Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2595 от 17.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6725/2023
Вид
Решение № 2595
Подписан
17.02.2025
Състав
ЕМИЛИАН ЛЮБЕНОВ ЛАКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.403 · Граждански процесуален кодекс
  • член 403, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.82 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2595 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20231110106725 по описа за 2023 година

Предявени са евентуално съединени искове по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД (предпочитан иск) и по чл.59 ЗЗД

Ищецът ИНТЕРЦИТРУС ООД моли за осъждане на ответника СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за му плати на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – 5000,00 лв., представляваща задължение за връщане на внесената от ищеца по сметка на ответника гаранция по чл.391 ГПК по гр.д. №1401/17 на СГС, ТО, VІ-7 с-в, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 7.2.2023 г., до изплащане на сумата и ако този иск е неоснователен – да осъди ответника да му плати на осн. чл.59 ЗЗД същата сума като обезщетение за неоснователното обогатяване на ответника с внесената гаранция по чл.391 ГПК по гр.д. №1401/17 на СГС, ТО, VІ-7 с-в. Моли и за осъждане на ответника за направените по делото разноски.

Ответникът С. Г. С. моли за отхвърляне на иска.

Счита, че ищецът е пропуснал едногодишния срок по чл.82 ГПК, чието начало се поставя с влизане в сила на решението с което са уважени исковете по посоченото дело.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

1

По делото е безспорно, че ищецът Интерцитрус ООД е внесъл по сметка на Софийски градски съд гаранция по чл.391 ГПК по гр.д. №1401/17 на СГС, ТО, VІ-7 с-в, по което исковете му са изцяло уважени с решение от 12.12.2017 г. по същото дело. Безспорно е също така, че с определение от 16.6.2022 г. гаранцията е освободена. С писмо от 1.7.2022 г. от упълномощен от председателя на СГС съдебен помощник се указва на ищеца да представи доказателства за спазване на срока по чл.82 ГПК и с писмо от 13.10.2022 г. председателят на СГС чрез упълномощения съдебен помощник е отказал да възстанови внесената сума, тъй като не е възприел доводите на молителя за начало на срока по чл.82 ГПК.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД.

Според този текст, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Ето защо, уважаването на този иск е обусловено от доказване от страна на ищеца на твърденията си, че е предоставил сумата, чието връщане иска (гаранцията по чл.391 ГПК по сметка на СГС), както и отпадането на основанието за това – освобождаването на гаранцията с влязло в сила определение на съда. Искът е обусловен още и от доказване от страна на Софийски градски съд, че е налице основание да задържи сумата.

Анализът на фактите показва, че ищецът доказа твърденията си, а ответникът няма основание да задържа внесената по негова сметка гаранция по чл.391 ГПК поради опадане на основанието за това.

Основанието е отпаднало с уважаване на предявения от ищеца иск по гр.д. №1401/17 на СГС, ТО, VІ-7 с-в, и постановяване на определението за освобождаване на гаранцията.

Администрацията на Софийски градски съд няма правомощия да извършва контрол на съдебните актове, още повече – на влезлите ви сила съдебни актове. Ето защо, актът, с който се отказва да се изпълни определението на съда за освобождаване на гаранцията и да се върне на молителя (ищеца) е нищожен, а спорът за задължението на съда да върне сумата обуславя интереса на ищеца да предяви осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за връщането й. Влезлият в сила съдебен акт следва да се изпълнява, дори и да е неправилен, поради което ищецът няма основание извън 2 приклучилата процедурата по чл.403 ГПК да гради доводи и да отказва връщането на сумата с довода за пропуснат срок по чл.82 ГПК, който следва да се оцени именно в проведеното и приключило производство по 403 ГПК.

За нищожността на актовете на администрацията на съда по контрол на съдебните актове по чл.403 ГПК е налице последователна и еднопосочна съдебна практика (определение № 60253 от 23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1909/2021 г., III г. о. на ВКС, определение № 219 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 2206/2022 г., IV г. о. на ВКС, определение № 274 от 05.07.2022 г . по ч. гр. д. № 2383/2022 г., III г. о. на ВКС). Така и с определение № 519 от 23.02.2023 г. на САС по в. ч.гр.д. №3013/2022 г., с което съдът се е произнесъл след задължителни указания от ВКС в следния смисъл: Произнасянето на председателя на СГС има характер на съдебен акт по член 403, ал. 2 от ГПК.

Но той не разполага с компетентност да решава въпроси от обхвата на образуваните в съда обезпечителни производства, в т. ч. за връщане на парични гаранции. Искането по член 82 от ГПК вече е получило разрешение от съда, действащ в надлежния състав, на който делото е възложено въз основа на случайното му разпределение. Обжалваният акт следва да се прогласи за нищожен.

Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е основателен и следва да се уважи изцяло, поради което не е необходимо да се разглежда евентуално съединения иск по чл.59 ЗЗД.

Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете - в случая изцяло – 200,00 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА на ответника С. Г. С. с адрес в гр.София, бул.Витоша 2 да плати на ищеца ИНТЕРЦИТРУС ООД с ЕИК 130213585 и адрес в гр.София, ул.Никола Габровски 1 и съдебен адрес в гр.София, ул.Владайска 75, ет.2, ап.2, чрез адв.Г. Г. от САК следните суми: на осн. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – 5000,00 лв., представляваща задължение за връщане на внесената от ищеца по сметка на ответника гаранция по чл.391 3

ГПК по гр.д. №1401/17 на СГС, ТО, VІ-7 с-в, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 7.2.2023 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 200,00 лв. – обезщетение за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси чрез процесуалните им представители!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4