Решение № 5127 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5127 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110205655 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. Т., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-028159 от 02.03.2022 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. Твърди се, че описаното място на нарушение не отговаря на обективната истина. Излага се, че в деня на твърдяното нарушение се е провеждал национален протест на пътно-поддържащите фирми, като жалбоподателят е проявил желание да се включи в него.

Поддържа се, че на входа на гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ жалбоподателят е бил спрян за проверка, след което заедно с други водачи на камиони е бил съпроводен от полицейски патрулни коли до центъра на града, където е паркирал. Твърди се, че не е знаел, че извършва нарушение, както и че не е бил предупреден при спирането му. Пледира се, че не е установено наличието на знак на процесното място, както и че не става ясно кога е констатирано нарушението. Поддържа се, че собственик на товарния автомобил е юридическо лице, което трябва да понесе отговорност. Сочи се, че АУАН е следвало да бъде съставен на място, както и че жалбоподателят не е бил поканен за съставянето му. Алтернативно се счита, че е налице маловажен случай. Претендират се разноски.

В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2021 г., около 06:30 ч., гр. София, на бул. "Цариградско шосе" при парк "Врана", полицейски служители спрели за проверка товарен автомобил, марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № ..., управляван от жалбоподателя В. К. Т..

На същата дата били изготвени докладни записки и доклад за проверени лица и превозни средства във връзка с провеждането на протестно мероприятие на територията на гр. София, площад „Княз Александър I“.

На 12.12.2021 г. срещу жалбоподателя и в негово отсъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение от Н. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, в който било посочено, че жалбоподателят н а 12.10.2021 г., около 06:30 ч., е управлявал товарен автомобил, марка и модел „МАН ТГС“, с рег. № ..., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към бул. „Цар Освободител“, като преди моста над площад на Авиацията при наличие на пътен знак В-4 навлязъл и се движил в зоната на знака. Преди съставяне на АУАН до жалбоподателя не била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН.

Актът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 27.01.2021 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-028159 от 02.03.2022 г. от Началник Сектор към СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 04.04.2022 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н..

Свидетелят излага, че е съставил АУАН въз основа на докладна записка.

Съдът намира показанията на свидетеля за съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Н. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред справка картон на водача, докладни записки, доклад за проверени лица и превозни средства, доклад от видеонаблюдение, трудов договор, заповед № 8121К-13312/23.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писма от Столична община и заповед № 513з-5073/21.07.2015 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което 2 същата е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от Н. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от ДДД. която работи на длъжност „Началник Сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице е, обаче, на първо място нарушение на правилата за съставянето на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, к огато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В конкретния случай не са представени доказателства за изпращане на покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН, напротив от материалите по делото е видно, че директно е пристъпено към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без същият да е бил поканен за това, без същият да е уведомен, че започва административнонаказателно производство срещу него се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административнонаказателна процедура, тъй като съществено е ограничило правото на нарушителя на защита, лишавайки го от участие в една от фазите в производството.

Обстоятелството, че препис от АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му не може да санира допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за започването на административнонаказателно производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да 3 участва в него и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му актосъставителят е лишил от правото на защита на нарушителя в този етап от производството, което е опорочило изцяло административно-наказателното производство (в този смисъл са и решение № 389/12.06.2014 г. на АССГ по адм. д. № 12042/2013 г., решение № 7925/20.12.2017 г. по кнад № 11175/2017 г. по описа на АССГ, VII касационен състав).

На следващо място в АУАН и НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно която участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посочената правна норма е бланкетна, като за да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на пътен знак В-4, посочен в АУАН и НП като знак, чиято забрана жалбоподателят не е спазил, като по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното правило за поведение, което той е нарушил, за да му бъде наложено съответното административно наказание. Видно от представения АУАН бланкетната норма на чл. 6, ал. 1 ЗДвП не е била надлежно конкретизирана. Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл. 53 ЗАНН), като същата подлежи на отстраняване посредством даване на точна правна квалификация от страна на АНО при издаване на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган обаче не само, че не е отстранил допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП . Видно от обжалваното наказателно постановление АНО е приел, че нарушението, извършено от жалбоподателя се е изразило в следното "при наличието на пътен знак В-4 /забранено е влизането на товарни автомобили/ навлиза и се движи в зоната на действие на знака. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният акт, който съдържа правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на този пътен знак. Цитираната като нарушена разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДВП не посочва при какви пътни знаци какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС.

Съгласно § 80 от Заключителните разпоредби към ЗДвП в 6 – месечен срок от влизане на закона в сила Министерски съвет следва да приеме правилник по прилагането му. Именно в Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДВП/ в сила от 01.06.1996 г., приет с ПМС № 36 от 05.03.1996 г. са уредени задълженията на водачи на ППС при наличие на определени пътни знаци. Пътен знак В-4 съгласно чл. 47, ал. 3 ППЗДВП е знак, въвеждащ забрана, а именно: "Забранено е влизането на товарни автомобили". Ето защо, като не е посочил конкретната норма , въвеждаща задължение за жалбоподателя, в качеството му на водач на товарен автомобил , да не навлиза 4 след поставения пътен знак В-4 АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена. По този начин е допуснато още едно съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора, право на разноски има въззивникът, който претендира сумата от 150 лв. - адвокатско възнаграждение. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло и в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му.