Решение № 137 от 14.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. П., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220102170 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от ищеца Н. Н. А., ЕГН-********** от Затвора в гр. П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес гр. С., бул. ************, представлявана от Директора И.Й..

С подадената искова молба е предявен иск е с правно основание чл.71 ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл.4 от Закона за защита от дискриминация.

В подадената искова молба ищецът твърди, че е настанен в килия в зона с повишена сигурност и охрана в Затвора – П. и затворническата администрация му осигурявала един час престой на открито, а други осъдени на доживотен затвор и лишаване от свобода им провеждат по един час и четиридесет и пет минути или два часа. Твърди, че в Затвора – С. проведат престой на открито по един час и половина. Ищецът твърди, че е провеждал престой на открито по-малко от другите осъдени на доживотен затвор и от осъдени на лишаване от свобода, които са в Затвора – П., също лишените от свобода в Затвора – С., както и от други лишени от свобода в другите затвори в Република България. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди /болки, главоболие, нервност, унижение, малоценност, страдание, безсъние и чувство 1 за беззаконие в държавата България/ в периода от 05.04.2014 г. до 23.05.2024 г.

Искането към съда е да осъди ответника ГДИН – С. на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., че е нарушил равноправното третиране на лишените от свобода по смисъла на нормативен акт на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС на лично и обществено положение, като пряка и/или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр.

Въз основа на тези нарушения ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които са посочени по-горе, както и периода, за което иска да бъде обезщетен в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2014 г. до 23.05.2024 г., мораторна лихва, както и от 24.05.2024 г. да се счита акцесорна лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. Посочил е банкова сметка, по която следва да се изплатят посочените суми. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му юрк. Р., с вх. № 17743/10.07.2024 г., с който счита, че така предявената искова молба от л/с Н.

Н. А., е неоснователна и необоснована при следните съображения: Сочи се, че в Затвора - П. л/с от „зоната е повишена сигурност“, в която е настанен л/с Н.

А. като осъден на доживотен затвор, провеждат престоя си на открито на 3-то и 4-то „каре“ отделно от другите л/с в затвора. Сочи се, че на място за престой на открито са обособени двете „карета“ заградени е оградна мрежа и бодлива тел с височина 2.6 - 2.8м. като в „карето“ са поставени лежанка, успоредка, щанги и тежести, за да могат л/с по време на престоя, на открито да тренират фитнес упражнения, за да поддържат физическото си здраве в кондиция, в резон е предписанията на чл. 163 от ЗИНЗС.

Сочи се, че съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - лишените от свобода имат право на престой, на открито не по-малко от един час на ден, като в случая на л/с А. и другите л/с в Затвора - П., е осигурено време от 1ч. и 30минути за престой на открито. Твърди се, че в рамките на пребиваването на л/с Н. А. в 01-во отделение на затвора /Зона за повишена сигурност и охрана/ на Затвора - П. на същия изцяло е подсигурено и реализирано правото му по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 3, ал. 4 от ППЗИНЗС при спазване изискванията на ал. 10 от същия член във връзка с чл. 197, ал. 2 от ЗИНЗС.

Съгласно изискванията на посочената нормативна база, мястото за престой на 2 открито е оборудвано с подходящи уреди за фитнес тренировки, където л/с А. може да изразходва енергията от натрупалото се в него физическо и психическо напрежение. Твърди се, че л/с Н. А. многократно се е възползвал от правото си за провеждане на престой на открито, като след подадена от него декларация с оплаквания относно невъзможността да провежда престоя си на открито с доживотно осъдения Д. П. Г., л/с А. се извеждан отделно за определен период от време. Твърди се, че в съответствие с изискванията на чл.

164, ал. 1 от ЗИНЗС, същият е включван в мероприятия по чл. 148 от ППЗИНЗС. В последното такова мероприятие - Турнир по табла, проведено на 15 и 16.05.23г. с доживотно осъдени лица, л/с Н. А. също е взел участие, което показва, че на л/с в „зоната с повишена сигурност“ са осигурени и друг вид занимания, с цел сваляне на напрежението в лишените от свобода. Сочи се, че за целия исков период от 05.04.14г. до 23.05.24г. времето за престой на открито определено за л/с в „зоната е повишена сигурност“ е било 1 час и 30минути.

Твърди се, че по отношение на възможностите за престой на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС до този момент л/с А. не е предявил такова искане пред медицинските специалисти в Затвора - П., не са известни хронични заболявания, налагащи такава нужда при л/с А.. Сочи се, че съгласно медицинска справка от д-р А.Б. - Директор на МЦ при Затвора — П. по АД № 526/23г. на АС[1]П. с тава ясно, че л/с А. не е имал съществени оплаквания от заболявания. Сочи се, че по отношение на психичното здраве л/с А. сграда от смесено личностно разстройство с белези на емоционална нестабилност и диссоциалност, и безсъние, които са били медикаментозно компенсирани с прием на „Лепонекс“ в минимални количества преди няколко години, като всички останали актуални към последните месеци оплаквания на л/с А. са били обикновена настинка, главоболие и киселини в стомаха. Като в случая става ясно, че при л/с А. няма медицински основания за удължаване на престоя на открито съгласно чл. 71, ал. 11 от ППЗИНС. Коментира разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС, чл.

164 от ЗИНЗС, както и нормите на ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. и приложимостта им по отношение на ищеца. Твърди се, че заключението за наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна, 3 така и по отношение на субектите. Твърди се, че в случая ищецът л/с Н. А. не е в идентично, сходно положение с лицата, които изтърпяват „доживотен затвор“ в други затворнически заведения, а именно затворите в градовете С., Пловдив, Враца, Ст. Загора, Ловеч и др. В подобни“ сравними сходни обстоятелства“ по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание / доживотен затвор или доживотен затвор без замяна/ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която цитира. Счита се, че срещу л/с Н.

Н. А. не е прилагана никаква форма на пряка, или непряка дискриминация при сравними сходни условия спрямо другите л/с от зоната с повишена сигурност в Затвора – П.. Твърди се, че ответникът от своя страна е изпълнил своите задължения и налице няма незаконосъобразни действия, насочени персонално към ищеца по делото. Сочи се, че началникът на Затвора – П., в първите работни дни на всяка нова година, издава нова заповед за дневния режим на л/с в затвора, която важи до следващата нова година, поради което има цикличност относно наложения дневен режим в затвора, във връзка с което имаме претенция за три годишна погасителна давност, съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. Ако съдът прецени, че този вид погасителна давност не е приложима по случая, тогава се моли да бъде взет в предвид чл. 110 от ЗЗД според, който с изтичане на пет годишната погасителна давност се погасяват всички претенции. В случая, тъй като искът е от дата 23.05.2024 г., претенцията за вземания от неимуществени вреди назад във времето преди 23.05.2019 г. счита, че е погасена по давност. Счита се, че претенция от л/с Н. Н. А., отправена срещу ГД „ИН“, е неоснователна, необоснована и моли да бъде отхвърлена като такава.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК и чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС се претендира за юрисконсултско възнаграждение за ГД „ИН“. Към отговора на исковата молба са приложени доказателства. С молба/становище от ищеца, чрез особения представител адв. Ж., с вх. № 20185/08.08.2024 г. е изразено становище по депозирания отговор на исковата молба и представените писмени доказателства, с което допълва изложените факти от ищеца А., касателно обстоятелствата за осъществена по отношение на него дискриминация, обусловила претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Поддържа се, че ищецът А. страда от комбинирано личностно разстройство F 4

61.0 /по МКБ-10/ Смесени и други личностни разстройства. Комбинация от Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип и Диссоциална личност с хипертимни нагласи и кверулантни наслойки. Същата диагноза е посочена и в медицинска справка, представена с отговора на исковата молба. Поддържа се, че ищецът А., с оглед на поставената му диагноза, следва да провежда подълъг престой на открито, доколкото този факт е известен на администрацията. Именно заради заболяването му, ищецът А. е обективирал искане да му се осигури допълнителен престой на открито един час извън регламентирания по чл. 86, ал. 1, т. от ЗИНЗС и чл. 71, ал. 11 от ППЗИНЗС. Но администрацията не е уважила молбата му и въпреки, че й е известен този факт, то А. провежда престой на открито по-малко от лица в сходно положение, осъдени на лишаване от свобода или доживотен затвор без да страдат от заболяване, обективиращо нужда от по- дълъг престой в Затвор П.. Сочи се, че в съдебната практика се приема, че от значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в Закон за дискриминацията форми на нежелано или по[1]неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Дори и администрацията на Затвора гр. П. формално да е спазила изискванията на нормативната уредба, която предвижда, че престоят на открито следва да е поне един час дневно, то поддържам, че администрацията не е освободена да третира равно всички лица изтърпяващи наказание „доживотен затвор“. Целта на закона е да се установи и санкционира всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в чл.4 ал.1 от закона. В случая, ищецът А. в първоначалната искова молба твърди, че личностното му качество е на изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ при специален режим, а убежденията си защитава чрез подаване на жалби и молби. Сравнението би следвало да се прави с другите лица с такова качество, а именно другите лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в същия затвор, страдащи от определено заболяване, обуславящо по-дълъг престой на открито и лица, които са физически и психически здрави, провеждащи по-дълъг престой от ищеца. Поддържа, че е налице пряка дискриминация и се отнася до по-неблагоприятно третиране на някого на основата на защитен признак в сравнение с друго лице, поставено при сравними сходни обстоятелства и тук 5 забраната е абсолютна. Това по[1]неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третират лишени от свобода осъдени на доживотен затвор и изтърпяващи наказанието при специален режим, тъй като са налице сравними сходни обстоятелства. / Решение № 260203/23.09.2020 г. по гр.д.№ 2335/2020 г. по описа на ПлРС; Решение № 260063 от 09.03.2021 г. по в. гр. д. № 907 / 2020 г. на IV състав на Окръжен съд - Плевен/ Оспорва се депозирания отговор и въведените възражения, че ищецът не е дискриминиран, доколкото е включен и е взел участие в турнир по табла.