Определение № 698 от 14.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500398 по описа за 2024 година

Обжалвано е Определение № 14652/31.12.2023г. постановено по гр. д. № 8320/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІV-ти гр. с., с което се оставя без уважение молба за изменение в частта за разноските на Решение № 4673/20.11.2023г. по настоящето дело, подадена от адв. К..

Частният жалбоподател адвокат К. Й. К. моли съда да отмени определението на районния съд по съображения изложени в жалбата и уважи молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

Другата страна – „Адессо Кредит България“ ЕООД не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия казус на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, тъй като посочената разпоредба 1 създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

При така направения извод следва да се съпостави цената на иска, чийто общ размер възлиза на 541.40лв. с размера на претендираното възнаграждение от 800лв.

Превишението на претенидраното възнаграждение, дори и да отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги е още едно основание да се откаже прилагането на националната правна уредба, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 от ЗФЕС, във връзка с т.3 от диспозитива на решението на СЕС.

Изложеното дотук обосновава извода, че решението в частта му за разноските не следва да се изменя.

До същия краен правен извод е достигнал и районният съд, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5420/13.02.24г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, подадена от адвокат К. Й. К., с адрес гр.

П*, ул. *, ет. * против Определение № 14652/31.12.2023г. постановено по гр. д. № 8320/23г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІV -ти гр. с., с което се оставя без уважение молба ú за изменение в частта за разноските на Решение № 4673/20.11.2023г. постановено по гр. д. № 8320/23г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2