Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 11.05.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 170/2022
Вид
Решение № 84
Подписан
11.05.2022
В сила
11.05.2022
Състав
Кирил Градев Стоянов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500170 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е частна жалба от „Драганчев груп“ ЕООД, ЕИК 203697186 със седалище и адрес на управление – гр. Симитли против Решение №53 от 18.01.2022 г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д.№2216 по описа на съда за 2021 г., с което съдът е оставил без уважение жалбата на дружеството против действията на ЧСИ Д.Николов, представляващи Постановление от 18.11.2021 г. за разпределение на суми. Съдът е приел, че не се установява какъв е размера на разноските в обезпечителното производство, поради което на ЧСИ не е било ясно това и същият не би могъл да ги разпредели коректно. Страната посочва че изп. д. № 663/21 г. е образувано по нейна молба и приложен изпълнителен лист , издаден въз основа на решение по гр. д. № 2115/20 г. по описа на РС – Бургас, в който освен присъдени суми – главница и лихви има и присъдени разноски по делото – в това число и в обезпечителното производство. С обжалваното разпределение ЧСИ е разпределил на взискателя само разноските в изпълнителното производство като не е включена сумата, представляващи разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 602/20 г. по описа на 1

РС – Благоевград, която сума е присъдена в производството по гр. д. № 2115/20 г. на РС – Бургас. Страната се позовава на разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, която постановява предпочтително удовлетворяване на вземането за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение.

Действително – в процесния случай видно от изпълнителния лист не се установява конкретния размер на разноските в обезпечителното производство, но липсата на посочен размер не може да бъде основание разноските да не бъдат включени в привилегията - според жалбоподателя ЧСИ е длъжен да установи какъв е техния размер след като установи, че такива разноски са направени. Не е задължение за страната да посочва претенцията си за разноски по пера – не може това да се вменява в тежест на страната и да бъде ощетявана при неизпълнение. Не е обосновано кредиторът да бъде лишен от възможността да получи разноските си.

Същественото е че такива разноски са направени, доказани са и са присъдени.

Страната сочи, че тези разноски са установими. Моли се за отмяна на Решение № 53/18.01.2022 г., с което е оставена без уважение жалбата против действията на ЧСИ, обективирани в Постановление от 18.11.2021 г. за разпределение на суми. Прилага се списък с разноски, от които е виден размера на същите в исковото и в обезпечителното производство - сочат се разноските по пера – общо 1305 лв. по обезпечителното производство по ч. гр. д. № 602/20 на РС – Благоевград.

След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:

Пред ЧСИ Николов е било образувано изп.д.№663/21 г. по молба на взискателя „Драганчев груп“ ЕООД срещу длъжника „Василев и син“ ЕООД като е представен изпълнителен лист издаден по гр.д.№2115/20 г. по описа на БРС като в него са посочени сумите, присъдени в полза на ищеца – взискател. Изрично е упоменато че се присъждат направените по делото разноски в т.ч. и в обезпечителното производство в размер на 1839.48 лв.

С постановление от 18.11.2021 г. ЧСИ Николов е извършил разпределение на сумата от 12 048.69 лв. между първоначалния взискател “Драганчев груп“ и НАП. На първия са присъдени 11 039.56 лв., от които 4500 лв. – главница, 1362.08 лв. – мораторна лихва, 1839.48 лв. – разноски, 2500 лв. – адв. Възнаграждение, 126 лв. - такси по ТТРЗЧСИ. В раздела за привилегировани вземания по изп. дело са посочени – такса по т. 13 от 2

Тарифата – 36 лв., такса за уведомяване на страните; по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД в полза на първоначалния взискател – 2500 лв. – адв. възнаграждение, 126 лв. и 12 лв. – такси по изп. дело; 240.54 лв. – такса по т. 26 от Тарифата – или общо 9 098.15 лв., по чл.136 ал.1 т.6 - в полза на НАП – 8 354.81 лв. в т.ч. – такса по т.26 от Тарифата – 743.34 лв.

„Драганчев груп“ ЕООД е обжалвал Постановлението на ЧСИ пред съда.

Направено е оплакване, че не са включени направените от него разноски като взискател в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 602/20 г. на РС – Благоевград. Разпределени са му само сумите по изп. дело.

Приложени към жалбата са мотиви на ЧСИ на основание чл. 436, ал. 3 изр. второ от ГПК – като се сочи, че по изп. лист е фиксирана обща сума в размер на 1839.48 лв., в която а включени и разноските в обезпечителното производство, но без да е посочен размера на същите е налице неяснота каква точно сума да бъде разпределена с привилегия по този ред на взискателя.

По жалбата съдът се е произнесъл с Решение №53 от 18.01.2022 г., постановено по въззивно гр. д. №2216/2021 г. по описа на ОС. Съдът е изходил от разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, че с първа привилегия се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение. От това е направен извода, че разноските в исковото производство не е скрепено с привилегията по т.1. В процесния случай съдът е констатирал, че не се установява размера на разноските направени в обезпечителното производство - същите са присъдени ведно с разноските в исковото производство по гр. д. № 2115/21 г. Поради това – както за съдебния изпълнител, така и за съда не е ясно какъв е техния размер, а без това да е ясно ЧСИ не може да разпредели коректно разпределението.

Жалбата е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството пред окръжния съд от страна имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт в законоустановения срок, внесена е и дължимата държавна такса.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Не се спори по делото по отношение на дължимостта на разноските, направени от страната в обезпечителното производство и наличието на привилегия при извършване разпределение на суми от съдебния изпълнител в изпълнителното дело. Както и ЧСИ, така и окръжният съд са посочили, че 3 размерът на съответните разноски не е установен и поради това съдебният изпълнител не е в състояние да извърши коректно разпределението.

Пред настоящата инстанция жалбоподателят ведно с жалбата си е приложил и доказателства, установяващи размера на претендираните за разпределение с привилегия разноски, направени в обезпечителното производство по гр. д. № 602/20 г. по описа на РС – Благоевград. Установява се какви и в какъв размер разноски са били направени от страната – общо 1 305 лв.

Законосъобразността на извършеното разпределение от страна на ЧСИ се извършва към момента на извършването, обективирано в Постановлението на ЧСИ – т.е. – 18.11.2021 г. Към този момент следва да бъде извършена преценка законосъобразно ли е извършено разпределението и спазени ли са законовите изисквания за разпределение на привилегировани вземания в полза на взискателя – жалбоподател. Действително – с изпълнителния лист в полза на взискателя са присъдени разноски – общо, направени както в обезпечителното, така и в исковото производство по гр. д. №2115/20 г. на РС – Бургас. При наличните данни ЧСИ не е в състояние, както и съдът впоследствие е преценил какъв е размерът на разноските, направени в обезпечителното производство, които се ползват при разпределението с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. При това се налага извода за законосъобразно извършено разпределение от страна на ЧСИ. Необходимите данни са представени от страната едва с жалбата пред настоящата инстанция, но към момента на извършването на разпределението те не са били налични на органа и не е имало яснота за размера на въпросните разноски. Не са известни пречки за страната приложените писмени доказателства с жалбата относно въпросните разноски, поради които същите не са били представени ведно с изпълнителния лист пред ЧСИ. Възможността за това обаче по отношение на извършеното разпределение е преклудирана. В тази насока констатациите и изводите на окръжния съд са правилни и законосъобразни.

При наличните данни ЧСИ е извършил законосъобразно разпределение и няма основание за отмяната на постановлението от 18.11.2021 г. Поради съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на окръжния съд обжалваното решение на ОС - Бургас следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53 от 18.01.2022 г., постановено от Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 2216 по описа на съда за 2021 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5