Решение № 52 от 23.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Кюстендил, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500457 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по молба на Г. СЛ. АНД., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Г.Д.“ №45, подадена чрез пълномощника му адв.Е.Й. от АК-Кюстендил, същият и като съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил ул.„Г.“ №35, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение №260376/09.06.2021г. на Районен съдКюстендил, постановено по гр.д.№1927/2020г. по описа на същия съд.

В молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, е било постановено в производството, в което Г.А., като ответник по предявения иск, е бил лишен от възможността да участва в делото, тъй като преписа от исковата молба, а също и призовките за проведените съдебни заседания не са му били връчени надлежно. Изложени са съображения и за наличие на хипотезите по чл.240 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.

Писмен отговор от насрещната страна – Л.Д., е постъпил по делото, подаден чрез пълномощника адв.Й.Т. от АК-Кюстендил. Изразява се становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, прецени събраните във въззивното производство доказателства и съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Гр.д.№1927/2020г. по описа на КнРС е било образувано по исковата молба на ЛЮБ.

ГР. Д., с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Г.Д.“ №45, подадена чрез пълномощника й адв.Й.Т. от АК-Кюстендил, срещу Г. СЛ. АНД., с адрес в гр.Кюстендил, ул.„Г.Д.“ №45, с която е бил предявен иск по чл.108 от ЗС.

След отстраняване на нередовности на исковата молба , съдът е разпоредил на 1 ответника да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея, с указание за възможността за подаване на отговор в едномесечен срок от получаването, включително и за последиците от неподаването на отговор, а също и относно възможността за ползване на правна защита, при необходимост от такава.

Съобщението е било върнато в цялост с отбелязване от връчителя – призовкар при КнРС М.И., че адресатът отказва да получи съобщението.

С определение от 01.03.2021г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.04.2021г. и е разпоредил призоваване на страните.

Призовката до ответника Г.А. е била върната в цялост, с отбелязване от същия призовкар, че адресатът отказва да получи призовката, с дата на отказа 29.03.2021г.

За съдебното заседание, насрочено за 05.04.2021г. районният съд е приел, че А. не е редовно призован, поради това, че срокът по чл.56 ал.3 от ГПК не е изтекъл, отложил е делото за 29.04.2021г., като е разпоредил ново призоваване на ответника. За съдебното заседание на така посочената дата не е бил върнат отрязък от изпратената до А. призовка, а делото е било отложено за 20.05.2021г. Преди тази дата са били върнати в цялост както призовката за предходното съдебно заседание, така и за насроченото, като в първата на 07.05.2021г. е било отразено, че лицето е било търсено многократно, но не е било открито, нито е било открито друго лице, което желае да получи, а по данни на майката Г.А. е в чужбина, а във втората призовка, която е била оформена от призовкаря на 13.05.2021г., на същата дата лицето е било търсено, но не е било открито, а по данни на съседи същото се намира в чужбина. Двете призовки са били оформени от призовкаря при КнРС К.К..

В съдебното заседание на 20.05.2021г. районният съд е дал ход на делото, приемайки, че ответника Г.А. е редовно призован по правилата на чл.41 ал.2 от ГПК. В същото съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв.К.Станчев е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при условията на чл.238 от ГПК, което съдът е уважил, приемайки, че предпоставките за това са налице.

С неприсъствено решение с №260376 от 09.06.2021г. предявеният ревандикационен иск е уважен и са присъдени разноски.

Съобщение до ответника, ведно с препис от решението е било изпратено. Върнато е в цялост с дата 20.07.2021г. и отбелязване, че след неколкократно търсене адресатът не е открит, нито е открит някой от домашните , който да получи. С разпореждане от 23.07.2021г. съдът е обявил съобщението за връчено.

В настоящото производство е допуснато събиране на доказателства, част от които съдът приема, че не са относими към дължимата преценка. Релевантни за повдигнатия за разглеждане спор съдът счита показанията на свидетеля М.И., както и постъпилите и приети като доказателства по делото справки от Община Кюстендил относно лицата, регистрирани по постоянен и настоящ адрес в гр.Кюстендил. ул.„Г.Д.“ №45.

От така постъпилите справки е видно, че на адреса на Г.А. през 2021г. по постоянен адрес са били регистрирани общо 13 лица, 8 от които от мъжки пол, всички пълнолетни, а по настоящ адрес – общо 11 лица, 7 от които от мъжки пол, всички пълнолетни.

От показанията на свидетеля М.И. се установява, че и при връчване на съобщението по чл.131 от ГПК от 24.01.2021г., и при връчване на призовката за първото съдебно заседание от 29.03.2021г. обстоятелствата по връчването са идентични, а именно: призовкарят е позвънил на звънеца; появило се е лице от мъжки пол; призовкарят е поздравил, представил се е и е казал, че търси Г.А., а лицето, което се е показало заявило, че нищо няма да получава. Свидетелят твърди, че е предположил, че лицето, което се показва е Г.А.. Също така, на поставен му въпрос дали лицето, което се е показало е присъстващият в съдебната зала молител Г.А., свидетелят заяви, че не може да отговори.

Съставът на съда, след като съобрази гореизложеното, приема от правна страна 2 следното:

Молбата по чл.240 от ГПК е допустима, като подадена в срок. Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл.240 ал.1 от ГПК е посочен изрично началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчването на решението, и то в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване и връчване на съобщения, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срокът по чл.240 ал.1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В хипотезата на чл.240 ал.1 от ГПК законодателят не придава на узнаването на решението правно релевантно значение, в тази хипотеза течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. В този смисъл „връчването на неприсъствено решение“ не е равнозначно на „узнаване на решението“. В посочения смисъл е определение №550/12.07.2010г. на ВКС по ч.т.д.

№529/2010г., II т.о.

В настоящия казус по отношение на Г.А., срокът по чл.240 ал.1 от ГПК не е започнал да тече, тъй като неприсъственото решение не му е било връчено, поради което молбата следва да се счита за допустима, без значение как и кога А. е узнал за решението.

Преценена по същество молбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а неприсъственото решение на КнРС - да бъде отменено и делото – върнато за разглеждане от друг състав. Съображенията са следните:

Способите за защита срещу влязлото в сила неприсъствено решение са регламентирани в разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК (извънреден извънинстанционен способ за отмяна на решението) и в разпоредбата на чл.240 ал.2 и ал.3 от ГПК (чрез предявяване на нов иск относно същото право при наличие на определени предпоставки).

Интерес за настоящото разглеждане представлява първата хипотеза, тъй като страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, претендира неговата отмяна.

Съгласно чл.240 ал.1 от ГПК, в 1-месечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна. Основанията за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, чрез извънредните средства за отмяна са изчерпателно изброени в три точки на посочената разпоредба, като всички са свързани с допуснати нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд, довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото, изразяващи се в следното: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност страната да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, с оглед твърденията, които се навеждат, се поддържа преимуществено осъществяването на първата хипотеза, а именно - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовките за съдебното заседание, като формално се твърдят и другите две основания.

В производството по чл.240 ал.1 от ГПК въззивният съд не действа като инстанция по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по наведените от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в делото.

Съдът намира за осъществено поддържаното от молителя основание за отмяна на 3 неприсъственото решение, изразяващо се в ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовките за съдебното заседание.

От показанията на разпитания свидетел М.И., призовкар при КнРС, може да се приеме, че отразеният в съобщението, с което до Г.А. е бил изпратен препис от исковата молба и от приложенията, отказ на адресата за получаване, не може да бъде свързан по несъмнен начин с волеизявление, направено именно от ответника по делото. Свидетелят твърди, че е предположил, че отказът за получаване е направен от адресата, но в съдебното заседание не можа да потвърди дали отказалото лице е молителят в настоящото производство. Така възникналото съмнение се подсилва от установеното обстоятелство, че към онзи момент на адреса на А. са били регистрирани по настоящ адрес общо 7, а по постоянен адрес общо 8 лица от мъжки пол. При това положение, фактът, че мъж е заявил, че не желае да получи, не води до несъмнен извод, че това е бил ответникът по делото Г.А..

Връчителят е разполагал с процесуални възможности по чл.44 ал.1 от ГПК, имащи за цел и резултат удостоверяване самоличността на лицето, от които същият не се е възползвал, няма данни да му е поискал документ за самоличност, а се е базирал единствено на предположение, за да удостовери направения отказ. Така възникналото сериозно съмнение в идентичността на отказалия получаването на съобщението субект следва да се тълкува в полза на молителя и да се приеме, че преписът от исковата молба и приложенията не са му били връчени редовно по смисъла на чл.44 ал.1 изр.последно от ГПК.

Процесуално нарушение е било допуснато и при призоваването на ответника.

Оформянето на призовката за първото съдебно заседание – отново при условията на отказ за получаване - не представлява интерес, тъй като в това съдебно заседание не е бил даден ход на делото. Интерес представляват действията по призоваване на ответника за съдебното заседание, проведено на 20.05.2021г., за което районният съд е счел, че Г.А. е редовно призован за първи път, при прилагане на разпоредбата на чл.41 ал.2 от ГПК. За посоченото и за предходното съдебно заседание са били върнати призовките до ответника в цялост, но вече с отбелязване, че адресатът е в чужбина. На едната призовка (която е била върната повече от две седмици след датата на съдебното заседание, за което е била изпратена) е вписана само датата 07.05.2021г., като конкретна дата на търсене на лицето, с твърдения за предходни многократни търсения на адреса, а в другата призовка е посочено, че лицето е било търсено единствено на 13.05.2021г. Както вече се посочи, съдът е приложил чл.41 ал.2 от ГПК, за да счете, че ответникът е редовно призован.