Решение № 249 от 27.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. В., 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110109433 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Ю. З. Ю., ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. Ш., общ. Н. п., с. П., ул. „Б. № *, и Е. З. Н., ЕГН: **********, с постоянен обл. Ш., общ. Н. п., с. П., ул. „Б. № *, срещу „Б. - т. п.“ ЕООД , Поделение за товарни превози - Г. О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: обл. В. Т., общ. Г. О., гр. Г. О., ул. „Ц. О. № * , искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 100000,00 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на настъпилата на 13.11.2018 г. трудова злополука, довела до смъртта на баща им З. Ю. Ю., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането - 13.11.2018 г. до окончателното заплащане на сумите.

В исковата си молба ищците, чрез процесуалния си представител - адв.

Г. С. от ВАК, излагат, че са деца на З. Ю. Ю., починал при трудова злополука на 13.11.2018 г. Посочват, че той е бил в трудовоправни отношения с ответника от * г. Със заповед от * г. бил назначен на длъжност „стрелочник, маневрен /гаров/", а с допълнително споразумение от 03.06.2014 г. бил назначен в гара В., звено Експлоатация към Бизнес център - В. при Поделение за товарни превози - Г. О.. Излагат, че на 13.11.2018 г. пострадалият З. Ю. Ю. бил дневна смяна, като изпълнявал трудовите си задължения в района на ЖП гара - В., товарен парк. Този ден трябвало локомотив № *, обслужван от машинист Ю. Е. Ю., да вземе два вагона от вагоноремонтния цех и да се извърши маневра чрез разпускането на два вагона от гръбначния светофар 1

МСЗ към 12-ти коловоз. След пристигане на маневрения състав пред МСЗ маневрата спряла, като в изпълнение на разпорежданията на началника на влака Р. М. Ю. влязъл от страната на началника между локомотива и първия вагон, за да извърши откачването на вагоните. Твърдят, че началникът на влака, въпреки изричните изисквания на правилата за безопасност, нямал пряка видимост към Ю., тъй като се намирал на разстояние от мястото, на което се намирал последният. Машинистът на локомотива Ю. също нямал видимост към него. След като машинистът получил сигнал от началниквлака, побутнал вагоните, които били освободени от винтовия спряг от пострадалия. Те леко се задвижили по надолнището, откачени от локомотива, като локомотивът продължил движението си след тях с бавна скорост по наклона. Началникът на влака М. видял, че вагоните са разкачени и се движат, а стрелочникът не излиза, затова веднага подал сигнал „стоп" на локомотивния машинист, който спрял локомотива. Отивайки да види къде е Ю., началник-влакът М. го намерил с лице към земята, встрани до локомотива, извън ж.п. релсите. Поддържат, че когато М. го обърнал с лице, установил, че все още е жив, но докато пристигне екипът на „Спешна помощ“, той издъхнал, а пристигналият на място екип на „Спешна помощ“ само констатирал смъртта на З. Ю.. Излагат, че със заповед на Директора на НОИ - Териториално поделение В. е разпоредено да се извърши разследване на трудова злополука, в резултат на което е съставен протокол, констатиращ, че ответникът и неговият служител Р. Е. М. на длъжност - началник-влак, товарно движение, са нарушили норми, регламентиращи здравословни и безопасни условия на труд. Съставени са АУАН на ответника и на Р. М..

Извършено е и вътрешно разследване на инцидента от ответника. Сочат, че с Разпореждане от 26.02.2019 г. на НОИ - Териториално поделение - В. Т., необжалвано, декларираната от ответника злополука е призната за трудова такава по чл. 55, ал. 1 от КСО. С присъда, постановена на 16.03.2021 г. по НОХД № * г., ВОС е признал подсъдимия Р. Е. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, но към момента на предявяване на настоящия иск същата не е влязла в законна сила. Поддържат, че смъртта е настъпила вследствие на контуЗ. и разкъсване на белия дроб, разкъсване на гръбначния мозък, гръдна травма с множество фрактури на ребра и гръбначен стълб и е в пряка връзка с настъпилата трудова злополука. Твърдят, че до настъпването на смъртта на баща си те са се радвали на едно сплотено семейство, споделящо чувство на доверие, разбирателство, обич и подкрепа.

Въпреки че към момента на смъртта на баща си са били навършили пълнолетие, пострадалият приживе е продължавал да полага грижи и внимание към тях. Той е живеел в едно домакинство със семейството на сина си и са споделяли всяка вечер една трапеза. Пострадалият е бил основна опора на сина си в започнат малък бизнес, като му помагал със съвети, средства и труд в свободното си време. Пострадалият бил привързан и към дъщеря си, затова държал всяка година той да организира и плати почивката на децата си, което време прекарвали заедно. Излагат, че внезапно настъпилата преждевременна смърт на баща им, им причинила тежък стрес.

Новината за смъртта му заварила дъщеря му в чужбина, която следвало да се прибере за броени часове в България. Синът е изпитал истински ужас като пристигнал на злополуката и видял обезобразеното и безжизненото тяло на баща си - с рани по главата и без зъб, със смачкано тяло в областта на гърдите.

Ищецът не можел да повярва в смъртта му, тъй като бил в изключително добро физическо състояние. Поддържат, че и двамата изпаднали в шок и до 2 момента психически не могат да преодолеят загубата. Изпитвали ежедневни терзания, че нямало кой да му окаже първа помощ, тъй като при откриването му той все още е бил жив, но до пристигането на лекарския екип бил издъхнал. След смъртта на пострадалия, първият ищец изпитвал постоянна мъка, не можел да се храни, имал ежедневни болки в тялото. Поставили му диагнози „остеопороза" и „разстройство в адаптацията“, тялото му от кръста надолу започнало да се сковова, за него било трудно да се движи, прилагани са му различни терапии. Ежедневните грижи за него се полагали от близките му, което довело до чувство на безпомощност у ищеца. Ищцата дълго време след смъртта на баща си продължавала да не се чувства добре, изпитвала постоянно чувство на напрежение и страх. Не можела да се храни, отслабнала и сънят □ бил нарушен. Настроението □ било подтиснато и често плачела.

Изпаднала за дълго в депресия, която не е отшумяла и до настоящия момент.

За описаните неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на настъпилата на 13.11.2018 г. трудова злополука, довела до смъртта на баща им претендират обезщетение от общо 200000,00 лв. Претендират мораторната лихва, върху всяка една от главниците, считано от деня на увреждането - 13.11.2018 г. до датата на предявяването на исковете - 28.06.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете - 28.06.2021 г., до окончателното заплащане на сумите. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Б. - т. п.“ ЕООД, Поделение за товарни превози - Г. О., е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез гл. юрисконсулт Янислав Лефтеров, с който се поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че починалият е работил при Поделение за товарни превози - Г. О. на длъжност „Стрелочник маневрен“ в гара В.. Излага, че от разследването на железопътното произшествие, при което е настъпила смъртта на работника, е установено, че на 13.11.2018 г. в гара В.-товарен парк е била извършвана маневра от маневрената бригада в състав - Р. Е. М. /Началник -влак/, починалият стрелочник З. Ю. Ю. и вторият стрелочник Димитър Парушев Марков, състояща се в разпускане на два вагона от гърбичния светофор МС 3 към 12ти коловоз. За тази цел локомотив № *, управляван от машиниста Ю. Е. Ю. избутал вагоните към гърбицата /възвишението на коловоза/ и пред гърбичния светофор МС 3, маркиращ най-високата точка на коловоза, маневреният състав спрял, за да се извърши разкачването на вагоните от локомотива от стрелочника Ю., по нареждане на началник-влака. Докато вагоните и локомотивът били в покой, стрелочникът влязъл между локомотива и прикачения вагон, след което на машиниста бил подаден сигнал. Локомотивът натиснал първия вагон и стрелочникът Ю. разкачил вагона от локомотива, при което вагоните се отделили към 12-ти коловоз.

При разделянето на състава обаче стрелочникът не се появил извън коловоза, от страната на началник-влака, от която влязъл преди това за разкачването, и началникът подал на машиниста сигнал. След преустановяване на маневрата работниците открили тялото на стрелочника до локомотива, но от другата страна на железния път. Възразява, че издаденото от Дирекция „Инспекция по труда“ - В. наказателно постановление, с което е установено, че е нарушил норми на ЗЗБУТ и КТ, и му е наложена имуществена санкция, е отменено по съдебен ред. Твърди, че Протокола на ТП на НОИ В. за разследване на трудовата злополука съдържа констатации, които не съответстват на 3 действителното фактическо положение, поради което на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва истинността на твърденията в т. VI, т. VIII, т. IX и т. X от него - за неизпълнено задължение от работодателя да осигури ефективен контрол за извършването на работата по безопасен начин и без риск за живота и здравето на работещите при изпълнение на служебните им задължения, за неправилно организирана и проведена маневра от началник-влак. Сочи, че последният не може да носи отговорност за действията на стрелочника, ако последният е решил да излезе извън коловоза, докато съставът е в движение.

Счита, че травматичните увреждания с летален характер е възможно да са причинени от удар и повличане на работника от локомотива, но този краен резултат не може да се дължи само на неправомерни действия на началниквлака, след като маневрената дейност се осъществява от маневрена бригада, и не изключва автоматично противоправни и неправилни действия или бездействия на починалия работник, допринесли за смъртта му. За да настъпи смъртта на стрелочника, същият явно е бързал да излезе от коловоза и не е изчакал машината да спре бутането на вагоните. Посочва, че за настъпване на смърт от удар, повличане и падане, причинени от локомотива е необходимо да има движение на машината в посока към стрелочника, който се с намирал пред нея в този момент, и едновременно с това излизане извън коловоза от стрелочника, пресичайки пътя на локомотива. Фактът, че починалият работник е предприел излизане от коловоза се потвърждавал от положението на тялото му отстрани на коловоза, паднало по гръб до локомотива, успоредно спрямо него и железния път. Поддържа, че с неправилните си действия Ю. се е поставил в опасна ситуация, като не е изчакал преустановяване движението на локомотива, въпреки знанието му, че локомотивът само ще натисне вагоните, за да се спуснат по гърбицата, и ще спре, без да се придвижва след тях до 12-ти коловоз. Като стрелочник с достатъчен опит пострадалият е бил длъжен да предвиди възможната опасност и да съобрази действията си с характера на маневрата. Извършвайки маневрата по описания начин, стрелочникът е нарушил установените забрани, регламентиращи безопасността при работа, които работникът е бил длъжен да познава и спазва според длъжностната си характеристика. Възразява, че трудовата злополука се дължи на допусната груба небрежност от стрелочника, който с неправомерни действия, в нарушение на нормативни задължения и вследствие пренебрегване на елементарни превантивни мерки за предотвратяване на произшествие от такъв род, не е положил дължимата грижа и с това е съпричинил вредоносния резултат. Работникът е бил надлежно инструктиран и обучен за спазване на правилата за безопасност - на работниците от конкретната маневрена бригада са проведени предсменен и периодичен инструктаж, обучение и изпит. Твърди, че размерът на приноса на починалия работник в съпричиняването на вредоносния резултат изключва имуществената отговорност на работодателя в размер, надхвърлящ 3/4 /или 75%/ от всяко обезщетение за неимуществени вреди. Възразява, че само по себе си наличието на роднинска връзка между ищците и починалият работник не доказва непременно, че такива действително са претърпени. Счита, че те са силно преувеличени по вид, обем и продължителност. Сочи, че към датата на смъртта ищците са били пълнолетни, като дъщерята е живеела и работила в чужбина и тя, както и синът на починалия са имали свои собствени семейства. Оспорва бащата на ищците да е помагал на своя син в започнат малък бизнес. Възразява срещу твърдението за изключително добро физическо състояние на починалия, тъй като приживе той се е оплаквал от 4 болки в кръста, ходил е прегърбен и с накуцване. Оспорва работникът да е финансирал почивката на децата си, предвид факта, че дъщеря му е работила в чужбина и се предполага, че е получавала значително по-големи доходи в сравнение с неговите. Посочва, че няма причинна връзка между трудовата злополука и здравословните проблеми на ищеца. Синът на починалия се е явил лично в седалището на работодателя на дата 10.12.2018 г. и е подал молба за изплащане на дължимото на наследодателя трудово възнаграждение, което също поставя под съмнение истинността на твърденията му за сковаване на тялото. Прави искане от размера на процесните обезщетения да се приспаднат изплатените на ищците суми като обезщетения по общественото осигуряване и по застрахователна полица № * с покритие за периода 31.08.2018 г. - 30.09.2019 г., като сочи, че обезщетението по застраховката възлиза на 26344,54 лв. на човек. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.