Решение № 18 от 08.03.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Русе , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария Велкова

Г. Магардичиян

Боян Войков като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20214500500026 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Л. Р. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес ******* чрез адв. Р.К., със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Кирил Старцев“ № 12, офис 6, против Решение № 260434/19.11.2020 г. по гр.д. № 6268/2019 г. на РС – Русе, с което е било допуснато извършването на делба на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в ******* представляващ гараж, със застроена площ от 18 кв. м, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, представляващ парцел XVIII-954 в квартал 616, при граници и съседи на поземления имот: имоти с идентификатори: ***, ***, *** и *** – улица, между съсобствениците Г. Р. Л., ЕГН: **********, и Л. Р. Л., ЕГН:

**********, при права по ½ за всеки от тях.

В жалбата се излагат съображения за нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на доводите на районния съд. Съдът е нарушил принципите за равенство между страните и състезателното начало, като е превишил правомощията си досежно принципа на служебното начало.

1

След приключването на устните състезания производството било възобновено на основание представените 2 бр. решения по водени между страните други дела, представени с писмената защита на ищеца.

Възобновяване на производството е допустимо, но не и при пасивно процесуално поведение на ищеца и за да му се даде възможност да организира защитата си и преодолее празнотите, като представи преклудирани по време доказателства. В тежест на ищеца е било да докаже принадлежността на правото на собственост, възникналата съсобственост и да индивидуализира предмета на делбата, което не било сторено по делото. В диспозитива на съдебното решение е бил допуснат до делба гараж, за който като индивидуализиращи белези били посочени само квадратурата, административният адрес и идентификатора по скица от 27.03.2019 г.

Липсвало описание на този гараж според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, като местонахождение, граници, площ и т.н. Това правело исковата молба нередовна, защото в същата не се съдържали достатъчно данни за делбения имот, а и не ставало ясно какъв бил предметът на делбата – доказан и построен от наследодателя гараж или право на строеж на гараж. В представената скица от 29.03.2019 г. квадратурата на поземления имот с идентификатор ***, с адрес ******* била 374 кв. м, докато в останалите приложени по делото документи тази площ била 380 кв. м.

Според същата скица Община Русе била собственик на 278 кв. м от този имот, т.е. в нейна собственост е земята, върху която е построен гаражът, което повдигало въпроса дали Общината следва да бъде конституирана като страна в процеса. Не ставало ясно дали предмет на делбата било право на строеж на гараж или доказано построен от наследодателя гараж. В този случай бил приложим принципът на приращението съгласно чл. 92 ЗС. Освен това отношенията между сънаследниците били уредени с нот. Акт № 53, том I, рег.

№ 1681, нот. Дело 50/08.02.2018 г. Моли за обезсилването на постановения съдебен акт, а ако същият е допустим моли респективно за отмяната му и за постановяване на ново решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Г. Р. Л., ЕГН: **********, с адрес ******* чрез адв. Р.К. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ***, вх. А, ет. 2, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на 2 въззивната жалба, в който счита същата за допустима, но неоснователна, а обжалваното решение – за правилно, законосъобразно и обосновано.

Неоснователни били възраженията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Съдът е дал указания в проведеното на 14.09.2020 г. съдебно заседание за представяне на допълнителни доказателства, срещу което ответникът не бил възразил. Неоснователно било възражението на ответника, че ищецът не е доказал предмета, принадлежността на правото на собственост, възникналата съсобственост и липсата на индивидуализиран предмет на делбата. Гаражът е придобит по наследство от страните от починалите им родители. С Договор, сключен между Л. И. И. – дядо на страните, и Изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Русе от 30.10.1954 г. на Л. И. било отстъпено право на строеж върху държавна земя – парцел XIX – 24 в кв. 14, находящ се в гр. Русе, за построяване на жилищна сграда. С нотариален акт за собственост № 39, том III, дело № 961/1979 г. на нотариус Ц. М. Л. И. бил признат за собственик на построената сграда. С Разрешение за строеж № 242-А2/20.09.1979 г. на Л. И. е разрешено да построи гараж в кв. 588, парцел XIII. За този гараж нямало съставен типов договор за отстъпено право на строеж, защото с Договора от 30.10.1954 г. на Л. И. било отстъпено право на строеж върху целия парцел, което било в съответствие с чл. 131, ал. 1 ЗТСУ (отм.), според която правото на строеж, отстъпено върху държавна земя, включва и правото да се построят и второстепенни постройки като гаражи и паркинги, поради което по силата на тази разпоредба праводателят им е придобил право на собственост върху процесния гараж.

Неоснователно е възражението на въззивника за изтекла в негова полза придобивна давност. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждането на сторените във въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Визираните от въззивника действия на районния съд във връзка с допускането на доказателства след първото съдебно заседание и след отмяната на хода по 3 същество не могат да бъдат основание за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо. Предвид задължението на въззивния съд да се произнесе служебно по допустимостта на решението дори и при липса на конкретно наведени твърдения в тази насока, във връзка с повдигнатия въпрос относно евентуалното участие на Община Русе в делбата поради обстоятелството, че земята, върху която е построен гаражът, е общинска, настоящият съд следва да отбележи, че от представените по делото доказателства и в частност Договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 30.10.1957 г. и от текста на разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ЗТСУ (отм.) става ясно, че съдът правилно не е давал указания на ищеца за посочване на Община Русе като страна – съсобственик в делбеното производство и евентуален задължителен необходим другар, защото по делото не е доказано Общината да притежава изцяло или отчасти правото на собственост върху процесния гараж.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, въззивната жалба се явява

Съдът намира, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, изчерпателна и съответства на доказателствата по делото, поради което я възприема изцяло.

По делото се установява, че страните са наследници на починалия на ******* Р. Л. И. и съпругата му Г. Г. Т., починала на ******* Съгласно Скица № 15-276898/29.03.2019 г. поземленият имот с идентификатор ***, с административен адрес ******* с площ 374 кв. м, е собственост на Община Русе. С Договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 30.10.1957 г., сключен на основание чл. 130, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ (отм.) между Л. И. И. и изпълнителния комитет на Градския народен съвет – Русе, на Л. И.

– дядото на страните, било отстъпено право на строеж върху държавна земя – парцел XIX – 24 в кв. 14, находящ се в гр. Русе, за построяване на жилищна сграда. Следва да се отбележи, че съгласно редакцията на чл. 130, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ (отм.) като форма на действителност за учредяване на право на строеж върху държавна земя е бил необходим само писмен договор, а не нотариален акт. С нотариален акт за собственост № 39, том III, дело № 961/1979 г. на нотариус Ц. М. Л. И. бил признат за собственик на построената сграда. В същия е записано, че парцел XIX-24 в кв. 14 на гр. Русе отговаря на парцел 4

XVIII-497 в кв. 588 по действащия тогава регулационен план. С Разрешение за строеж № 242-А2/20.09.1979 г. на Л. И. е разрешено да построи гараж в кв.

588, парцел XVIII-497, т.е. в същия поземлен имот, за който през 1957 г. е било учредено право на строеж върху държавна земя. Видно от свидетелските показания и на двамата разпитани свидетели пред първоинстанционния съд – K= И. К. и П. П. М., такъв гараж е бил построен от Л. И.. От приложената на л. 79 от делото скица става ясно, че парцел XVIII-497 в кв. 588 съответства на парцел XVIII-954 в кв. 616 по плана на гр. Русе от 12.05.1987 г., а съгласно одобрената със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. кадастрална карта му е определен идентификатор ***. По данните от Скица № 15276898/29.03.2019 г. в поземления имот има построени три сгради, като едната, с идентификатор ***, е с предназначение хангар, депо, гараж и с площ 18 кв. м. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том I, рег. № 1681, нот. Дело 50/08.02.2018 г. ищецът Г.Л. е прехвърлил на Л.Л. придобитата му по наследство ½ ид. ч. от недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, построена върху държавна земя в УПИ от 380 кв. м, представляващ имот планоснимачен № XVIII-954 в кв.

616 по плана на *******, като сградата е с идентификатор ***. За граници на сградата в нотариалния акт са посочени поземлен имот *** – този, в който се намира прехвърлената едноетажна жилищна сграда, и сгради с идентификатори *** и ***. От съдържанието на нотариалния акт е видно, че гаражът, предмет на делбата, с идентификатор ***, не е бил предмет на тази сделка. На 11.06.2018 г. ищецът изпратил на ответника нотариална покана, с която поискал последния да му заплати обезщетение в размер на 630 лв. за периода ******* до 11.06.2018 г., тъй като считал, че ответникът ползвал процесния съсобствен гараж без правно основание. С Решение № 771/13.05.2019 г. по гр.д. № 6921/2018 г. на РС – Русе, потвърдено с Решение № 379/24.10.2019 г. по в.гр.д. № 416/2019 г. на ОС – Русе предявеният от Г.Л. против Л. Л. иск за обезщетение за лишаване от ползването на процесния съсобствен гараж е бил отхвърлен.

Наведените от въззивника твърдения за недостатъчно индивидуализиращи данни на имота са неоснователни. В обстоятелствената част на исковата молба, както и в петитума, е посочено, че става въпрос за 5 недвижим имот – гараж, находящ се в *******. Същият е посочен и чрез кадастралния идентификационен номер, който, според чл. 26, ал. 2 ЗКИР, е уникален номер, чрез който недвижимият имот се посочва еднозначно за територията на страната. С други думи не може да съществува друг имот със същия номер. Дори и да се приеме, че липсват достатъчно индивидуализиращи данни, предвид представените по делото писмени доказателства и скици, това не е пречка да бъде прецизирано от настоящата инстанция в диспозитива и мотивите на въззивното решение, като делбеният гараж бъде индивидуализиран с повече белези като площ, граници, съседи и т.н. Следва да се отбележи, че никъде по делото не са събрани доказателства гаражът да е с площ от 35 кв. м както твърди ищецът, а се установява да е само с 18 кв. м, както правилно е установил и районният съд. Тази разлика между твърденията на ищеца и реално установеното обаче не може да повлияе върху изхода на спора, защото предмет на настоящото производство е установяване правата на страните върху горепосочения гараж, а не установяването на неговата площ. От това следва изводът, че предметът на делото е и ясно определен, макар и само посочен чрез административен адрес и кадастрален идентификационен номер, поради което съдът счита, че няма неяснота относно това какво право претендира ищецът – право на строеж или право на вече построена постройка, макар че самото право на строеж не може да бъде изкуствено отграничено от вече построена сграда, освен когато същата е погинала – чл. 66, ал. 2 ЗС.