Решение № 10 от 20.01.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Сливница, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20241890200337 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. Ч. срещу Наказателно постановление № ******************* от 21.02.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница София към Агенция Митници за извършено нарушение по Закона за митниците.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва жалбата. Моли за оставянето без уважение.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото

Наказателно постановление

№********************* от 21.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница София към Агенция Митници /л.8/, се установява, че на Н. С. Ч. е наложено наказание глоба в размер на 46 880 лева за извършено нарушение по чл.233, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за митниците и са отнети в полза на държавата стоки, предмет на митническа контрабанда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган по смисъла на чл.231 ЗМ, а именно от директора на ТД „Митници“ – София, съгласно Заповед № ЗАМ – 230/32-748753 от 21.02.2024 г., с която е оправомощен директора на ТД Митница София да издава Наказателни постановление /л.12/. Директор на ТД Митници София е Д.Д., видно от представената заповед за изменение на служебно правоотношение /л.65/.

1

Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентен за това орган по смисъла на чл.230 ЗМ – служител на ТД „Митници“ София, в правомощията на който е вменено да съставя АУАН, видно от заповед за назначение и трудова характеристика на актосъставителя /л.66 и л. 67/

Видно от АУАН и НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.08.2023 г. около 19.25 ч. на МП Калотина при извършена проверка от митническите органи на лек автомобил „*******************“, с рег. № **************** с водач Н. А.П. и пасажер Н.

С. Ч., в багажника и задната седалка зад шофьора и пасажера се намират акцизни стоки, които в хода на проверката се установява, че са тютюневи изделия, а именно 53 бр. кутии, всяка от по 0.200 кг., всички съдържащи смес пропита с аромат, с надпис върху потребителската опаковка “Element”, общо количество 10.600 кг., 168 бр. кутии, всяка от по 0.200 кг., всички съдържащи смес пропита с аромат, с надпис върху потребителската опаковка “Holster”, общо количество 33.600 кг. и 72 бр. кутии, всяка от по 0.200 кг., всички съдържащи смес пропита с аромат, с надпис върху потребителската опаковка “Tipsy”, общо количество 11.520 кг. или общо 293 бр. кутии с общо тегло от 55.720 кг. Посочените стоки са задържани с разписка № 23011175 от 30.08.2023 г. /л.47/

От представени пред митническите служители обяснения от Н. А.П. и Н. С. Ч. /л.49 и л.50/ се установява, че стоките, представляват паста за наргиле и са закупени от Сърбия от трето лице, като Н. Ч. е поел ангажимента да ги пренесе до София. Не знаели, че тези стоки подлежат на деклариране.

Дадените сведения от жалбоподателя в хода на митническата проверка не се оспорват от същия, а напротив признават се от него в жалбата.

Посочените обстоятелства се потвърждават и разпитаните по делото свидетели Г. С.

И. /актосъставител л.95/ и К. Г. К. /свидетел на съставянето на акта л.96/.

Свидетелят доведен от жалбоподателя - М.З. /протокол от о.с.з от 7.12.2024 г./ установява, че е натоварил в Ниш, Сърбия в процесния лек автомобил описаната в АУАН и в НП стока, която била предназначена за бащата на жалбоподателя, като последният е следвало да му я предаде. Стоката била тютюн за наргиле. Заявява, че в Сърбия няма акциз за тези стоки, поради което нищо не казал на жалбоподателя за декларирането й, защото не знаел, че трябва да се декларира.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелите дават показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

От представените по делото три броя Протоколи за вземане на проба /л.34, 35 и 36/ се установява, че и от трите вида стоки с марка “Element”, “Holster” и “Tipsy”, са взети проби на дата 20.12.2023 г. в присъствието на жалбоподателя, който е положил подпис под всеки един от протоколите. За вземането на пробите е съставен и Протокол за извършена митническа проверка от същата дата, подписан от жалбоподателя без възражение.

С оглед изложеното е неоснователно възражението на жалбоподателя, че проби не са взети в негово присъствие.

Взетите проби са подложени на изследване всяка самостоятелно, което се установява от приложените по делото Експертизи /л.22, л.24 и л.26/. Експертизите установяват, че изследваните проби, представляват тютюн за пушено, като във всяка една от тях е отразено количеството никотин, което е индикация, че изделията представляват тютюневи такива.

Същите отговарят на понятието „тютюн за пушено“, дефинирано в чл.12, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, поради което като тютюневи изделия се облагат с акциз, съгласно чл.2, т.2 ЗАДС и като такива е следвало да бъдат декларирани на границата, с цел заплащане на акциз за тях.

С оглед изложеното съдът приема, че е осъществен състава на нарушението по чл.233, ал.3, вр. с ал.1 ЗМ, а именно жалбоподателят е направил опит да превози през границата на страната акцизни стоки.

Действително както в АУАН, така и в НП е посочено неправилно изпълнителното деяние, чрез което е извършено нарушението – „пренася“, а не правилното „превозва“. В 2 случая всички доказателства сочат, че стоките са се намирали в каросерията на товарен автомобил, с който се е превозвал както водача, така и описаните по – горе стоки.

Непрецизното посочване на изпълнителното деяние – пренася, вместо превозва, макар и да е процесуално нарушение, не се приема от настоящия състав, за такова процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящо отмяна на НП, доколкото е налице словесно описание на извършеното деяние с необходимата конкретика и яснота, включително относно обстоятелствата, че стоките, предмет на нарушението са били намерени в МПС и са транспортирани със същото. Правото на защита на наказаното лице е осигурено в пълен обем, тъй като същото е разбрало конкретното изпълнително деяние и е реализирало правото си на защита в рамките на проведеното съдебно производство. В този изричен смисъл е Решение № 339/01.04.2022 г. по к.н.а.д. № 63/2022 г. по описа на АС – София обл., Решение № 1328/20.12.2021 г. по к.а.н.д. № 991/2021 г. по описа на АС – София обл. и др.

Наред с това, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, посочения порок е основание за изменение на НП, а не за неговата отмяна, доколкото в случая се прилага закон за същото наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая, тъй като в диспозитива на НП не е посочено изпълнителното деяние нито словестно, нито като предложение на ал.3, на чл.233 ЗМ, съдът няма основание да изменя Наказателното постановление.

По отношение на размера на наказанието в разпоредбата на чл.233, ал.3 ЗМ, като квалифициращ състав на нарушението по ал.1 е предвидено наказание глоба в размер от 200 до 250 на сто от продажната цена на стоките, доколкото са тютюневи изделия.

В тази връзка видно от Заповед № ЗАМ -632 от 11.04.2019 г. на Директора на Агенция Митници /л.73/, в т. 2 е посочено как следва да се определя продажната цена на тютюневи изделия при административнонаказателните производства по чл.233, ал.3 ЗМ, а именно въз основа на цената, регистрирана в Публичен регистър на цените на тютюневите изделия.

Видно от представеното по делото Становище на комисия, определена със Заповед на с.д. директор на ТД Митница София /л.38/, в него са определени цените на акцизните стоки въз основа на Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, като за 53 бр. кутии от по 0.200 кг. тютюнево изделие с марка “Element” или общо 10.660 кг., пазарната стойност е определена на 4240 лева, за 168 бр. кутии от по 0.200 кг. тютюнево изделие с марка “Holster” или общо 33.600 кг. , цената е определена на 13 440 лева и за 72 бр. кутии от по 0.160 кг. тютюнево изделие с марка “Tipsy”или общо 11.520 кг., пазарната стойност е определена на 5760 лева.

При служебно извършена справка от съда в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, който е общодостъпен, се установява, че пазарните цените за посочените количества, от съответната марка, са именно тези посочени в становището.

С оглед всичко изложено съдът приема, че е извършено нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. Правилно е приложена материално-правната норма.

Правилно е определена цената на акцизните стоки и правилно е приложена санкционната разпоредба. На жалбоподателя е наложено наказание глоба в минималния определен размер в разпоредбата на чл.233, ал.3 ЗМ, а именно 200 на сто от цената регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, която е в общ размер на 23 440 лева, като двойният й размер е 46 880 лева.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че нямал вина за деянието, доколкото не знаел, че превозваните от него стоки са акцизни такива и подлежат на деклариране пред митническите органи.

От показанията на доведения от жалбоподателя свидетел, се установява, че жалбоподателят е знаел каква стока се товари в автомобила и какво се е съгласил да превози през границата на страна. Незнанието на закона не е обстоятелство, освобождаващо от 3 отговорност. В случая е от значение обстоятелството, че жалбоподателя е приел да превози от Сърбия към България тютюневи изделия, бил е наясно какво превозва, бил е поканен от митническите органи да заяви за деклариране, стоки подлежащи на такова, каквито са превозваните стоки, жалбоподателят не ги е декларирал, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини – установяването на стоките, подлежащи на деклариране от митническите органи. В този смисъл Решение № 306 от 09.03.2020 г. по к.а.н.д. № 1603/2019 г. на АССО.

С оглед изложеното Наказателното постановление като правилно и законосъобразно ще се потвърди.

Правилно стоките са отнети в полза на държавата на основание чл.233, ал.6 ЗМ, доколкото същите са обект на нарушение - направен е опит да бъдат превозени през границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи, жалбоподателят не е декларирал превозваните от него акцизни стоки и не е получил разрешение от митническите органи да ги превози зад граница.

С оглед изключително големия брой превозвана стока, деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за АНО.

Същият се е представлявал от юрисконсулт по делото и претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъществената защита, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Агенция "Митници", която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите.