Определение № 28872 от 05.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28872 гр. София, 05.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20211110162319 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 29917 от 03.02.2023 г. на ищеца - „Т. С.“ ЕАД, с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 1105 от 25.01.2023 г. В молбата се твърди, че съдът не е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се излагат съображения, че в хипотеза на отхвърляне на иска поради плащане в хода на делото, разноски се следват на ищеца.

В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от ответника - А. П. П., с доводи за неоснователност на искането. Ответниците М. и Н. Г. А. не са депозирали отговори на молбата по чл. 248 ГПК.

Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, наМ. следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното съдебно решение, от легитиМ.на страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Видно от мотивите на решението, съдът е приел за установени всички елементи на фактическите състави за уважаване на предявените искове и е счел същите за доказани по основание и размер, като по реда на чл. 235 ГПК е съобразил извършеното плащане в хода на делото, поради което предявените искове са отхвърлени.

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответниците са дали повод за завеждане на делото, с 1 оглед извършеното след подаване на исковата молба плащане, с което са признали дължимостта на вземанията на ищеца (вкл. за сторените разноски за държавни такси предвид плащането им), в това число на вземанията за лихва за забава, начислена върху главниците т.е. признали са обстоятелството, че към датата на депозиране на исковата молба са били в забава за заплащане на дължимата цена на топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период, същите дължат заплащането на ищеца на разноски за юрисконсултско възнаграждение (в този смисъл напр. опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове).

В горния смисъл е и Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г., с което е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, какъвто е и настоящият случай.

На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лева, като ответникът А. П. П. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 50 лева, а всеки от ответниците М. и Н. Г. А. по 25 лева, в който смисъл следва да бъде допълнено решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 1105 от 25.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 62319/2021 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК А. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ************ сумата от 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК М. Г. А., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ************ сумата от 25 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Н. Г. А., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ************ сумата от 25 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3