлинна енергия.

По делото не се установяват основанието и размера на вземането на ищеца за дължима цена за предоставена услуга „дялово разпределение” за периода от м. юли 2017 г. до м. ноември 2018 г., което съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1-3 от Общите условия на ищеца, одобрени през 2016 г., се формира от конкретни елементи. Към исковата молба в заверен препис е приложено неподписано извлечение от сметка за абонат № 70111 към 09.08.2019 г. (л. 35 от материалите по гр. д. № 57927/2020 г. на СРС преди изпращането му по подсъдност на РС - С.), което обаче не е редовно от външна страна, 4 тъй като в него ръкописно са извършени допълнения. Поради това този документ не установява основанието и размера на вземанията за цена на услугата „дялово разпределение”, а други доказателства в тази насока не са представени. От своя страна ответникът не е признал такива обстоятелства с отговора на исковата молба. По тези съображения исковете за установяване съществуването на вземане на ищеца за неплатена цена на предоставена услуга „дялово разпределение” за посочения период и на вземане за обезщетение за забава върху тази цена за период от 30.08.2017 г. до 31.08.2020 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 300,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.3.2022 г. (л. 23 от материалите по делото пред РС – С.). Този размер на адвокатско възнаграждение е минималният съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр.

64/2004 г.) в редакцията на разпоредбата (обн. ДВ, бр. 68/2020 г.), действаща към датата на сключване на този договор. В списък по чл. 80 от ГПК, представен в с. з. на 16.5.2022 г., ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400,00 лв. и прилага към списъка договор за правна защита и съдействие от 5.4.2021 г., съгласно който е уговорен такъв размер на адвокатското възнаграждение (400,00 лв.) и то е платено от ответника в този размер. Не става ясно какво е основанието за сключване на този договор, първо защото той очевидно е датиран погрешно – към 5.4.2021 г. настоящото производство пред РС - С. все още не е било образувано, а именно това производство е посочено с номер на делото пред РС - С. като предмет на осъществяваната от упълномощения адвокат на ответника правна защита и съдействие.