Определение № 3204 от 12.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3204 гр. София, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503243 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. №10158/21.10.2024 година о т Т. Н. Т. против разпореждане №942/07.10.2024 година, постановено по т.д.№ 216/2022 година по описа на С О С , I I I състав, с което е върната подадената въззивна жалба вх. №3485/26.04.2023 година.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като неправилно е прието, че не е налице изпълнение.

Видно от материалите по делото жалбоподателят не е уведомен за съдебния акт, с който е отхвърлено искането за освобождаване от държавна такса. Като не е съобразил тези доказателства, съдът е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по т.д. №216/2022 година по описа на СОС, III състав е образувано по предявен от Гаранционен фонд иск срещу Т. Н. Т. от гр.К. с правно основание чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ – за заплащане на сумата от 30895,07 лева.

1

С решение №41/03.04.2023 година, съдът е уважил иска и е осъдил Т. Н.

Т. да заплати сумата от 30895,07 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №3485/26.04.2023 година. Към въззивната жалба е приложено адвокатско пълномощно за осъществяване на процесуално представителство за адв.Н. и мл.адв.З..

С разпореждане, съдът е указал на въззивника да представи доказателства за заплатена държавна такса, като е посочил, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната.

В срока за изпълнение страната е поискала освобождаване от държавна такса, като с определение от 31.05.2023 година, съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса.

Съобщение за това определение е получено от упълномощените адвокати на 19.06.2023 година, като в срока за обжалване не е постъпила жалба и определението е влязло в сила на 26.06.2023 година.

С обжалваното разпореждане №942/07.10.2024 година, съдът е върнал жалбата на Т. Н. Т., като е приел, че указанията му не са изпълнени, тъй като срокът за отстраняване на нередовностите е започнал наново да тече, считано от 26.09.2024 година и е изтекъл на 04.10.2024 година.

Изложените мотиви в разпореждането на първоинстанционния съд не обвързват съда, тъй като съгласно разрешението, дадено с ТР 6/2017 година на ОСГТК на ВКС, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, от което следва изводът, че настоящата инстанция преценява отново всички доказателства и следва да направи самостоятелен извод относно наличието на предпоставките за връщане на въззивната жалба независимо дали са налице оплаквания в частната жалба.

Неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на констатирани от съда нередовности в подадена жалба, за които страната е била уведомена, могат да настъпят само, ако съдът е дал надлежни указания на страната. Съгласно установената съдебна практика /определение № 238/04.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о., ГК, определение № 474 по ч. гр. д. № 418/2009 г. на II г. о., определение № 324 по ч. гр. д. № 4841/2013 г. на II г. о., № 54 по ч. гр. д. № 4897/2018 г. на III г. о. /, един от основните принципи на гражданския процес / чл. 7 ГПК/, изисква съдът да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални 2 права и задължения.

Приложение следва да намери даденото разрешение по определение №161/17.02.2014 година на ВКС по ч.т.д.392/2014 година, допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос:подлежи ли на връщане подадена въззивна жалба, по която е постъпило искане за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК преди съдът да се произнесе по него с надлежен акт. По поставения въпрос, съдът се е произнесъл, че връщане на жалбата /исковата молба/ може да бъде постановено след влизане в сила на определението за отказ за освобождаване от такса и то след като на страната бъде даден нов срок за изпълнение на указанията за внасяне на такса и последващо неизпълнение.

В процесния случай, след стабилизирането на съдебния акт по чл.83, ал.2 ГПК съдът е следвало да даде нов срок на страната за отстраняване на констатираните от него нередовности, поради което не може се приложи чл.

262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

След като не е изпълнено задължението на съда за даване на нов срок не е проявено процесуално бездействие, което следва да бъде санкционирано и не могат да настъпят неблагоприятните последици, посочени в хипотезата на чл. 262, ал.2, т.2 във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции разпореждането следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените дйствия, чрез даване на нови указания и нов срок за представяне на доказателства за заплатена държавна такса за въззивно обжалване.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №942/07.10.2024 година, постановено по т.д.№ 216/2022 година по описа на СОС, III състав, с което е върната подадената от Т. Н. Т. въззивна жалба вх. №3485/26.04.2023 година и ВРЪЩА на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4