Акт от 23.04.2018, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е №

191 гр.Видин, 23.04.2018 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Видинският районен съд , гражданска колегия , в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Нина Н. при секретаря Ф.Н., като разгледа докладваното от съдия Н. гр.дело №233 по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.282 от ГПК за делба по чл.34 ЗС.

Подадена е искова молба от М.И.Н. с ЕГН: ********** срещу Е.Ц.Н. с ЕГН: ********** за делба на недвижим имот. Направено е и искане по чл.344, ал.2 ГПК ,във вр. с чл.57, ал.1 СК за плащането на ищеца на сума в размер от 100 лева месечно, считано от 27.07.2016г., на коята дата е влязло в сила решението за развод , респективно за предоставяне ползването на семейото жилище, поради ползването на същото изцяло от ответника.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, която в срока по същия текст е подал отговор, в който излага, че искът за делба е неоснователен, тъй като имотът е придобит изцяло с лични средства на ответника, получени като дарение от бащата на ответницата.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните по обстоятелствата, че същите са сключили граждански брак на 12.09.1987г., за което е съставен акт №0457/12.09.1987г. в община Видин , и който е прекратен с влязло в сила на 27.07.2016г. решение на ВРС по гр.д.№2203/2015г.

Не се спори, и че по време на брака - на 08.09.1992г., между Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи“ гр.Видин и ищеца е сключен договор за покупко-продажба на жилище, по реда на чл.117 от ЗТСУ , рег.№62/31.03.1994г. , представляващо апартамент 25, във вх.Б, ет.3 на блок 11 в ж.к.Бонония в гр.Видин, със застроена площ 78 кв.м., избено помещение 7 и 5.57 % ид.ч. от общите част и от правото на строеж върху сградата, с цена 18 646 лева, заплатена в брой, без заем.С договор от

19.10.1992г. ,сключен между инвеститора ИНМ и ищеца, последният се е задължил след получаване на ключ от апартамента да опазва необитаваните апартаменти във входа, да не допуска кражби ,да заключва вратата на входа, в който се настанява. Видно от вносна бележка от 07.09.1992г., от ищеца са внесени в ДСК 18 646 лева, по който факт също не се спори.

Спорът между страните е относно произхода на средствата, с които е платена цената на придобитият в режим на СИО апартамент.

Видно от представен договор между

ОбНС Видин и ищеца, на основание ПМС 70/18.12.1980г. , същият се е задължил д аработи в СМК Видин 18 мсеца, считано от 01.08.1988г. в строителството на обекти на територията на гр.Видин срещу правото да получи жилище най късно до 01.08.1990г., като е сключен срочен трудов договор №150 от 01.08.1988г. до 31.01.1990г., прекратен със Заповед №19/01.02.1990г. на Директор на ДФ“Бдин“Видин.

Съгласно трудов договор

69/06.08.1991г. , и Допълнително споразумение към същия от 14.11.1991г. ищецът е назначен по трудово правоотношение на длъжността барман, сервитьор и шофьор в стол на ОбС Видин, с възнаграждение до 01.10.1991г. от 210.00 лева, след тази дата до прекратяването с възнаграждение 1100.00 лева.. Видно от трудова книжка на ищеца ,трудовото правоотношение е прекратено на 04.01.1992г.

В съдебно заседание, по реда на чл.176 ГПК ищецът е изложил в обясненията си, че не е имал влог, имал е влог в гр.Монтана за лек автомобил „Лада 2107“ ,който е внесъл през зимата на 1988г.Вноската изтеглили заедно с ответницата през 1990г. в размер на 1500 лева. Не е получавал от бащата на ответницата пари.Излага, че в деня на внасянето на цената на апартамента, дошъл от с.Делейна, където живеела майка му, с 20 000 лева. Имали среща пред банката с Е., тя не дошла, на излизане от банката , тя била пред банката с баща си и му се скарала, че не я е изчакал. Излага, че изтеглил и младоженченски заем , били два кредита по 5000.00 лева, които той изплатил.

През 1996г. погасил остатъка от кредитите.

Видно от писмо от БНБ от

07.06.2017г., през периода 1987-1992г. са действали редица търговски банки.

Представени са удостоверения от „Тексим банк“ АД, “Интернешънъл Асет Банк“ АД, ОББ АД, „ТБ Д“ АД,Банка ДСК, „ЦКБ“ АД , „УниКредитБулбанк“ АД, ЦКБ“ АД, се установява, че липсва на информация за налични влогове на страните през посочения период.

От удаставерение от С“ПП“ ОД МВР

Видин е видно, че ищецът е собственик на

МПС ВАЗ 2101 с рег№ ВД 2905 Д, за периода от 17.01.1991г до момента на справката.

На 01.10.1991г., Ц. Л.

П. - баща на ответницата, е сключил Договор за депозит в лева №62,с който е вложил сумата от 12 000 лева в Първа Частна Банка, клон Видин за срок от шест месеца , с уговорена 52% годишна лихва. Уговорено е ,че вложителят може да изтегли сумата и преди договорения срок, при съответните действащи лихвени проценти за действителното престояване, както и че срокът на депозита може да бъде увеличен.

Видно от представена спестовна книжка , см.№ 2103 1 249770 2 от ДСК на 27.11.1990 г.на Ц. Л. П. са изплатени 8000 лева, а на 05.12.1990 още 1100 лева ,кат ослед тази дата няма отбелязване за движение по сметката.

Видно от представена спестовна книжка , сер.Е, №154902 на ДСК на 04.09.1992 г.на И.Н.И. – баща на ищеца са изплатени 3000 лева, наличния остатък е 262.70 лева , а от спестовна книжка , сер.З, №880728 на ДСК на 04.09.1992 на същия са изплатени 2000 лева, с наличен остатък от 500.49 лева. Следващо движение по сметката има през 10.1992г.

По делото са допуснати свидетелски показания на свидетелите на ищеца, които са разпитани в производството. Свидетелката Виткова установява, че се познават със страните по делото, работили са с ищеца във ВиК , той е работил 1 година и 6 м. в СМК,за да придобие право да закупи жилище, през което време и свидетелката строила жилище и си говорили, кой как набавя пари, откъде събират средства за жилищата. Ищецът и казал, преди закупуването на апартамента, че двамата с ответницата изтеглили по 5000 лева младоженченски заем и още 10 000 лева му е дал баща му. Свидетелят И. сочи, че е дал на ищеца 10 000 лева от спестявания, още 3000 лева на ръка в гр.Дунавци, и още три пъти по 5000 лева. От тях 5000 лева е дал на ответницата, в барчето ,в което тя работела в хотел „Ровно“ в гр.Видин, за да ги предаде на ищеца. Тези 5000 лева били от продажбата на лек автомобил Москвич с рег.№ ВД 0873 В, собственост на свидетеля.

От Удостоверение от 21.11.2017г.на С“ПП“ Видин е видно, че бащата на иеца, като наследник на Н.И.Н. е бил собственик на ППС с ДК ВД 0783 В за периода от 10.02.1982г.- 23.10.1989г., което е видно и от представени разписки на ДЗИ за платени застрахователни вноски и такси от 31.03.1987г.,10.02.1982г., 14.02.1983г., 03.02.1984г., 13.03.1986г.,12.02.1985г.,свидетелство за правоуправление на МПС на И. Н.И.,

Свидетелят Н.- брат на ищеца излага, че страните изтеглили по 5 000 лева заем от гр.трън-младоженчески, както и че бащата на свидетеля и ищеца дал останалите пари за апартамента, които събирал, за да си купи апартамент.Излага, че е участвал в довършителните работи по апартамента, както и баща му и братовчед Максим. Сочи, че заедно с ищеца в строителството в България и в Сърбия. Младоженческите заеми и двата са погасени от ищеца , като през 1995г. свидетелят дал на ищеца 500 германски марки, за да погаси последната вноска от заема. Ищецът през цялото време е работил ,като оставял парите при майка им в с.Делейна, както и 10 000 лева, които баща му му дал.След като се оженили страните живеели при родителите на ответницата, като купили апартамента и го довършили около 1993г., се преместили. Излага още, че ищеца и свид. Г. не са в добри отношения от 2014г., когато се скарали.Свид.Г. се скарал с работодателя , казал на работниците да напуснат и да се приберат в България. Хора, които имали 2-3 год.до пенсия искали да останат на работа , като ищецът също останал. На събиране , на което присъствал свид.Н. , свид.Г. казал, че са го предали най –добрите му приятели- Мариян и братът на Н., но ще се оправи с тях. За погребението на майка им били във Франция. Ищецът казал, че ще направи всичко възможно да се прибере, дошъл в с.Делейна, но пристигнал след погребението. Излага, че отношенията с родителите им били добри. Видно от представените писмени доказателства- Препис извлечение от акт за смърт, молба, решение и заповед по гр.д.№ 1700/2014г.на ВРС, протокол за предупреждение , жалба и сведение от Лора Михайлова Н., се установява, че майката на ищеца е починала на 27.07.2014г., на 28.07.2014г. е организирано погребението в с.Делейна, а на 01.08.2014г. , ищецът е пристигнал в апартамента в гр.Видин.

Свидетелите на ответницата: С., който излага, че се е познавал с бащата на ответницата Ц. Л. П. от 1975г., като поддържали близки отношения до смъртта му през 1994г. П. работил в Либия две години, дошъл си и си купил лек автомобил „Лада“.Казал, че е изкарал парици,че е много добре. Имал долари които пазел ,защото имал две деца.

След пенсионирането си П. работел в родното си село Комощица като казанджия , както и поправял помпи. За желанието на П. да закупи на дъщеря си апартамент в гр.Видин свидетеля разбрал ,когато П. дошъл да му поиска пари, като казал, че не му достигат 3 000 лева ,за да купи апартамент на Ели и Мишо. Свидетелят му дал 5 000 лева през юли или август 1992г. Свидетелят отглеждал пилета от 1986г.до 1992г. в с.Вирове, не е декларирал доходи, защото работил по някакво постановление на МС. Няколко седмици след като дал парите на Ц. се видели , и Ц. казал, че са записали апартамента на Мишо. Ц. също му е давал пари, за да си купи лек автомобил Москвич.

Свидетелката Маринова излага, че бащата на ответницата –Ц., е бил в чужбина 1977-1979г. Като се върнал имал казан за ракия, поправял мотори за водни помпи в селото, за което получавал възнаграждения. Ц. събирал пари ,за да осигури младото семейство, защото пет души в един двустаен апартамент не може да се живее.През 1990-91 г. свидетелката споделила финансов проблем, Ц. и казал ,че може да и услужи, но за кратък период от време ,защото е събрал пари за апартамент , защото чака на дъщеря и да и дадат апартамент. Когато апартамента бил купен, Ц. бил много радостен, дори казал,че го е записал на ищеца на името.Когато свидетелката реагирала, той казал, че ищеца не е имал никаква помощ досега , и да си поема след това. Ц. организирал освещаването.Бил много радостен, че е осигурил жилище на семейството. Свидетелката присъствала на сватбата на страните. Бащата на ищеца не бил нито на сватбата , нито на кръщенето на дъщерята на страните-Лора. О. Ц. свидетелката знае, че ищецът не поддържа връзка с баща си.Това била целта на Ц.- да ги осигури, да види и ищеца помощ от родител.

Свидетелят Л. сочи, че Ц. е имал спестявания от работата си в Либия, страните живели при него, той ги е издържал, плащал сметки ,гледали детето. Ц. и ищеца не са имали лоши отношения.Ищецът се жалел Ц. да му купи жилище, тъй като е забравен от своите родители, свидетелката , първа братовчедка на ответницата , не е виждала родителите на ищеца. Свидетелката сочи още, че били в с.Комощица, когато Ц. тръгнал за Видин и казал, че искал да ги подсигури, да бъдат самостоятелни, върнал се на село и бил много щастлив, казал, че е дал парите на Мишо и ги е внесъл само на свое име. След това стягали апартамента, правили освещаване.До 1995г.страните живели при Ц. От сключването на брака до закупуването на жилище били наели барче, в което ответницата работела. После се отказала ,тъй като не можела да гледа и детето и да държи барче.

Свидетелят Г. излага, че ищецът е работил в търговско предприятие на съпругата на свидетеля във Франция. Напуснал работа без предупреждение и били принудени да го уволнят дисциплинарно. Работил около 15 години до 2014г. Свидетелят излага, че ищецът е споделял, че родителите му с нищо не са му помагали, че сам се е мъчил, че няма майка и баща, защото са го изгонили ,когато се е оженил. Споделял е, че когато е искал пари ,баща му е отказвал категорично. Бащата на ответницата дал парите за апартамента, който купили. Ищецът имал перфектно отношение към бащата на ответницата, хвалел го, че е добър човек, че му е помагал, че го е усещал като родител .Ищецът и баща му не са се търсили през годините, когато е работил при свидетеля. Не са се търсили, нямали са контакт. Дори на погребението на майка си не отишъл. Свидетелят предложил да го закара, но ищецът отказал. Свидетелят помагал на ищеца с пари , когато му е искал за дъщеря му за семестри и квартири. След това разбрал от нея, че не ги е дал на дъщеря си, а ги е използвал за лични нужди. Свидетелят Лозанов сочи, че заедно с ответницата работили във фирмата на И.А., който стопанисвал обекти, собственост на Балкантурист, по договори за съвместна дейност.Такъв обект- бистро имало на територията на хотел „Ровно“ в гр.Видин. Открито било през 1994г., след като му бил направен ремонт. Работели само жени, една от които била ответницата.

Разпечатката съдържа 40 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba464f64-50f3-4c56-9722-72afce3d541a