Решение № 7524 от 24.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5566/2023
- Вид
- Решение № 7524
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- §1, т.2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 7524 гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110105566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. .., срещу Г. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ..., при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №59872/2022г. на СРС, 169 състав, както следва: 1600,38 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ..., абонатен №..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2022г. до окончателното й изплащане, 304,59 лева – мораторна лихва върху вземанията за ползвана топлинна енергия за периода от 16.12.2019г. до 25.10.2022г., 18,05 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2022г. до окончателното й изплащане, и 3,97 лева - мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови 1 нужди за процесния период, но не е изпълнил в установените срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената топлинна енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. №59872/2022г. на СРС, 169 състав, в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата за горепосочените суми. В законоустановения срок постъпило възражение от длъжника, поради което на ищеца било указано да предяви искове за установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответника му дължи претендираните суми, както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание предявените искове се поддържат.
Ответникът е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, твърди, че претенцията на топлофикация се касае до имот на сестра му – ап.8, съседен на имота, собственост на ответника. Прави възражение за погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№59872/2022г. на СРС, 169 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща 2 вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ , действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. В случая от приетите като доказателства по делото – Договор за доброволна делба на недвижим имот от 20.12.2008г. с нотариална заверка на подписите, където като 3 собственици на апартамент №9 в сградата, находяща се на ул. .. в гр. София, са посочени Г. А. С. и Е.А.Г.; молба от А.И. С., с която се иска партидата за имота да бъде разделена на две части, тъй като ще се изплозва от различни семейства, като изрично е посочено, че едната част с кубатура 115м3 ще се ползва от семейството на Г. А. С., се установява, че ответникът Г. А. С. е собственик на процесния топлоснабден имот. Следва да се отбележи, че в изготвената по делото съдебнотехническа експертиза е установено, че кубатурата на жилището с абонатен номер ... е именно 115м3. Ответникът не оспорва, че е собственик на топлоснабден имот в сградата на този адрес, въвежда възражения, че посоченият абонатен номер е за имота на сестра му, като се позовава и на различните отбелязвания за апартамента -№9 и №8. Установява се от посочената молба за разделяне партидата на имота на два абонатни номера, че другата част от имота е била ползвана от семейството на А.И. С. с площ от 121 кв.м. Видно от удостоверение за наследници № ../08.08.2007г. негови наследници са ответникът Г. А. С. и Е.А.Г.. Същата е подала заявление да бъде открита партида на нейно име за имота, за който досега потребител е бил А.И. С. за абонатен номер ... С оглед представеното по делото писмо от 07.06.2018г. титуляр на партидата за абонатен номер 0.. е Е.Г., като същата няма непогасени задължения. Ответникът не твърди да притежава повече от един имот в сградата, нито е представил доказателства за административно разделяне на имота, при което неговият дял и делът на сестра му да са получили различни номера, но се установява безспорно от доказателствата по делото, че имотът на сестра му Е.Г. е с абонатен номер 0.., а неговият – с абонатен номер ....
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота с абонатен №....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни 4 отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че поради несъгласие на част от етажните собственици в сградата няма монтирани топлинни разпределители, поради което рапределението на топлоенергията се извършва от ищеца на база отопляем обем на имота, като „...“ ЕАД е вписана като топлинен счетоводител за сградата и е изготвяла дялово разпределение на разхода за топлоенергия след края на всеки отоплителен сезон.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната 5 от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ и заключение на ССчЕ. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния период ищецът е извършвал дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №.... От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 1598,34 лева. От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че след съобразяване на преизчислението с изравнителните сметки, както и сумите за връщане с оглед промяната на цената, приета със задна дата с решение на КЕВР, оставащата дължима и неплатена главница за доставена топлоенергия е в размер на 1598,36 лева, а незаплатената главница за услугата дялово разпределение е в размер на 20,05 лева. С оглед установеното от представените доказателства и изслушаните по делото експертизи, предявеният иск е основателен и доказан до размер от 1598,34 лева.