Определение № 150 от 01.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20224100100527 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК

Постъпила е молба по реда на чл.248, ал.1 от ГПК от адвокат П. К. – пълномощник на ищците К. К., М. К. и А. К., с която моли съда да се произнесе с определение, с което да измени решението в частта за разноските за определеното на адвоката възнаграждение по чл.38 от ЗА и Наредба №1 от 09.07.2004г. за уважените искове. Моли съда да присъди на адвокат П. К. още: 1177.02 лв. с ДДС за оказана правна помощ на М. К.; 2217.02 лв. с ДДС за правната помощ на К. К. и 2823.72 лв. с ДДС за права помощ, оказана на А. К..

Ответникът ЗК „Л.“ АД гр.С. не заема становище по молбата. Молбата е неоснователна.

Разноските на адвоката на ищците за осъщественото по делото процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 от ЗА – за оказана безплатна правна помощ, са определени точно по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК и Наредба №1/2004г., като възнаграждението на адвокат П. К. е определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба №1, при посочения в исковата молба правен интерес.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е приложил действащата Наредба към момента на сключване на договора за правна помощ– 28.02.2020г.

/ на л.5 от делото/. По делото не е представен сключен друг договор за правна помощ с адвоката след тази дата и след измененията на Наредба № 1, за да е приложима новата правна уредба при определяне възнаграждението на адвоката, поради което и съдът не споделя доводите на адвокат К. за това в молбата й.

Доводите молбата на адвокат П. К. за дължимост и на ДДС върху определения размер от съда на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, са неоснователни. Това определено от съда възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не попада в нито една от хипотезите на чл.2 от ЗДДС, за да е обект на облагане с ДДС.

Предвид изложеното, съдът следва намира молбата на адвокат П. К. за изменение на решението в частта му за разноските за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата адвокат П. К. – пълномощник на ищците К. К., 1

М. К. и А. К., за изменение на решението по делото в частта за разноските за определеното на адвоката възнаграждение по чл.38 от ЗА и Наредба №1 от 09.07.2004г. за уважените искове и съда да присъди на адвокат П. К. още: 1177.02 лв. с ДДС за оказана правна помощ на М. К.; 2217.02 лв. с ДДС за правната помощ на К. К. и 2823.72 лв. с ДДС за права помощ, оказана на А. К., като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2