Решение № 191 от 16.01.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1382/2025
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 16.01.2026
- Състав
- Атанаска Димитрова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.177 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл.228, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.327 ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Варна, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110101382 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба с искове на основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна ищеца Ю. Ц. П. от ***, чрез адв. Д. К. от АК - Русе, против ответната страна „К.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище в ***, представлявано от П.Ц.П., с процесуален представител адв. Р. М. от АК - Варна.
Претенциите на ищеца са за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неплатен годишен отпуск, както следва: за 2022 г. - за месеците ноември и декември - за 3 дни пропорционално на отработеното време през годината - 630 лева; за 2023 г. за цялата година - 20 дни за година - 4 661, 82 лева; за 2024 г. за месец януари за 1 ден - 130, 04 лева.
Общо за 24 дни неползван платен годишен отпуск се претендира обезщетение в общ размер от 5422,54 лв.; както и заплащане на мораторна лихва върху посочената сума за периода от 29.02.2024 г. - 03.02.2025 г. в размер на 703,05 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.22.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска в о.с.з на 25.11.2025 г., като е увеличен размерът на предявения иск, на основание чл. 224, ал.1 от КТ както следва от 5422,54 лв. на 5 591,18 лева, също така и на иска, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от 703,05 лв на 721, 32 лева, като ищецът е заявил, че изменението е съобразно заключението на вещото лице.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че е работил при ответното дружество по силата на трудов договор № ***/2022 г.
Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 КТ.
1
След това бил преназначен с размер на трудовото възнаграждение равен на размера на минималната работна заплата за страната, като на 25.01.2024 г. договорът бил прекратен.
При прекратяване на договора работодателят не изплатил на работника /ищец/ обезщетение за неползван платен годишен отшуск както следва: за 2022 г- за месеците ноември и декември- за 3 дни пропорционално на отработеното време през годината – 630,68 лв; за 2023 г. - за цялата година или 20 дни за цялата година - 4661,82 лв.; за 2024 г. - за януари за един ден – 130,04 лв. Общо за 24 дни неползван платен годишен отпуск за периода 01.11.2022 г. - 25.01.2024 г. на ищеца се следвало обезщетение в размер на 5422,54 лв. Той поискал от работодателя още през февруари 2024 г. да му плати дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В началото работодателят се съгласил, но отлагал по различни преичини. След това преустановил комуникацията си с ищеца. Последният поискал съдействие от Инспекция по труда - Варна, като след извършена проверка, органът ДИТ- Варна не намерил документи, които да удостоверяват начисляването на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през сочeния от ищеца период. Ищецът счита, че му се следва заплащането на мораторна лихва за периода от 29.02.2024 г. - 03.02.20225 г., в размер на 703,05 лева.
Предвид така изложените обстоятелства в исковата молба и след изменение на иска, на основание основание чл.214 ГПК, направено в преклузивния срок, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 591,18 за периода, определен в съдебно-счетоводна експертиза за календарната 2021 г. – неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж /2 месеца/ - 3 дни; за 2022 г. неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж /12 месеца/ 20 дни; за 2023 г. неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж /25 дни/ - 1 ден, ведно с лихва за забава в размер на 723,32 лева за периода 29.02.2024 г. - 03.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата до пълното погасяване на задължението. Претендират се и присъждането на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Посочва се, че по отношение на ответника не са налице предпоставките на чл.42, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Твърди се, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено със заповед №***/2024 г. След извършена справка в счетоводните документи на дружеството се установило, че за месец месец януари 2024 г. ищецът не се е явявал на работното си място от 02.01.2024 г. - 17.01.2024 г., поради подадено заявление за ползване на неплатен отпуск. За този месец той имал отработени 5 дни, поради което не му се полагал платен годишен отпуск. За месец декември 2023 г. ситуацията била идентична. За посочения месец ищецът имал отработени 6 дни, които били по-малко от половината от законоустановеното работно време, поради което отново не следвало да претендира парично обезщетение за ползван платен годишен отпуск. За периода ноември 2022 г. - януари 2024 г.
2 трудовите възнаграждения на ищеца били начислявани по ведомост и изплащани срещу подпис. Ищецът получавал и аванси, които били превеждани по банкова сметка, които той не възстановил на работодателя. В условията на евентуалност ответната страна твърди, че размерът на исковата претенция е завишен предвид неспазване на правилата на за изчисление на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Също така ответната страна оспорва претенцията за мораторна лихва, като счита, че ако такава се дължи то следва да е от 01.03.2024 г. и следва да е в по-нисък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :
По делото между страните не е спорно, че те са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на трудов договор № ***/2022 г., като ищецът е заемал при ответника длъжността „монтажник, окачени тавани“, както и че правоотношението е прекратено със Заповед №***/2025 г., на осн. чл.327 ал.1, т.3 от КТ.
Съдът е приел като писмени доказателствата по делото представените с исковата и уточняващата молби писмени доказателства: 2 бр. удостоверения с изх. № ***/24 г. и №***/2024 г. – копие и оригинал на ТД на НАП Варна; Справка –данни за осигуряване от 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г., изд. от ТД на НАП Варна на – копие и оригинал; Справка за действащи трудови договори за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2024 г., изд. от ТД на НАП Варна - копие и оригинал; Удостоверение с изх. №**/2024 г. на ТД на НАП Варна - копие и оригинал; Справка за действащи трудови договори за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., изд. от ТД на НАП Варна– копие и оригинал; Писмо изх. № ***/2024 г. на ИА“ Главна инспекция по труда“ - копие и оригинал; ръкописно написана бележка; документ от Община С.п. с вх. номер на подадена декларация по чл.14; както и представените с допълнителна молба: копие на извлечение на банкова сметка на ищеца и разпечатка от водена електронна кореспонденция между страните; както и представените с отговора на исковата молба писмени доказателства: 4 бр. преводни нареждания с референции: ***/17.11.22 г., ***/ 01.12.22 г., ***/ 16.12.22 г., ***/ 30.12.22 г.; 3 бр. заповеди за отпуск, ведно с молби за ползването им от 11.12.2023 г, 02.01.2024 г., Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №***/24 г.; Заявление за прекратяване на трудово правоотношение от 23.01.2024 г.; заповед за отпуск ведно с молба за разрешаване на отпуск; Справки – Форма 76 на К.Г.Б. ООД за месец януари 2024 г., декември 2023 г., август; ведомости на К.Г.Б. ООД за месец ноември 2022 г., декември 2022 г., януари 2023 г., февруари 2023 г., март 2023 г., април 2023 г., май 2023 г., юни 2023 г., юли 2023 г. август 2023 г., септември 2023 г., октомври 2023 г., ноември 2023 г.,декември 2023 г., януари 2024 г.; Заповед №***/2024 г.
По делото е представена също така молба за ползване на неплатен отпуск за периода от 01.08.2023 г. - 28.08.2023 г. /лист 41 от делото/, която в съдебно заседание е оспорена от ищеца, с твърдението, че положеният в молбата подпис не е положен от него. Съдът е открил производство по проверка истинността на документа, на осн. чл.193 от ГПК, като по делото е назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза. Заключението на експертизата, изготвено от вещото лице Е. А. установява, че подписът, положен в молба за 3 отпуск за периода от 01.08.2023 г. - 28.08.2023 г. не е на Ю. Ц. П..
По делото също така е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Я. В. Л.. На първия поставен въпроса от експертизата, а именно - колко дни е полагаемият отпуск на ищеца и каква е стойността на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, вещото лице е посочила, че: за 2021 г. неизползваният платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж /2 месеца/ е 3 дни; за 2022 г. неизползваният платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж /12 месеца/ е 20 дни, защото използваният неплатен отпуск е 30 дни (м.08/2023г. - 20дни и м.12/2023г. - 10дни) и дните се зачитат за трудов стаж; а за 2023 г. неизползваният платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж /25 дни/ е 1 ден. Така полагаемият платен отпуск отпуск на ищеца е общо 24 дни. Посочено е, че месецът с отработени от работника най-малко 10 работни дни е месец ноември 2023 г. Отразено е в експертизата, че съгласно ведомост и данните от справките на ТД на НАП, основното трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. е 5 128 лева. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение е 5 591, 18 лева.
Вещото лице е изчислила и размера на лихвата, считано от прекратяването на трудовия договор, до завеждане на исковата молба, а именно от 29.02.2024 г. - 03.02.2025 г. Посочено е, че мораторната лихва върху сумата от 5 591,18 лв. е 721, 32 лева.
Горепосочените факти са безспорно установени от събраните по делото доказателства, като въз основа на тях се налагат следните правни изводи: Безспорно е, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтажник окачени тавани“ в ответното дружество за периода от 01.11.2022 г. до 25.01.2024 г. Безспорно е също, че за периода от 2021 г. до 2023 г. ищецът има неизползван платен годишен отпуск общо 24 дни. В тази връзка и доколкото с категоричност по делото се установи, че представената в копие молба за ползване на неплатен отпуск за периода от 01.08.2023 г. - 28.08.2023 г. /лист 41 от делото/, не носи подписа на ищеца, то съдът на осн. чл.194, ал.2 от ГПК следва да признае, че въпросният документ е неистински.
Не се налага изпращането на документа на прокуратурата, тъй като по делото не е представен оригинал.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Целта на това обезщетение е да се компенсира работещият за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Основният спор между страните в случая е относно размера и дължимостта на обезщетението за платен годишен отпуск през процесния период.
Доказва се от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че полагаемият платен отпуск на ищеца е общо 24 дни, като в него са включени за 2021 г. неизползван платен годишен отпуск - 3 дни; за 2022 година неизползвания платен годишен 4 отпуск е 20 дни, за 2023 г. неизползвания платен годишен отпуск е 1 ден. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и съобразено с писмените доказателства.